Към междурелигиозен диалог

Междурелигозното коопериране е ключът към световния мир

Страсбург: България нарушава правото на религиозна свобода

София, 27 януари 2011 г.Източник БХК.

Страсбург осъди България

България нарушава правото на религиозна свобода

Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за нарушаване на правото на религиозна свобода на членовете на Обединителната църква на д-р Мун

На 27 януари 2011 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) постанови решение по делото Бойчев и други срещу България. Делото засяга нахлуване на 6 април 1997 г. на няколко полицейски служители в дома на единия от жалбоподателите в Благоевград по време на сбирка на последователи на Обединителната църква на преподобния Мун, която по това време е нерегистрирана. По време на нахлуването полицията безпричинно иззема голямо количество книги, документи и видеоматериали. Според прокуратурата, която е разрешила нахлуването, жалбоподателите е следвало да бъдат предпазени от извършване на „тежко престъпление”. Неизвестно какво. Явно дори за пост-тоталитарните ни съдии, вярата е „тежко престъпление“. Та нали това ни бе втълпил атеистичния Марксизъм.

Международни масови сватби на д-р Мун
Инквизицията: Д-р Мун в затвора Денбъри
Президент Буш на Световна лидерска среща на Мун

Европейският съд по правата на човека, ЕСПЧ установи, че акцията на полицията е лишена от законова основа, тъй като правната рамка, която я регулира, е неясна и дава на полицията широки възможности за произвол. Съдът обръща внимание, че разпоредбата на член 185 от стария Наказателно-процесуален кодекс, въз основа на който прокуратурата е дала разрешение за нахлуването, е формулирана „крайно неясно”. Съдът също така посочва, че законодателството в България не създава яснота относно възможността на нерегистрирани религиозни общности да провеждат събрания, а съществуващата административна практика по време на събитията е интерпретирала такива събрания като незаконни. По тези причини Европейският съд по правата на човека ЕСПЧ намира нарушение на член 9 от Европейската конвенция за правата на човека (право на свобода на религията и убежденията), както и на член 13 (липса на ефективно вътрешноправно средство за защита) във връзка с член 9. Той присъди обезщетение от 6 000 евро за тримата жалбоподатели, както и още 2 500 евро разноски по делото.

  1. Д-р Муун е признат за приноса си за световния мир.
  2. Всичките му организации са със специален статур в ООН за социален принос.
  3. Световни политически и религиозни лидери, както и учени признават усилията му за мир и междурелигиозен диалог и помирение. Включително и много Православни, и представители от всички други християнски деноминации.
  4. Той е награден за това от Сената на САЩ, Парламента на Корея… и е признат за почетен гражданин в много от щатите.
  5. Създал е и спонсорирал хиляди организации и проекти, всичките насочени към световния мир, разрешаването на глобалните проблеми и установяване на здрави семейни ценности…
  6. Уважаван е от стотици хиляди световни лидери и милиони по света, точно защото никога не налага свое мнение, а създава форум и възможност за всички да се включат и допринесът, съвместно да изградим един по-добър свят отвъд бариерите на религия, култура, националност или раса.
  7. Д-р Мун е преследван главно поради ключовия си принос в падането на Комунизма

Български хелзинкски комитет подпомогна жалбоподателите в процедурата пред ЕСПЧ. За допълнителна информация: Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет krassimir@bghelsinki.org, 0886 605 904

федерацията за вселенски мир
Масова сватба: благословия за мир – фоторепортаж
Д-р Муун връчи Купата на мира
Хуманизма: Най-опасната религиозна секта днес
Муун: Ключова роля в разпадането на Комунизма
Европейският съд осъди България за нарушаване на правото на религиозна свобода на обединителната църква на д-р Мун/муун под фалшив предтекст за секта, сектанти, опасност, култ, промиване на мозъци. Слухове останали от Манипулациите на комунистическия тоталитарен режим, поради анти-комунистическия принос на д-р Мун
Advertisements

Filed under: Деноминации, , , , , , , ,

Бахайската вяра в България: Кратка история

Бахайската вяра, бахай, Бахаи, Бахайското учение, Бахаулла
Бахайската вяра и Бахайското учение в България

Кратък исторически преглед

Бахайската вяра е свързана по интересен начин с България от преди повече от един век. Основателят на тази световна религия Бахаулла бива заточен и прекарва близо пет години (1863-1868 г.) в Одрин, а след това е изпратен в града-затвор Акка в Палестина — древната крепост на кръстоносците, позната като Сен Жан д’Акр.

