Welcome to WordPress.com. Тази страница е посветена на междурелигиозните взаимоотношения и междурелигиозния диалог.
междурелигиозните взаимоотношения
Д-Р ФРАНК КАУФМАН
Настоящото есе цели да структурира Обединителната представа за междурелигиозните взаимоотношения, съпоставена със съществуващите теории на междурелигиозния диалог. Счита се, че има две разнопосочни гледни точки, които са се опитвали да определят визията и подхода на междурелигиозния диалог през изминалия век. Тези визии отразяват Азиатското единение (с неговия голям пионер в междурелигиозните усилия, Вивекананда) и Западните Демократични презумпции, произхождащи от много християнски, светски или необвързани теоретици на междурелигиозния диалог. Ще покажа, че Обединителната гледна точка представя подход на съвсем различна основа и презумпции, и после ще представя в резюме основните елементи на тази позиция. Само по себе си това есе не може да се сметне за нещо повече от подготвителен или въвеждащ опит в представянето на темата. За да се представи правилно Обединителната теория на междурелигиозния диалог са необходими по-обстойни доводи, представяне на развитието на основните елементи, а също ще изисква внимателно историческо изследване на огромния междурелигиозен опит, натрупан от Обединителното Движение през годините.
ЗАПАДНИТЕ И ИЗТОЧНИТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ
Чикагският Парламент на Световните Религии от 1893 г. може да се идентифицира като повратна точка на постоянно набиращата популярност поддръжка на межурелигиозния диалог.
Това събитие се свързва специално с беседата на Свами Вивекананда. Но трябва да отбележим, че по това време голям брой от пионерите на междурелигиозната мисъл и действие са поддържали своя напредък благодарение концепциите на модернизма, който по това време (1893) е действал с пълен замах на запад и е продължил със същата сила и през следващия век. Междурелигиозните лидери от Християнския Запад, които са допринесли наполовина за формирането на ранната междурелигиозна мисъл и действие, са правили това под влиянието на Модернизма. Другата половина се дължи на усилията на групите, базирани в Азия, с типичен пример на Свами Вивекананда и множество други хиндуисти и будисти. Тези две групи са оформили визия относно средствата и начините на междурелигиозния диалог, като в това отношение са се допълвали взаимно . Моделите, които Западната група развива се базират на принципите на демокрацията, докато Източната група се опира на Азиатския религиозен мироглед.
Източният лагер набляга на своята идентичност, идваща от писанията на Източните религии и затова се придържа към техните наставления. Западната група обаче прави по-малко усилия да аргументира основата на своята визия и по този начин биват по-неясни относно основата на техните аргументи по междурелигиозния диалог. Една от причините за това се крие зад факта, че Запада е доминирал над останалата част от света през последните 300 години и в днешно време хората на запад приемат, че всеки по света желае човешките и институционални взаимоотношения да бъдат структурирани по модела на Западните демокрации. Тази недекларирана изходна позиция на много междурелигиозни дейци от Запада произхожда от допускането, че „всеки вече знае колко желана е Западната демокрация. Ето защо почти не се налага да аргументираме междурелигиозните модели, отразяващи този универсално желан идеал“.
Визията на Обединителното движение, произлизаща от Божествения принцип, оценява достойнствата на тези две течения, но в същото време не се съгласява с никоя от тях, както и съзнателно не се стреми да ги хармонизира чрез философска инициатива. Заявявайки, че изхожда от позиция, нямаща корени в нищо от познатите ни досега, това от само себе си налага критика на гореспоменатите гледни точки.
Източникът на конфликтите
Първата стъпка при определянето на подход в междурелигиозния диалог е да се разгледа ключовият въпрос за същността на конфликта. Раздорът сред световните религии не се отличава по форма и съдържание от който и да друг тип конфликт. Това е просто едно поредно изражение на факта, че хората не съумяват да се разберат. Всяко предложение за подобрение на тази толкова стара ситуация неизбежно произлиза от това какво е разбирането ни за произхода на конфликта. Следователно, първият въпрос, който човек трябва са си зададе, когато анализира предложение в сферата на междурелигиозния диалог е: „какво е разбирането на авторът за съществуването разединението и конфликта?“
Причините за раздорите и конфликтите могат да бъдат поставени в спектъра между два крайни полюса:
А: Това може да бъде видяно като част от естествения ред на нещата, а именно че или Бог е създал доброто и злото още от самото начало, или че „злото“ е вторичен резултат от смесването на духа и материята.
