Религията да стане задължителен предмет от 1 до 7 клас, а от 8 до 12 клас да се изучава като ЗИП или СИП. Това предлага Общественият съвет към МОН в своя концепци“, публикувано в dnes.bg
Религията влиза в училище – най-големия проблем е чия религия да се изучава. В Русия и много от бившите републики на Съюза са разрешили проблема чрез въвеждането на предмет по „Образование на характера“ в който се изучават ценностите и историята на всички основни религии. Учебниците са основани на Обединителната концепция на д-р Мун и Обединителното движение.
Напоследък се прилага доста натиск за въвеждането на “религията” като задължителен учебен предмет в светските училища. Има няколко проблема които възпират това, които Васил Даков описва доста добре в статията си, „Религията влиза в училищата“. В настоящия отговор отговор обаче, ще предложим малко по различен подход за тяхното разрешаване:
1. Социалния проблем
В България съжителстват мирно представители на няколко различни религиозни общности – християни (православни, протестанти и католици), мюсюлмани (също с различни възгледи за исляма), евреи изповядващи юдаизма, както и огромен брой атеисти. Важно е да отбележим липсата на хомогенен религиозен възглед, въпреки дефинираното в Конституцията официално “източно православие”. Когато се говори за предмет “религия”, не става въпрос за изучаването на религията като социален феномен, с нейните многобройни проявления (християнство, ислям, юдаизъм, индуизъм и т.н.), а изучаване източноправославните възгледи за християнството. Едно религиозно образование в училищата би трябвало да е всеобхватно и да спомага младите хора да развият не просто толерантност, а наистина осъзнаване на ценностите във всяка една от големите религии, както и техния принос за доброто на човечеството. Този подход ще предотврати бъдещи етнически и социални проблеми на религиозна основа.
2. Юридическия проблем
Конституцията е основата на всяко демократично общество. Според Конституция на Република България “чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи“. Разбира се всеки гражданин на тази държава има правото да изповядва своята религия или да бъде атеист, което важи за всички, включително и за децата. Това е още една причина релгиозното образование да е безпристрастно и да спомага търпимост и уважение както между вярващите с различни вероизповедания, така и между вярващи и невярващи. За уточнение трябва да споменем, че атеистичната нетърпимост към вярващите също се основава на невежество.
Нека погледнем още и Закона за закрила на детето, според който “Глава 2, Чл. 11, (4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности…. Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години – по съгласие между тях и родителите или попечителите им. (2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.“
Изводът е прост – задължителното изучаване на религия трябва да е по-скоро основано на историческите уроци и моралните ценности, отколкото на налагането на една деноминация, за да не нарушава закона.
3. Психологическия проблем
Безспорно детската психика е крехка и лесно се потдава на внушения. Не можем да смятаме, че изучаването на един предмет ще им промени или определи вярата, но трябва да осъзнаем, че най-вжно за децата е да научат общоприетите морални ценности, които всички, и вярващи и невярващи в съглсие приемат като важни морални пътеводители в живота. Психологическия блок между религиите е въпрос на невежество по-отношение на вярата на другия. Ето защо е от голямо значение такъв предмет да разшири кръгозора и познанието на децата за всички религии, за живота на техните основатели и за ценностите котио научаваме от тях. Това ще изпълни и конституционния дълг на държавата да спомогне за търпимост и уважение между религиозните етноси – граждани на страната ни.
Какво е заключението
Нека да не забравяме, че източното православие не е единственият носител на морално етични ценности. Във всяка една от 5-те велики религии (Юдео-Християниство, Ислям, Будизъм, Хиндуизъм, Конфуцианство) се заключават много ценности.
Ако разделим децата, всяко да изучава само религията на родителите си, това ще допринесе бариерите между хората да нарастват. Като резултат ще имаме много социални и етнически напрежения. Един общ предмет, който възпитава моралните ценности и запознава децата с историята и ползата от всяка една от религиите, би допринесал много за доброто и морала на цялата нация.
Filed under: Екуменизъм, Ролята на религията
Към междурелигиозен диалог 
Всяко институционализиране на религията е създаване на „махалото“ на важността. Всяко институционализиране е форма, в която съществува мафията. Представете си как ще изглежда религията, ако ги няма храмовете. Нито Христос нито пророкът Мохамед са стоили храмове. Да сте чули Буда да е построил храм? Всеки има право да изповядва каквато си иска религия. Но ако иска да създаде „махало“, в което да вкопчи балами, това вече излиза извън сферата на религията и влиза в схемата – икономия, печалба, далавера, влияние над масите, създаване на мафия и т.н.
