Познаваме ли ислямската култура и нейните ценности. Невежеството води само до страх и насаждане на етническа омраза и ненавист. Има наколко погрешни разбирания, които спомагат това:
1. Думата Аллах означава „Един Бог“… има много невежество по въпроса. Често се злоупотребява като се казва, че те вярват в друг Бог. Напротив това е същия Бог на Аврама… създателя на света, в който вярват и Християните и Евреите!
2. Мохамед, като пророк не създава нова религия или вяра! Той просто събужда отдавна забравената вяра на Арабското потомство на Аврам (от синът му Исмаил)… Затова Коранът често повтаря, „не е ли казано …“ защото просто донася същата вяра, която Евреите като потомство на Исак (брат на Исмаил) са запазили, докато Арабите, потомството на Исмаил са забравили.
3. Разбира се, че посланието е от Бог, но то е дадено на Мохамед от Архангел Гавраил. Любопитното е, че точно архангел Гавраил се явява и на Йосиф Смит, като му разкрива „Книгата на Мормон“… не знам дали това има нещо общо с многоженството практикувано и в двата случая…
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Аллах (в превод, Един Бог) е Богът в който вярват и Християните, и Евреите, и Мюсюлманите – това е Богът на отца им Аврам. Трите религии са братски религии. Евреите идват от потомството на втория син на Аврам, Исак. Мюсюлманите са от потомството на първия син, Исмаил. И според библията Божията благословия е била обещана и на двете потмствени линии. Конфликта между тези две братски потомства трябва да се разреши с прегрътка, така както Яков и Исав показаха упешния пример за това. За съжаление неприязънта между тези две братски потомства, започната от конфликта между майките на двете деца на Аврам, е все още жива. Това е така, понеже и двете страни не могат да се освободят от предразсъдъците в сърцата си, натрупани от поколенията, и да прегърнат другия с любов. Обединителния принцип (Божествения Принцип) ясно показва пътя за разрешението на този конфликт. Двамата братя трябва да се прегърнат и да си простят, това е Божието очакване, но това в същото време е нашата човешка част от отговорността по възстановяването, в която Бог не може да се намеси.
Кратка история на Свещенният Коран
За разлика от юдаистките канонически книги (Библията – 36 книги; Талмуда – 63 трактата; Зоара), които били писани в продължение на повече от хиляда години и се различават по жанр и стил; за разлика от каноническите книги на християнството (Стария Завет – 44 книги, Новия Завет – 6 книги и 21 послания), които – поне що се отнася до Новия Завет – били създавани в продължение на няколко десетки години от многобройни автори, Коранът представлява една-единствена каноническа книга, чийто автор е Аллах, който „говори” чрез устата на своя Пророк в течение на точно определен исторически период – от 612 г., времето на първите откровения» до смъртта на Пророка през 632 г.
Божието слово е спуснато на Мохамед, Пророка-Пратеник на Аллах (едновременно „расул” -пратеник, и „наби” – пророк), който го „изговаря”, „вика”, „чете устно”, „декламира”. Действително, преди да бъдат написани, откровенията на Пророка се разказват, те са устни.
Докато Пророкът бил жив, мнозина от правоверните запаметили всичко или откъси от Корана; някои от следовниците му съставили „сборник” от неговите откровения, преписани на пергамент, плочки или друг материал, и е твърде възможно самият Пророк да е диктувал на писарите всичко или част от Корана. Може дори да се предположи, че в някои моменти или в определен момент той е подреждал – или желал да подреди – текста. Това обяснява донякъде мистериозното и напълно лишено от смисъл присъствие на букви в началото на трийсетина от главите (вместо поредни номера или графични знаци).
Във всеки случай на базата на различни преписи (сборници от текстове), съществували, когато Пророкът умрял (преписите на Али, неговия зет, на Ибн Абас, неговия първи братовчед…), комисия, натоварена от Осман (третия халиф) да състави официалния текст, оповестила през 656 г. една „Вулгата”, призвана да стане „истинският” Коран, след като всички други преписи бъдат унищожени. Макар че някои от тях вероятно били запазени и укрити, те никога не са съперничели на „Вудгатата” на Осман.
Тъй като в писмената реч на онази епоха не съществували диакритични знаци (които биха позволили например да се различават при еднаква базова графика „s” от „ch”, „п” от „b”…), нито кратки гласни, не всякога дори дълги гласни, едва към средата на Х в. Коранът добил окончателния си вид, ne varietur (неподлежащ на промяна -Б. пр.), в който е известен и досега.
Трябва да се отбележи също така, че подреждането на главите в него вероятно не съответства на последователността в нито един сборник или препис, като не може да се твърди, че изобщо е същест-: вувал препис с хронологична или систематична подредба на текста. Във всеки случай такава не намираме в Корана – какъвто го познаваме сега: нито между отделните глави, нито в рамките на всяка една от тях. Именно това прави четенето му трудно и не особено приятно за този, който не се постарае да привикне към подобен начин на изложение.
Коранът се състои от 114 сури (глави), които обхващат 6200 стиха. Трите най-кратки сури имат само по три стиха. Най-дългата („Крава” или сура 2) наброява 286. Най-кратките сури са накрая, най-дългите – в началото. Много сури в края на Корана се отнасят към първия период на меканските откровения (612-615), докато повечето сури в началото са от последния период на откровенията – мединския (622-632). Хронологичният прочит би трябвало да следва, обратния ред – от края към началото. Отделните сури имат поредни номера (1-ва, 2-ра… 114-а) и собствени имена („Крава” (2), „Нощно Пътуване” (17), които не са еднакви във всички издания, както и номерацията на някои стихове.
И още нещо. Коранът е самото Божие слово, той е в буквалния смисъл неподражаем, а също така според най-разпространената традиция и „неръкотворен”, „вечен”, въпреки че представлява „Откровение… на ясен и безупречен арабски езш” (2.6: 193,196). Но думите на онези, които го четат на арабски и го рецитират напевно според канона, Коранът крие в себе си една тънка литературна, магична, омайваща красота, която до голяма степен се губи при превода.
Filed under: Деноминации
Към междурелигиозен диалог 
bravo! Nai – nakraq nqkoi da napishe qka statiq.Mngo se izkefih!
Alah e na arabite-da taka e !!!
Bog e edin dobre, no religqta ne e politiceska doktrina koqto zapovqdva i glasi .
Kri6na e edinstveniq bog na horata koito nap1tstva horata kam duhvno razvitie i liobov k1m vsi4ko i vseki !!!
Korana iska da se molim 5 p1ti na den i da znaem arabski, a prevod ili 6te ima ?
Kri6na e edinstveniq bog na horata koito nap1tstva horata kam duhvno razvitie i liobov k1m vsi4ko i vseki !!!
Говорим за Бог създателя на всичко съществуващо нали! Понеже в Хиндуизма и Кришна се говори за поне 2 милиона богове. Доколкото знам накъде 400 години преди Христа реформатори в Хиндуизма въвеждат представата, че Богът създател е един. Ще се радвам ако намерите или напишете статия по този въпрос която да публикуваме тук.
Кой е Бог? Къде е ? Както сега, така и преди Бог винаги се отваря в нашия разум и ние, които можем го чуваме. Той се отваря в нас , поради различни причини, не без целно. Той ни учи на това, което няма как да видим и разберем. Учи ни да опознаем законите на живота, защото наистина има такива закони. Законите са като явление което ни въздейства и създава съдбата ни, спрямо нашите разбирания и действия. Във всички свещенни книги пиши това да го знаем. И тъй ката земята е обширна, то Бог говори на всички народи и племена. Бог е казал “ Да нямаш друг Бог освен Мен. И този който го чува и записва, знае че му говори от вътре, чрез разума и съответно това означава, че Бог е в нашия разум и връзката ни с него е чрез разума. Защото нашия разум е свързан с пространството и времето. Затова има много хора знайни и незнайни, които са го чували в съзнанието си и са записвали неговите съвети и учения. И така тези които са го чували са обявени за Господ. Затова има и толкова много религии, секти ипрочие. И аз съм една от тях, записах доста ценни неща, които Бог ми каза. И именно, той ми помогна да го разбера. Каза ми „Нарисувай ме“, т.е. да го обрисувам и аз казвам това и това си Ти, а Той ми казва „да и още“Аз казвам още и това и това. А Той ми казва пак „и още нещо“. И така след като изредих всичко което знам, Той пак ми каза и „и още нещо“. Тогава аз му казах, „Ти отче Наш си всичко“ И тогава Той ми отговори „Да всичко съм, успя да ме нарисуваш“. И наистина Бог е всичко онова в което обитаваме. Той е невидим защото е Всемирен Разум,чрез който живеем, съществуваме и се развиваме. В стария завет някъде прочетох, като казва на пророка „Аз ви създадох поради себе си“. Бог се изразява, чрез нас, но същевременно ни учи със злото да опознаем и приемем доброто. Бог е всемирната Матрица, която непрестаннно ни моделира и ни дава всичко за дъ бъдем и ние всичко. И няма защо да спорим кой е по-по- най-бог. Бог е ЕДИН и това е факт, аз разтълкувах писанията. А различните религии са като отделните частици на големия пъзел който Бог ни е дал да го съединим едно, за да ни стане ясно всичко. А книгите трябва всеки да се научи да ги тълкува според думите. ЗАЩОТО НАПИСАНОТО Е ТРЕНИРОВКА ЗА РАЗУМА, ЗА ДА СЕ РАЗВИВА И УСЪВЪРШЕНСТВА.
HINDUIZMA E IZMISLICA NEE ISTINSKA RELIGIYA A E LIJATA NA DYAVOLA AKO IMA6E MNOGO BOGOVE NYAMASE DA SE RAZBERA I VSE 6TYAH ADA SE BIYAT ZEMYATA NYAMASE TAKA DA E IDEALNA 4OVEKA TRYABVA DA MISLI SAMO.MESIA ISUS E PROROK HZ. MUHAMED SAS E PROROK HRISTIYANI I EVREI SA BRATYA 6TOTO VYARVAT NA EDIN BOG. ALLAH ISKAM SAMO OT VAS DA 4ETETE (KURAN-BIBLIYA-TEVRAT) NI6TO DRUGO
tfa e mn interesno no 4e allah e edin a mohamed e negoviq prrok i za sve6teniq grad meka i za korana ne vqrvam
Знаете ли че християните вярват в Аллах, а мюсюлманите в Бог – защото това е една и съща дума, но на друг език.
Знаете ли, че Евреите, Християните и Мюсюлманите вярват в един и същ Бог; Богът на техния пра-отец Аврам.
Знаете ли, че според Корана мюсюлманите трябва да уважават и Библията, иначе не са истински мюсюлмани.
Знаете ли, че конфликтите между Евреи, Християни и Мюсюлмание е резултат на намеса на егоистични, материалистични, политически интереси противоречащи на същността на вярата им!