Историята на Бахайската вяра в България започва с идването на Марта Рут в началото на февруари 1926 г. Тя остава в продължение на 12 дни, като изнася лекции и се среща със студенти, а също така изпраща книга за Бахайската вяра и писмо на цар Борис IIІ и сестра му княгиня Евдокия. Марта Рут се връща отново в България на следващата година за няколко седмици и изнася лекции в различни градове из страната. В местните вестници са публикувани редица статии за нейното посещение и за Бахайската вяра.

По време на второто си посещение в България, Марта Рут получава поредна аудиенция с кралица Мария Румънска в летния дворец на кралицата в Балчик. Марта Рут запознава кралица Мария с Бахайската вяра през 1926 г., изпращайки й книгата на д-р Джон Есълмонт „Бахаулла и Новата ера”. Кралица Мария прочита книгата още същата нощ и на другия ден споделя с Марта Рут следното: „Аз намерих отговора на целия си копнеж за истинска религия… Вече съм готова да умра, изпълнена с надежда, но се моля Богу да не ме взима все още, защото имам още много работа да свърша”.

Дълбоката и искрена връзка на Кралица Мария с Бахайската вяра намира израз и в много нейни изказвания и писма. Така например през 1934 г. тя пише:

„Бахайското учение носи мир на душата и надежда на сърцето. За търсещия сигурност, словата на Отца са извор в пустинята след дълго скитане”. И по-късно, през 1936 г. кралица Мария отново споделя: „Днес, когато светът е изправен пред такава криза на обърканост и смут, ние трябва повече от всякога да сме твърди във Вярата, мъчейки се да открием онова, което ни обединява заедно, вместо да ни разделя. За търсещите светлина, Бахайските учения са звезда, която ги води към по-дълбоко разбиране, сигурност, мир и доброжелателство с всички хора”.

През 1928 г. Луиза Грегъри се заселва във Варна. Тя прекарва там четири години, като след заминаването си оставя една малка, но жизнена общност.

През 1931 г. в страната пристига Джордж Адам Бенке, бахай от Лайпциг, който е избран за почетен вицепрезидент на провеждащата се по това време Българска есперантистка конференция. Той умира през следващата година в София, където е погребан. Същата година на 65-годишна възраст в София идва Мариън Джак, която възнамерява да престои само няколко месеца, но остава до смъртта си, 23 години по-късно.

sofia2.jpgБахаи от София. Снимка от началото на 30-те. На втория ред, вляво от центъра е Джордж Адам Бенке, а вдясно от центъра – Мариън Джак.

През 1933 г. властите налагат редица ограничения върху дейността на религиозните общности, но въпреки трудностите през юли 1934 г. над тридесет вярващи избират първия Местен духовен съвет на бахаите в София.

Дейността на общността се състои в споделяне на ученията на Бахайската вяра чрез беседи и срещи, събирания за изучаване на свещените писания и отбелязване на бахайските празници и свещени дни. Издадени са и първите бахайски книги на български език — “Бахаулла и Новата Ера” (1932 г.) и “Скритите слова” (1937 г.)

След установяването на комунистическата власт разпространението на Бахайската вяра, както и на другите вероизповедания, става почти невъзможно и нейните последователи в страната са единици.

През 1984 г., след няколко предшестващи посещения в България, в страната се заселва Анемари Крюгер. Тя е внучка на известния учен, проф. Август Форел, който след кореспонденция с Абдул Баха приема Бахайската вяра за свой духовен път в живота. С изключително постоянство и търпение, внимателен подход и искрена обич Анемари Крюгер споделя ученията на Бахаулла със свои близки и познати и поддържа пламъка на вярата в сърцата на малцината вярващи. Тя истински тачи България и я нарича „своята втора родина”. Биографичната книга „Живот за Вярата” описва пословичната й преданост и всеотдайност в служенето на Делото на Бахаулла.

Скоро след демократичните промени през 1990 г., броят на последователите на Бахайската вяра в България значително нараства.

В самото начало на 1991 г. вече съществуват общности в Пловдив, Стара Загора и Благоевград. През ноември 1991 г. Бахайската вяра е официално регистрирана като вероизповедание към Дирекцията по вероизповеданията.

1993 г. е утвърден Уставът на Бахайската общност в България и е регистриран нейният върховен духовно-административен орган — Националният духовен съвет.

