Към междурелигиозен диалог

Междурелигозното коопериране е ключът към световния мир

Религия и икономика

Религия, икономика, права на работниците и собствениците, ролята на религията в установяването на коректни взаимоотношения в пазара-все актуални въпроси.


РЕЛИГИЯ И ИКОНОМИКА

От Антъни Дейвис, Професор по Икономика към Университета Дюкесън, Питсбърг, САЩ

За отбелязване е, че темата за връзката между религията и пазарната икономика не трябва да се позовава на определена религиозна доктрина. Евангелията ясно споменават, че Исус е призовавал хората „да го следват“, а не както много съвременни християнски течения го разбират „да му се прекланят“. Католическият теолог Ричард Рор описва намерението на Исус не да създаде религия, а движение. (1) Това движение е с център Исусовото заявление, че първата и най-важна заповед е да възлюбиш Бога с цялото си същество, а втората е да възлюбиш ближния си както себе си (Марк 12:29-31). Тази концепция става движеща сила не само за християнството, но тя става такава и за Будизма (Висудхи-Мага, гл. ХVІІ), и за Исляма (Коран, 107. 1-7). Директивата да се уважава достойнството на хората, особено на тези в нужда, е залегнала дълбоко в основните религии. Да възлюбиш ближния си в смисъла на казаното от Исус, е да разпознаеш и да отвърнеш на Божественото в него. В контраст на това, светския призив за защита на човешкото достойнство звучи колкото гръмко, толкова и кухо, поради неспособността на същия призив да отговори на въпроса „защо“. Без зачитането и преклонението пред Божественото у човека не можем да говорим за човешкото достойнство като различна категория от това на останалата част от природата. Така светският призив за зачитане на човешкото достойнство логично преминава в нещо като „фокусирана защита на околната среда“.

Приносът на религията към обществото е чрез формализирана структура, в която човеците се свързват с Бог, и в този процес те откриват и отвръщат на Божественото в тях самите. За да се прецени въздействието на религията върху икономиката, трябва да се изследват последиците за хората, произтичащи от осъзнаването на тяхната божественост.

Всяко производство е човешки труд. Сферата на услугите е човешки труд. Стоките се произвеждат чрез суровини, капитал и труд. Суровините се извличат, обработват или придобиват чрез използването на капитал и труд. Капиталът се добива чрез суровините и труда. Всяко производство дължи своя произход на труда.

От друга страна, всички икономически участници са човеци, а техния приход е в основата си разплащане за вложения от тях труд. Какво се получава, когато хората, под влиянието на религията, осъзнаят и се обърнат един към друг като към Божествени същества, достойни за уважение, и как това зачитане на човешкото достойнство играе роля в пазарната икономика?

Зачитането на човешкото достойнство означава и зачитане на правата на собствеността. Собствеността е въплащение на човешки труд. Да се пренебрегнат правата на собственост означава да се потъпчат хората, чийто труд е вложен в съответната собственост. Ако на хора, които създават определена собственост за работодателя си, им се плати коректна надница, тогава създаденото от тях е въплащение на труда им. Така че, човекът създал собствеността, е въплатил труда си в надницата, получена от него за сътворението му.

Какво включва и какво представлява коректната надница? Една надница при пазарната икономика е коректна, когато има наличие на конкуренция. По дефиниция, такава надница е равна на крайната, пределна печалба на работника за отдаденото от него време. От страна на работодателя, надницата представлява праделната стойност на продукта, създаден от труда на работника, заплатен чрез надницата. Ако след като съответната собственост е създадена и работодателя откаже да заплати коректно на работника, то работодателя унижава работника, крадейки от труда му. От друга страна, ако след като е бил напълно компенсиран, работника предяви претенции върху създадената от него собственост, то той унижава собственика, крадейки от собствеността му.

Кражбата на труд и собственост е по своята същност заробване. Традиционно робството е означавало извличане на човешки труд срещу волята на личността. Или по-общо казано, робството е кражба на труд. Видяно в тази светлина, когато се заплати по-малко на работника от коректната надница, то това е заробване на същия. И обратно, заплащане на надница, по-голяма от коректната, е заробване на работодателя.

Зачитането на човешкото достойнство изисква да бъде изплатена коректна надница на работника-нито повече, нито по-малко. Именно тук религията играе роля в пазарната икономика. Религията призовава човеците да осъзнаят и отвърнат на Божественото в отсрещния. Необходима част от нашия ответ е да уважаваме труда, произведен от човека. Това уважение се изразява в зачитане на правата върху собствеността, или задължението да не се изземва собственост срещу волята на човека. Същият принцип изисква при смяна на собствеността да се предложи коректна цена от уважение към човешкия труд, вложен в собствеността. Религията трябва да призовава правителството и пазара към две неща-първо, да поощряват конкуренцията, и второ, да защитават правата върху собствеността. Конкуренцията ще подсигури коректни заплати и цени на труда, вложен в продуктите. Тя също ще предотврати евентуалната възможност работниците и работодателите да се заробят един друг. Обезпечаването на правата върху собствеността ще гарантира, че даден труд, веднъж вложен, няма да може да бъде отнет със сила. Правата върху собствеността ще предотвратят възможността правителството да зароби гражданите.