Другият полюс, Б: е, че Бог е създал космоса, като нещо добро и изпълнено с мир, и че конфликта и раздора са се появили в резултат на съзнателното непослушание на първите човешки предци.
Пример за позиция А можем да намерим в някои течения на Юдаизма. В Талмуда, (Kiddushin 30b) четем, „Деца мои! Аз създадох във вас предразположение към Злото, но създадох и Закона като антидот“. Будизмът и Джайна също споделят тази позиция, но без да утвърждават Твореца Бог; „злото (конфликта) произлиза поради тенденцията на живите същества да разделят формите и имената и да се обвързват с тях“ (Vajrasamahisutra, b.617, d. 686). Позицията на Джайна е още по-радикална, „всички живи същества, от най-низшите до човека, имат вродената сила на душата, осакатена от асоциирането с кармичната материя“. Другата гледна точка (Б), че първоначалният свят, изпълнен с мир и хармония, е бил разрушен от „Грехопадението“, може да се открие в традиционните тълкувания на Книгата Битие от Стария Завет и в Корана.
Начинът, по който човек подхожда към неопровержимия факт, че хората не са в мир по между си, определя в последствие съответни предписания за справянето със ситуацията. Самото съществуване на такива предписания, определя втората отличителна характеристика при сравняването на междурелигиозните програми и теории, която характеристика касае не произхода, а именно изхода на конфликта като цяло. Тук отново могат да бъдат различени два полюса. При първият, А, заключението е, че „винаги е имало конфликти и това е начина, по който нещата са устроени.“ Заключението е, че „винаги ще има разединение и конфликти“ Такова мислене допуска възможност за мир, но не в условията на реалността, която ни обкръжава.
Противоположната позиция, Б, утвърждава, че мирът и хармонията са някак възможни в този свят.
Накратко, в казаното до тук виждаме, че междурелигиозните инициативи могат да изходят от разбирането за сътворена вселена или с вечно съществуваща вселена. Те могат да изходят освен това от разбирането, че мирът и хармонията са били унищожени или загубени, или с реалност, която е първоначално или вечно изпълнена с раздори и конфликти. Освен това, мирните инициативи могат да се базират на вярата, че мирът и хармонията са осъществими в настоящата реалност, или на допускането, че природата на нещата е такава, че идеалът е просто невъзможен, когато и да е било.
Любопитно е да се отбележи, че има множество начини да се живее за мир, въпреки убеждението, че постигането му е невъзможно. Единият от начините е просто да се приемат противоречиви начини на мислене, говорене и действие. Такова състояние е типично дори и за високообразовани хора. Поради това, не е случайно да се открият хора, ангажирани в междурелигиозни дейности, които не са се и замисляли дали постигането на техните цели е възможно според философското или теологическото заключение на изповядвания мироглед.
Друга вариация произлиза от тип религиозен индивидуализъм, която заявява нещо от сорта на „винаги ще има конфликти и раздори на този свят, но ако дори и един живот може да бъде спасен, или ако една душа може да се просветли… и т.н.“ Никой не може да отрече, че това е ценен начин за човек да оползотвори времето си, и че това е ценна кауза на която да се посвети. Но при все това, една визия за междурелигиозни връзки трябва да потвърди ясно дали авторът й вярва, че траен и глобален мир е възможен.