Важно е да отбележим, че обединителните идеи на Бахайската вяра се припокриват изключително много с тези на Обединителната църква на д-р Мун. Учението на Корейския религиозен лидер присъства в България само от 1990 г., но поради ролята на д-р Мун в падането на Комунизма то е посрещнато с невероятна вълна от медиен негативизъм по нареждане на Вътрешна сигурност. Въпрки това през 1991-92 то провежда семинари със стотици участници.

Подкрепете усилията на Семейната Федерация за Световен Мир и Обединение в усилията за изграждане на такъв свят на мир без бариери между хората. Разпространете тази идея, станете участници в международни проекти и семинари.

Свържете се с нас за повече информация:

Посолство на Мира, Ул. Г. Бенковски 25, София. Тел: 02/ 983 2148
Семейната Федерация е НПО със специален статут в ООН. Отдадена на образование на характера, семейните ценности, проекти за диалог и помирение между културите, расите, и религиите.

Filed under: Деноминации, , , , , , , ,

Биографията на д-р Муун стана национален хит

Биографията на д-р Муун е национален хит

БИОГРАФИЯТА НА Д-Р МУН СЕ ПРЕВЪРНА В НАЦИОНАЛЕН ХИТ – ДОКУМЕНТАЛЕН БЕСТСЕЛЪР, КОЙТО ПО ДУМИТЕ НА ЧИТАТЕЛИ Е ПРОМЕНИЛ ЖИВОТА ИМ.

В Корея излезе от печат биографията на преп. д-р Мун Сан Мьонг – Peace-loving citizen of the world или “Човекът който носи мир”. Книгата беше издадена през март от известното и много уважавано издателство GimmYoungSa… само след седмица книгата се превърна в национален хит – заема 7 място в списъка на корейските „документални бестселъри” и 20 място в общия списък на бестселърите Прочети целия материал

Негативна реакция на християни

Реакцията измежду някои Корейски църкви, както би могло да се предскаже, бе разпалена негативност. Предубедени продавачи са криели книгата от погледа на евентуални куповачи до поискване по име. Издателството бе залято с протести и заплахи за бойкот. Водещи в негативната кампания бяха от църквата на Пол Йонги Чо (смятана за най-голямата църква в света). Тяхната страница бе пълна със гневни статии, че издателството „се е продало“ на Преп. Мун в търсене на печалба. Тези злословници за удобство забравиха, че същото издателство е публикувало и много от бестселърите на техните църкви.

Разпалват обществения интерес

За ирония, тази бурна негативна реакция само разпали обществения интерес. В Корея около 30 процента са християни, 20 процента Будисти, а останалите „необвързани“ са със сравнително отворено съзнание.

Коментари получени по интернет:

„Аз съм християнин. В моята църква ми казват, че Преп. Мун е дяволът. Аз обичам да чета книгите на Пол Йонги Чо. Разбира се, чувствах се предаден от издателството… Защо са продали душата си на дявола? Странно. Това е най-доброто издателство в Корея. То публикува толкова много християнски книги. Какво противоречие. Казват, че три години са подготвяли публикуването. Трябваше сам да открия причината, така че си купих книгата. Направо не можах да спра да я чета. Беше ли това истина или фабрикация? Това не е живота на един човек, това е епика! Чувствах тъга, скръб, съжаление, гордост. Бях завладян от всякакви емоции и не можех да оставя книгата докато не я завърших в 4 сутринта. Моето заключение е, че този човек е реален. Но въпроса е – кой е той?! Какъвто и да е отговора, всеки който обича мира и иска да се освободим от предразсъдъците трябва да прочете тази книга. Аз я прочетох отново и подчертах всички важни за мен пасажи. Кой може да оцелее през толкова много преследване, затвор и мъчения, освен един светец? Благодаря на издателството. Сега ги разбирам!“

„Благодаря, християни, за целия шум около книгата, който привлече вниманието ми към нея. След всичко това нямаше как да не отида да я купя! Аз не съм такъв настървен читател; не съм лесно прочувстван емоционално. Но от както отворих тази книга, аз не можах да я оставя. Четох цяла нощ. Тази книга промени живота ми.“

„Четох книгата и мисля, че е великолепна. Връщам се в книжарницата да купя и друг книги за Обединителната църква. Ако не открия ще проверя къде е най-близката им църква, за да лично да науча повече за Преп. Мун. Не съм религиозен човек. Мисля че разбирам защо някои християни мразят тази книга. Сърцето ми бе грабнато като я четях. След като прочетох последната страница дълго гледах синьото небе и високите планини.“