Отстояването на конкуренцията и правата върху собствеността от своя страна не биха допринесли за създаването на едно егоистично общество. Конкуренцията често се характеризира със своя „мъжки“ аспект на борба между съревноваващи се участнищи, в който по-силния побеждава, а по-слабия отпада и накрая излиза от играта. Но освен това, конкуренцията се характеризира и със своя „женствен“ аспект на грижата, при който слабия, учейки се в съревнованието със по-силния, става силен също. Затова конкуренцията по своята същност е неутрална. Конкуренция между неодухотворени участници представя единствено аспекта на борбата. Но конкуренция между извисени хора се характеризира както с борба, така и с грижа.

Правата върху собствеността също често се характеризират със техния „мъжки“ аспект на изключването, или придобиването на богатство за сметка на изключването на другите. Правата върху собствеността се характеризират от друга страна и със „женственият“ им аспект на споделянето. Но човек не може да сподели, нито пък даде нещо, което не притежава. Затова, притежаването и правото на собственост е необходимо условие за споделяне и даване.

Третият аспект, но не и последен, който религията трябва да подсигури е просветлението, а именно хората да съумеят да канализират силите на конкуренцията и правата върху собствеността към споделяне и подпомагане. Стабилните икономики се зараждат, когато хората се отнасят добре един към друг. Слабите икономики съответно са в резултат на лошо отношение на хората един към друг. Да се изгради свята\божествена икономика означава, първо, да се осъзнае, че икономиката е базирана върху човеците, и второ, да се насърчат хората да разпознаят и отвърнат на божественото в отсрещния.

Ясно е доказано, че най-продуктивните общества са тези, които гарантират най-силна защита върху правата на собствеността. В годишния доклад на Heritage Foundation държавите се класифицират според нивото на защита на правата върху собствеността.(2) Зависимостта между икономическата свобода и брутния приход на глава от населението е доста показателна. Вероятността една нация да е водеща по отношение на брутния доход на глава от населението означава, че страната е водеща по отношение на правата върху собствеността.(3) Изследването не се ограничава само със стандарта на живот. То показва също, че приходите са по-равномерно разпределени в страните с по-големи защити на правата върху собствеността.(3)

Да следваме Исус означава да разпознаем и отвърнем на Божествената същност, изразена във всеки човек. Осъзнаването на Божественото у другите изисква нашето уважение към тях. Ето защо, най-голямото уважение, което човек може да покаже към другия е като защити свободната му воля, когато го ангажира в дадена дейност. Това е достойнство, което човешката природа заслужава.

  1. Richard Rohr, OFM, Scripture as Liberation, Credence Communications, 2002,.

  2. Cf. Marc A. Miles et al., eds., 2004 Index of Economic Freedom, The Heritage Foundation, 2004

  1. Cf. Antony Davies, “Globalization: Who Benefits?” Mercatus Center, Capitol Hill Campus lecture, U.S. House of Representatives, August 2003 (www.business.duq.edu/faculty/davies/research/mercatus03.ppt).

Advertisements

Filed under: Ролята на религията, Uncategorized

3 Коментари

  1. Yordan Yordanidis каза:

    Не дочетох статията, т.к. я намирам определено теденциозна.
    Бих добавил нещо, което е изключително важно за анализирането на „криворазбраното мислене“ на някои „съвремени” църкви: Да обичаш Бога, не означава да следваш само Иисус, но да прозреш, че Христос е Бог от Бога и като такъв е обект на човешкото поклонение. Може би ще е добре да уточня, че Господ Иисус не просто носител на божествена частица както всеки от нас, но Самият Той е Божество, Което е приело образа на Своето творение. Определено това учение и богословие не може да се сложи на една софра и да се смеси с манджи от рода на Будизъм, Ислям или каквото и да е друго учение.
    Моите уважения към автора на тази статия и неговия труд…

  2. Georgi каза:

    Много приказки, а най-важното го няма. Господ е казал на Мойсей че лихва не трябва да се взима. Ислямът забранява лихвата. Но обезумелите от алчност лихвари и почитатели на златния телец докараха целият свят до криза.

  3. peace2your каза:

    Двата горни коментари ясно показват защо диалога е невъзможен докато подхожадаме с такова натряпчиво налагане… Колко е жалко, че за 2000 години християнстото не можа да ни научи на любов, толерантност и добро отношение към другите. Крайно време е да осъзнаем, че всички хора на съвестта имаме общи ценности… и с общи усилия допринесем светът да стане не просто по-добър, но наистина образ на това за което Бог го е създал; Да бъде свят на любов, разбирателство, красота и добро! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Междурелигиозния диалог

Диалога между религиите е ключа към разрешаване на световните конфликти.

Папски съвет за междурелигиозен диалог
Междурелигиозен съвет в ООН
Глобален Фестивал за Мир

Вашингтон Таймс

Washinton Times
Знаете ли, че чрез Вашингтон Таймс и други свой издания Д-р Муун обръща силите в идеологическата Студена война.

Марксизма - Ленинизма
Масовите убийства на Комунизма
Кой и как унищожи Комунизма

Истината Днес: Популярните статии 2008 – 2009

Надденоминационна Федерация за Мир

%d bloggers like this: