Бахайската вяра в България: Кратка история

Бахайската вяра, бахай, Бахаи, Бахайското учение, Бахаулла
Бахайската вяра и Бахайското учение в България

Кратък исторически преглед

Бахайската вяра е свързана по интересен начин с България от преди повече от един век. Основателят на тази световна религия Бахаулла бива заточен и прекарва близо пет години (1863-1868 г.) в Одрин, а след това е изпратен в града-затвор Акка в Палестина — древната крепост на кръстоносците, позната като Сен Жан д’Акр.

Историята на Бахайската вяра в България започва с идването на Марта Рут в началото на февруари 1926 г. Тя остава в продължение на 12 дни, като изнася лекции и се среща със студенти, а също така изпраща книга за Бахайската вяра и писмо на цар Борис IIІ и сестра му княгиня Евдокия. Марта Рут се връща отново в България на следващата година за няколко седмици и изнася лекции в различни градове из страната. В местните вестници са публикувани редица статии за нейното посещение и за Бахайската вяра.

По време на второто си посещение в България, Марта Рут получава поредна аудиенция с кралица Мария Румънска в летния дворец на кралицата в Балчик. Марта Рут запознава кралица Мария с Бахайската вяра през 1926 г., изпращайки й книгата на д-р Джон Есълмонт „Бахаулла и Новата ера”. Кралица Мария прочита книгата още същата нощ и на другия ден споделя с Марта Рут следното: „Аз намерих отговора на целия си копнеж за истинска религия… Вече съм готова да умра, изпълнена с надежда, но се моля Богу да не ме взима все още, защото имам още много работа да свърша”.

Дълбоката и искрена връзка на Кралица Мария с Бахайската вяра намира израз и в много нейни изказвания и писма. Така например през 1934 г. тя пише:

„Бахайското учение носи мир на душата и надежда на сърцето. За търсещия сигурност, словата на Отца са извор в пустинята след дълго скитане”. И по-късно, през 1936 г. кралица Мария отново споделя: „Днес, когато светът е изправен пред такава криза на обърканост и смут, ние трябва повече от всякога да сме твърди във Вярата, мъчейки се да открием онова, което ни обединява заедно, вместо да ни разделя. За търсещите светлина, Бахайските учения са звезда, която ги води към по-дълбоко разбиране, сигурност, мир и доброжелателство с всички хора”.

През 1928 г. Луиза Грегъри се заселва във Варна. Тя прекарва там четири години, като след заминаването си оставя една малка, но жизнена общност.

През 1931 г. в страната пристига Джордж Адам Бенке, бахай от Лайпциг, който е избран за почетен вицепрезидент на провеждащата се по това време Българска есперантистка конференция. Той умира през следващата година в София, където е погребан. Същата година на 65-годишна възраст в София идва Мариън Джак, която възнамерява да престои само няколко месеца, но остава до смъртта си, 23 години по-късно.

Бахаи от София. Снимка от началото на 30-те. На втория ред, вляво от центъра е Джордж Адам Бенке, а вдясно от центъра – Мариън Джак.

През 1933 г. властите налагат редица ограничения върху дейността на религиозните общности, но въпреки трудностите през юли 1934 г. над тридесет вярващи избират първия Местен духовен съвет на бахаите в София.

Дейността на общността се състои в споделяне на ученията на Бахайската вяра чрез беседи и срещи, събирания за изучаване на свещените писания и отбелязване на бахайските празници и свещени дни. Издадени са и първите бахайски книги на български език — “Бахаулла и Новата Ера” (1932 г.) и “Скритите слова” (1937 г.)

След установяването на комунистическата власт разпространението на Бахайската вяра, както и на другите вероизповедания, става почти невъзможно и нейните последователи в страната са единици.

През 1984 г., след няколко предшестващи посещения в България, в страната се заселва Анемари Крюгер. Тя е внучка на известния учен, проф. Август Форел, който след кореспонденция с Абдул Баха приема Бахайската вяра за свой духовен път в живота. С изключително постоянство и търпение, внимателен подход и искрена обич Анемари Крюгер споделя ученията на Бахаулла със свои близки и познати и поддържа пламъка на вярата в сърцата на малцината вярващи. Тя истински тачи България и я нарича „своята втора родина”. Биографичната книга „Живот за Вярата” описва пословичната й преданост и всеотдайност в служенето на Делото на Бахаулла.

Скоро след демократичните промени през 1990 г., броят на последователите на Бахайската вяра в България значително нараства.

В самото начало на 1991 г. вече съществуват общности в Пловдив, Стара Загора и Благоевград. През ноември 1991 г. Бахайската вяра е официално регистрирана като вероизповедание към Дирекцията по вероизповеданията.

1993 г. е утвърден Уставът на Бахайската общност в България и е регистриран нейният върховен духовно-административен орган — Националният духовен съвет.

Важно е да отбележим, че обединителните идеи на Бахайската вяра се припокриват изключително много с тези на Обединителната църква на д-р Мун. Учението на Корейския религиозен лидер присъства в България само от 1990 г., но поради ролята на д-р Мун в падането на Комунизма то е посрещнато с невероятна вълна от медиен негативизъм по нареждане на Вътрешна сигурност. Въпрки това през 1991-92 то провежда семинари със стотици участници.

Подкрепете усилията на Семейната Федерация за Световен Мир и Обединение в усилията за изграждане на такъв свят на мир без бариери между хората. Разпространете тази идея, станете участници в международни проекти и семинари.

–

Свържете се с нас за повече информация:

Посолство на Мира, Ул. Г. Бенковски 25, София. Тел: 02/ 983 2148

Семейната Федерация е НПО със специален статут в ООН. Отдадена на образование на характера, семейните ценности, проекти за диалог и помирение между културите, расите, и религиите.

Filed under: Деноминации, Бахаи в България, Бахаите, Бахайското учение, Бахайство, Бахаулла, История на Бахаите, бахай, бахайската вяра