Интересно е, че религиозни и философски системи, които приемат, че „злото“ или конфликта са част от сътворението, не предполагат задължително, че космосът трябва да остане вечно в конфликт. Тези хора наистина вярват в настоящото постигане на това, за което работят. Междурелигиозната работа на такъв тип хора няма в основата си противоречие. Тези системи по-скоро са заложили в основата си вяра в прогреса или еволюция, извършена от някаква космическа сила, духовна, културна или материална. В този случай се вярва, че доброто рано или късно ще превъзмогне злото, че интуицията на хармонията ще измести илюзията на разделението. В тези системи, възможността хората да бъдат просветлени един по един има допълнителната възможност, че честотата на просветление може да се ускори, обхващайки все повече и повече хора, докато в един момент превземе всички. Такива прогресивно-еволюционни възгледи ще призовават за образование, издигане на съвестта, политически активизъм и дори все по-усилено следене за спазването на религиозните права и закони. Всичко това ще са средства, които евентуално биха премахнали завинаги конфликтите. Тези позиции ще бъдат защитавани и прилагани с пълното и съзнателно убеждение, че един ден конфликтите, включително и междурелигиозните, ще престанат да съществуват.
Възгледите за „Съзнателното неподчинение“ или „Грехопадението“ като корена на „злото“ също могат да заемат поне две позиции. Едната произлиза от фундаменталистичния апокапсизъм, който не вижда мир на земята. Другата, която също приема необходимостта от радикална, Божествена намеса, се различава дотолкова, доколкото вярва, че Бог може да установи своя идеал на този свят в определен момент. Която и да е от тези позиции, свързани с консервативните интерпретации на Аврамовите вери да включва елементи на прогрес, то необходимостта от Божествена намеса под каквато и да е форма, изключва възможността в тези системи да присъства един истински прогресивизъм.
Мирът между Религиите и Световния Мир
Веднъж когато основните елементи и схващания на човек относно мира като цяло са установени, то следващият по важност елемент е свързан с въпроса: „Дали конфликта между религиите е някакъв уникален по своята същност конфлик? Дали разрешението на този конфликт изисква нещо различно от, да кажем това, което ООН се опитва толкова упорито да стори в международните взаимоотношения?“ Ако човек смята, че междурелигиозния конфликт е нещо различаващо се, т.е. уникално сред множеството форми на противопоставяне по света, то същият човек трябва да обясни разликата и по какъв начин междурелигиозния конфликт е свързан с останалите форми на конфликт.
Освен това, трябва да се попита, дали религиите имат по-голям шанс да се помирят, в сравнение с които и да е други враждуващи битиета? Дали един ден ще видим всички вярващи хора, застанали щастливо един до друг, а в същото време уличните банди от мексиканци и чернокожи да продължат да се избиват, сякаш е неделима част от ежедневието на Лос Анджелис?
Или да погледнем нещата на обратно. Може би религиите са толкова невъзможни за помирение, че израелските и палестинските лидери биха постигнали мир, напълно пренебрегвайки религиозните убеждения на хората, които те представят и които хора са в конфликт от 2500 години. В смисъла на гореспоменатото, междурелигиозните усилия за мир, провеждани от група индивиди трябва да са актуална, реална част в по-глобалния театър на човешките действия.
Например, някой може да предаложи план за междурелигиозно помирение, базиран на все по-доминиращия език на правата, представлявайки разцепващите и влошаващи се Западни демокрации. Същият човек обаче, трябва да обясни, защо този план ще работи сред общността на вярващите, след като очевидно се проваля да поддържа социалното съвместителство в развитите общества, а също и че не успя да вдъхнови нациите по света да се кооперират. Същото важи и за предложения, които биха обединили религиозните институции под ръководството на индивиди, които са вдъхновени от визията за единство, което обаче не зачита различията. Която и схема да се предложи, Западно-демократичната или Азиатската, трябва да се обоснове дали ще успее да създаде в опита си, мир на глобално ниво. Ако не може, то каква е тази природа на религиите, която би позволила на провалящи се с хилядолетия схеми да успеят, и то само защото са приложени върху духовни общности.
Междурелигиозните инициативи трябва да обяснят ясно как те ще съумеят да заработят в междурелигиозни институции и между самите вярващи, при положение, че никога не са давали резултат в другите сфери на човешките взаимоотношения. В допълнение, тези инициативи трябва да обяснят как междурелигиозната хармония оказва влияние върху по-глобалните международни взаимоотношения.