„Въпреки че обичам да чета, не прекарвам в четене повече от три часа на ден. Но този път бе изключение. Купих тази книга от любопитство, но щом започнах да чета просто не можах да спра докато не я завърших цялата. Това не е обикновенна занимателна литература, книгата докосва дълбините на душата ви и пронизва сърцето. Дори не можех да повярвам, че в наши дни може да има хора като Преп. Мун… Неговото отношение и обхвата на нещата които е постигнал минават отвъд всички други съвременни бележити личности… Аз мисля, че той е първият реален, истински човек на вярата.“

„Тази книга ще бъде голям хит. Запомнете думите ми. След като я прочетох отидох при сина си, който е в средното училище, зает с домашните си. Дадох му автобиографията на Преп. Мун и казах, ‘Сине остави учебниците, по-важно е да прочетеш това!'“

„От токова дърлго слушам християни да вдигат врява относно Обединителната църква. Те трябва да престанат. А вие Обединителните членове: Престанете престанете с вашите приказки за провидението. Тази книга постигна това което никой от вас не можа да направи: Опишете добър, истински жизнен портрет на основателя на вашата църква и направете хората да обърнат внимание. Към Биографията…
.

Filed under: Деноминации, Известни личности, Uncategorized

Световни писания: Предисловие към книгата

Предисловие към книгата Световни писания

image Д-р, преп. Чун Хван Куак

Президент на Международния религиозен фонд

Всички велики религии на света почитат свещените си текстове. Такива са Джамапада и Лотосовата сутра в будизма, Новият завет в християнството, Корана в исляма, Ведите и Бхагаватгита в индуизма, Тората в юдаизма, Лун-ю в конфуцианството, Ади-Грантх в сикхизма. Тези свещени текстове съдържат съкровената истина на своите религии. Те имат огромно историческо значение, защото са въздействали на умовете, сърцата и действията на милиони хора в миналото, сега продължават да оказват благотворно влияние и имаме всички основания да очакваме, че тенденцията ще се запази и в бъдеще. Истината, която се съдържа в свещените писания, образува основата на вероучението на всяка религия, с други думи – тя формира цивилизацията.

Поради тази причина преподобният Сан Мьон Мун, който е основател на Международния религиозен фонд, предложи да се създаде антологията „Свещените писания”. Основната цел на този проект е да се обърне внимание върху богатството и всеобхватността на религиозната истина, която се съдържа във великите свещени писания на планетата. Другата цел е да се подпомогне мира на Земята. Мирът е в центъра на вниманието на всички видове дейности на Международния религиозен фонд, който се е посветил на постигане на „мир по целия свят, чрез религиозен диалог и хармония”. Тази работа на Международния религиозен фонд намери висшата си изява в основаната от него „Международна религиозна федерация за мир”, която бе създадена през 1990г. на Асамблеята на световните религии. Издаването на „Световните писания” е директно свързано с мисията на тази федерация, която търси различни пътища за изграждане на мир. Въпреки това, че всички религии говорят за мир, отдавна съществува трагична връзка между религията и всевъзможните конфликти. В много от случаите религиозният мироглед или поддържа конфликта, или религията е неспособна или няма желание да бъде посредник в търсене на взаимно съгласие. Може да се каже, че силата на религията, като всяка друга сила, може да бъде както добра, така и лоша. Сега е крайно необходима мобилизация на религиозните ресурси с цел изграждане на всеобщ мир, за унищожаване на омразата, тайната вражда и злопаметността, които разделят дори религиозните хора. Свещените текстове са основа на истината, етичните норми и единството на религиозните общности, но едновременно с това, те са и източник на претенции за изключителност, и причина за разделение между тези общности. Докато света беше разделен на различни културни области и контактите между религиите и културите беше незначителен, всяко отделно свещено писание можеше да се възприеме, като абсолютна и единствена истина. Днес, обаче, науката и техниката създадоха мостове над бездните, които ни разделяха в миналото: културни, национални и религиозни. Взаимоотношенията и контактите между различните народи се превърнаха в необходимост. Поради това, нито една религия не може повече да отрича познанието на духовните истини в другите религии, което е записано в свещените им текстове и не може да откаже правото им да съществуват.