Според мен, държавата не бива да допуска повече строителство на религиозни храмове. Каквото е построено досега, построено, да стоят като исторически паметници на простотията на хората, които не носят бога в себе си, а го намират начертан или нарусуван в някави икони. Какво кощунство е да се строят храмове, а пари за деца в неравностойно положение няма.
Кое е по-богоугодно дело? Да купиш една икона, пакет свещи или да помогнеш на едно дете?
Толкова страдащи хора има в държавата, вместо да помогнем на тях, ние ще се надпреварваме дали минарето или камбаната е сложена на по-високо място.
Нямам нищо напротив да използвате мои статии в блога, единствената ми молба е да посочите източника – автор и хиперлинк към оригинала.
Васил Даков
Да религиите трябва да спрат да се борят как да прелъжат хората на тяхната страна, а да започнат да влагат общи усилия за разрешаване на основните проблеми с морала, семейните ценности, мирът… в света! Ако религиите не си подадът ръце за тази кауза, то няма как моралните ценности да се издигнат над настоящата аморална култура!
До Васил Даков:
Благодарим ви за прекрасната статия. Надяваме се да не ви притеснява, че в нашия отговор сме запазили подзаглавията и някои от оригиналните изречения. Целта бе да не загубим логиката, като предложим малко по-различни поглед и решения на проблема с въвеждане на религията в училищата. Моля уведомете ни, ако все още има неща които не ви удовлетворяват! Темата която сте подигнали е наистина важна.
няма проблем, може да използвате материалите. единствената ми молба е да посочвате източника, за което ви благодаря предварително.
васил даков
Ако ще се изучава религия, то трябва да се обяснява Бога да има познание по този въпрос а не само да говорим за НегоА ДА СЕ УСЪЩЕСТВИ ИДЕЯТА ЗА СВЕТОВЕН МИР, то трябва да има международен диалог и едно световно БОЖЕ семейство, то трябва да бъде и Бог един за всичките народи. Той е един, но религиите са различни. Така всеки ревностно пази своя образ на Бога и остава въпросът кой да бъде Той, водещия ОБРАЗ! ТУК ИДВА НЕОБХОДИМОСТТА , която самия Бог я налага, да опознаем Бога. Всеки казва Бог без ясна представа кой е Той. И докато има неяснота по този въпрос неможе да се постигне световния мир. Така както докато не се откри електричеството, неможеше да се постигне техническия световен прогрес! Нужна е светлина по този глобален въпрос във всеки аспект. А светлината идва със Божието Слово, не само да го зубрим и повтаряме, а и да го разбираме. И тогава ще разберем, защо Бог е единен за всички. Да, това вече аз го открих, чрез Словото на Бога.
В него ясно е записано, че Бог това е разума в нас, Разума, който ни служи на живота, който ни напътства и управлява, който ни прокарва новите познания, който ни слежи на паметта и способността да асимилираме, да творим и разбираме. Бог е сътворил в нас СВЕТЛИНАТА, когато е казал „Да бъде светлина“ на разума в нас. Той е построил, сътворил нашия разум за да бъдем като Него творци и разумни хора. И сега Бог иска да ни обедени като едно общество от хора с изграден разум. Цялата Библия и Корана И Тората се основават на тази идея на тази цел, развитието и строежа на нашия разум в нас. И Бог е един за всички, защото той е Всемирния Разум, който ни управлява, чрез нашия разум. Така е според думите на Исус Христос „Аз съм в Отца и Той е в Мене“.
В много страни, така и в България, са налични няколко религии. А и без това живеем в плуралистичен свят.
Вече не е достатъчно да познаваме само собствента си релгия. Децата трябва да изучават и се запознаят с историят, основните ценности и приноса на всяка една от основните религии.
Така ще развием в бъдещото поколение от една страна важни и необходими морални ценности, от друга необходимата широта на мирогледа, за да е възможна толерантност и любов към другите култури, нации и религии.
Това са основни и необходими фактори в детското образование. Само тогава религиозното обучение в училищата ще е полезно и допустимо.