Говорейки за тези два подхода, ние трябва да отчетем техния невероятен принос за прогреса на международния диалог, и това, че техните усилия ни доведоха все по-близо към световен мир. Освен това, бъдещето развитие на мирния процес ще продължава да зависи от приноса на тези две течения. Източната позиция има по-голямо влияние върху прогреса на междурелигиозните взаимоотношения, докато Западната позиция често е откъсната от религиозните си основи и прекалено дълбоко свързана с рационализма на Просвещението.
Обединителната Гледна Точка
Обединителната гледна точка представя ясна програма за установяване на хармонични междурелигиозни взаимоотношения. Тя дава изчерпателен отговор както по отношение на произхода на конфликтите, така и по отношение на ролята на междурелигиозния сблъсък в глобалния театър на човешките взаимоотношения.
По отношение на първоначалната природа на сътворения свят, Обединителната гледна точка утвърждава недвусмислено, че Божият първоначален идеал за творението е бил един напълно хармоничен свят и Космос. Конфликтите са се появили изцяло в резултат на съзнателното неподчинение на първите човешки предци. Обединителната гледна точка много ясно описва първоначалния идеал на хармонията, произхождащ от Истинската Любов, т.е., че Бог и всичко в Космоса съществува, за да живее за другите. Загубата на този идеал, причинена от Грехопадението на първите хора, е именно потъпкването на Истинската Любов. Така, възстановяването на първоначалния идеал на хармонията (включително и междурелигиозната хармония), се състои във възстановяването на Истинската Любов. На това именно се базира есенцията на Обединителното предложение за установяване на междурелигиозна хармония, или с други думи убеждението, че единствените наистина хармонични взаимоотношения са тези, характеризиращи се с Истинска Любов. Хармонията според Обединителната теория не може да се установи чрез „съзнателно защитаване правата на другите“ или пък поради необходимостта от уважение към правото на другия да бъде различен. Тези две позиции, едната на осъдителния демократизъм, а другата на деконструктивния демократизъм, изразяват ултра-модерните гледни точки, които понастоящем изобилстват в изхабените и разпадащи се Западни демокрации.
Обединителната теория за междурелигиозните взаимоотношения не търси никакви строги законови формулировки, на чиято база равенството и справедливостта да бъдат наложени и гарантирани. Нито пък предлага издигане на съвестта в класическите или псевдонаучни формулировки, според които добросъвестните партньори постепенно достигат до осъзнаването на това какво представлява другия. Основата на Обединителната теория и практика за междурелигиозните взаимоотношения предписва възстановяването на Истинстата Любов, чрез принципи, разкрити в откровение, както и чрез насърчаване всеки да достигне Истинския Бог (или Истинския Абсолют) в смирено, интензивно и изпълнено с вяра практикуване на собствената си религия – будистите, чрез практикуване на Будизма, християните, чрез практикуване на Християнството и т.н.
Междурелигиозните дразги са просто една от многото форми на изкривени взаимоотношения. Чрез практикуване на Истинската Любов ще бъде възможно да се възстановят правилните и функционални връзки между световните религии. Според Обединителната теория, всички връзки, от индивидуално до космическо ниво, произлизат от микроструктурата, в която са капсулирани всички възможни взаимоотношения на Истинска Любов. Това именно са взаимоотношенията между родители и деца, братя и сестри, съпруг и съпруга. Когато говорим за ниво на хармония или противопоставяне (дори на ниво нации или религии), това съответства на мащаба на една от тези базови връзки, току що споменати.
Обединителната позиция разглежда произхода на конфликтите като 5-степенен процес:
1) Отделяне на човека от „Словото на Бог“; 2) Разделение между тялото и духа (вътрешен конфликт); 3) Разделение между мъжът и жената (съпружески конфликт); 4) Разделение между деца и родители (семеен конфликт) и 5) Разделение между по-възрастния и по-младия брат (братски конфликт). Възстановяването на първоначалната хармония и установяването на траен мир се постига като се извърви обратния път. Двамата братя се обединяват като условие за обединение с майката. Единството на тези три фигури е условие за единството между родителите, и единството на семейството е условие за обединение с Бог (със Словото или с Абсолюта). Начинът, по който се възстановява хармонията на всяко едно от тези нива се постига единствено с практикуването на Истинската Любов, или живот за другите. Историята на войни и мир е история на опита да се премине от външното ниво на братя към вътрешното ниво на родители и Бог. Най-високият идеал, въплатен в човешката ценностна система е бил този на Сина и Годеницата. Преди идването на Обединителната доктрина, родителския идеал в процеса на установяването на хармонията не се е бил появил.
Обединителната теория за междурелигиознините взаимоотношения прилага разбирането си относно първоначалната хармония и настоящето възстановяване по следния начин: Бог (или Абсолюта) е такъв, който живее абсолютно и безусловно за другите. При положение, че всяка религия претендира да е директния израз на Единствения Истински Бог, или Истинския Абсолют, то това трябва да означава (и означава), че последователите трябва да отразяват Божият идеал в техния живот. Призивът да се живее безусловно за другите е единствено възможен за тези, които следват собствената си религия толкова отдадено, че да могат да достигнат корените й. Веднъж озовали се там, те откриват източника на Истинската Любов, единствената сила, способна да доведе до трайна междурелигиозна хармония. Религиите и вярващите в такъв случай трябва да се подпомагат взаимно в задълбочаването на посвещението на всеки човек към собствената му религия. Веднъж когато капацитетът за Истинска Любов е постигнат чрез влизане в контакт с Истинския Бог (Абсолютния Идеал), религиите могат да възстановят трайния мир. Тогава те могат да възстановят първоначалния идеал на хармонията, преминавайки заедно по обратния път, по който хармонията и Истинската Любов са били загубени.
Вторият въпрос, по който една изчерпателна теория на междурелигиозните взаимоотношения трябва да отговаря, е относно ролята на религията в глобалната сцена на човешките взаимоотношения. Как дисхармонията между вярващите хора се отнася към другите форми на социални и междуличностни разногласия?
По този въпрос отново Обединителната гледна точка е изчерпателна и систематична. Според нея първата отговорност на човека е да обедини своите дух и тяло с център Божието Слово (или истината на Абсолютния Идеал). Духът е вътрешното, истинското Аз на личността и е предназначен да живее вечно. Физическото тяло от друга страна е първоначално създадено да се кооперира и подкрепя дадената ни от Бог насока за развитие на духа към съвършенство. Поради Грехопадението (или разрушаването на връзката между човешкия дух и величествената му отговорност и съдба), религията стана необходима като възпитателно и възстановително средство за преизграждане на първоначалното единство между духа и тялото, както и на всички последващи от това взаимовръзки.
В този смисъл религията представлява света на духовното и на всички идеали, докато науката (включваща политиката и икономиката), съотвества на тялото, или физическия живот в този свят. Затова и религията има двойнствена мисия. Първата е да свърже отново човешкия дух към неговата първоначална и величествена съдба. Втората мисия на религията е да възстанови духовния аспект на битието ни в първоначално определената му позиция на водач. Това означава, че хармонията между световните религии не е просто един от многото компоненти в процеса към световния мир, а че всъщност е първо и задължително условие в този процес. С други думи, без хармония между религиите е невъзможно да се изградят трайни хармонични взаимоотношения в която и да сфера на човешките дела. Религиозната хармония е произхода, източника и водача на всички останали хармонии, в това число правилната насока на развитие на науката и академиката, както и международните политически, икономически и културни връзки.
Практическото приложение на Обединителната Теория може да бъде видяно в 40 годишната програма за междурелигиозна хармония, провеждана от институции, основани от Д-р Сан Мьонг Мун. Започвайки от Надденоминационното Движение, основано в Южна Корея през 50-те години на миналия век, тяхното развитие продължава в лицето на Междурелигиозната Федерация за Световен Мир (1991), Надденоминационната и Наднационална Федерация за Световен Мир (1999) и се завърши с Вселенската Федерация за Мир (2005). През годините Обединителите имаха себеотдаден живот, за да спонсорират буквално хиляди религиозни лидери да вземат участие в програми, работещи за междурелигиозна хармония. Освен това, всички тези дейности бяха провеждани съвместно с други Обединителни организации, стоящи на равнопоставено или по-високо ниво.
В заключение може да бъде казано, че Обединителният възглед е програма, предлагаща процедура за възстановяването на Божия първоначален идеал на хармония. Този възглед обяснява, че е възможно да се възстанови вечната хармония чрез преминаване по път, обратен на този, по който първоначалния идеал е бил погубен. За да се осъществи това, се изисква потоянно и отдадено практикуване на Истинската Любов (живот за другите). Това може да бъде постигнато единствено от тези, които са в контакт с първоизточника на Истинската Любов. Това означава, че искрено и съзнателно посвещение на мъдростта и ученията на религията, изповядвана от всеки индивид, е незаменим компонент в реализирането на междурелигиозната хармония. Ролята на религията и стремежа към хармонични междурелигиозни връзки заемат водеща позиция при установяването на траен глобален мир, който мир е отражение на Божия първоначален идеал на Истинската Любов.
Състоя се и шествие за мир и митинг пред Бранденбург. Карл Майер, председател на ФВМ – Германия, заяви: “Всички хора имат общ произход и са с еднакво достойнство. Западния свят понякога гледа с пренебрежение хората от слабо развитите страни, но има много неща които могат да научат от тях по отношение на човешките взаимоотношения.”
Множество изтъкнати представители на Германското общество се събраха на този форум, за да дискутират ролята на семейната институция в съвременното общество. Анализаторите посочват, че се наблюдава отместване на важността на семейството при формиране на семейната политика. Семейството е най-естествената същност за обществото и е от съществена важност за гражданския и световен мир и сигурност. Семейството е съществувало преди правителствените структури да бъдат формирани. Затова приоритет на правителствата трябва да бъде грижата към семействата, образованието и възпитанието. Социалистическо-феминистки план беше наречен опита за заличаване на ролята на половете в съвременното общество и семейство. Поради стремежа към максимизиране на икономическите резултати за растеж, правителствата провеждат семейна политика при която за жените е трудно и те загубват всякакво желание за създаване на семейство, раждане и отглеждане на деца.
В най-добрия случай, политиката на правителствата към семействата и родителите се превръща в нищо повече от компенсации за отглеждане на децата.
Д-р Норман Вайс, преподавател във факултета по човешки права в Подздамския университет, изнесе презентация за силата и безсилието на Организацията на обединените нации. Той подчерта, че усилията на организацията не могат да предотвратят конфликтите по света и затова е необходим нов подход за решаване на проблемите със световния мир.
Д-р Дитер Шмид, зам. председател на федерацията за всеобщ мир – Германия, каза че съгласно статистиката 88% от населението на света и 70% от германците, заявяват че са членове на една или друга религиозна общност. Затова религията има огромна роля и потенциал за решаване на междукултурните проблеми и не трябва да бъде игнорирана. Със сигурност, цел на всяка религия е установяване на траен мир и разбирателство в и между отделните общества.
Разбира се, в историята има множество примери, когато религиите не са в роля на миротворци, а се бият помежду си. Точно в това е предизвикателството за религиозните лидери. Тяхна е задачата да работят за утвърждаване на общоприетите ценности, добруването и сътрудничеството за решаване на световните проблеми. Федерацията за всеобщ мир предлага пет принципа за мир, като обща основа за сътрудничество между всички: Бог е общ родител на цялото човечество; хората са предимно духовни същества; хората са създадени да водят живот за благото на другите; семейството е универсалното училище за правилни взаимоотношения. Всичко това минава отвъд културните различия, като: раса, религия, етнос и т.н., и свързва целия свят.
Президентът на Федерацията за всеобщ мир – Европа, д-р Сонг, представи визията за световен мир в речта си: “Ние сме изправени пред големи предизвикателства, огнени конфликти, изблици на насилие по целия свят. Но още по-ужасно е че се намираме в условия на морална и духовна криза, която се подчертава и с разрушаване на семейната институция, с нарастване на разводите, разпространение на болести предавани по полов път, нарастване на броя на младите хора с чувство на отчужденост от обществото, в които преобладава стремеж към насилие и разрушителни импулси.”
Г-н Фриц Пипенбург, актвист за мир и архитектът Йохен Гарбе представиха своя проект за Градина на мира в Кабул, която да бъде построена пред сградата на парламента. Паркът ще служи на гражданите и техните семейства като място за отдих и забавление.
Скорошни коментари