„Световните писания” се стремят да открият общото във всички религии, да покажат общата им духовна основа. Но това не означава, че отделните вероизповедания губят по този начин своята специфика и уникалност. Също така, не се стремим да защитаваме синкретизма. Напротив, призоваваме колкото е възможно по-внимателно да се отнасяме към особеностите на различните религии. Ще можем по-лесно да възприемем духовната основа на всяка религия и да се подготвим за сътрудничество, след като обърнем внимание на общите им елементи.

Докато вярващите от различните религии работят заедно, като се отнасят доброжелателно един към друг и се стремят към сътрудничество в дух на братство, остава надеждата, че враждата, която разрушава връзките между хората, ще бъде преодоляна. Религиозните хора днес носят голяма отговорност. Като вярващи трябва да се разкаем за неправилното си отношение към нуждите на света и за това, че сме позволили на религиозните си убеждения да се превърнат в основа за възникване на чувства на изключителност и ненавист към привържениците на другите религии.

Искрено желая „Световните писания”, които ни приобщават към истината и светлината на великите религиозни учения, да се превърнат във важен принос към делото за мир. Нека тази светлина засияе още по-ярко и нека на Земята има мир.

Filed under: Деноминации, Екуменизъм

Свещеният Коран – един Бог на Евреи, Християни и Мюсюлмани

Познаваме ли ислямската култура и нейните ценности. Невежеството води само до страх и насаждане на етническа омраза и ненавист. Има наколко погрешни разбирания, които спомагат това:

1. Думата Аллах означава „Един Бог“… има много невежество по въпроса. Често се злоупотребява като се казва, че те вярват в друг Бог. Напротив това е същия Бог на Аврама… създателя на света, в който вярват и Християните и Евреите!

2. Мохамед, като пророк не създава нова религия или вяра! Той просто събужда отдавна забравената вяра на Арабското потомство на Аврам (от синът му Исмаил)… Затова Коранът често повтаря, „не е ли казано …“ защото просто донася същата вяра, която Евреите като потомство на Исак (брат на Исмаил) са запазили, докато Арабите, потомството на Исмаил са забравили.

3. Разбира се, че посланието е от Бог, но то е дадено на Мохамед от Архангел Гавраил. Любопитното е, че точно архангел Гавраил се явява и на Йосиф Смит, като му разкрива „Книгата на Мормон“… не знам дали това има нещо общо с многоженството практикувано и в двата случая…

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Аллах (в превод, Един Бог) е Богът в който вярват и Християните, и Евреите, и Мюсюлманите – това е Богът на отца им Аврам. Трите религии са братски религии. Евреите идват от потомството на втория син на Аврам, Исак. Мюсюлманите са от потомството на първия син, Исмаил. И според библията Божията благословия е била обещана и на двете потмствени линии. Конфликта между тези две братски потомства трябва да се разреши с прегрътка, така както Яков и Исав показаха упешния пример за това. За съжаление неприязънта между тези две братски потомства, започната от конфликта между майките на двете деца на Аврам, е все още жива. Това е така, понеже и двете страни не могат да се освободят от предразсъдъците в сърцата си, натрупани от поколенията, и да прегърнат другия с любов. Обединителния принцип (Божествения Принцип) ясно показва пътя за разрешението на този конфликт. Двамата братя трябва да се прегърнат и да си простят, това е Божието очакване, но това в същото време е нашата човешка част от отговорността по възстановяването, в която Бог не може да се намеси.

Кратка история на Свещенният Коран

Коран

За разлика от юдаистките канонически книги (Библията – 36 книги; Талмуда – 63 трактата; Зоара), които били писани в продължение на повече от хиляда години и се различават по жанр и стил; за разлика от каноническите книги на християнството (Стария Завет – 44 книги, Новия Завет – 6 книги и 21 послания), които – поне що се отнася до Новия Завет – били създавани в продължение на няколко десетки години от многобройни автори, Коранът представлява една-единствена каноническа книга, чийто автор е Аллах, който „говори” чрез устата на своя Пророк в течение на точно определен исторически период – от 612 г., времето на първите откровения» до смъртта на Пророка през 632 г.

Божието слово е спуснато на Мохамед, Пророка-Пратеник на Аллах (едновременно „расул” -пратеник, и „наби” – пророк), който го „изговаря”, „вика”, „чете устно”, „декламира”. Действително, преди да бъдат написани, откровенията на Пророка се разказват, те са устни.

Докато Пророкът бил жив, мнозина от правоверните запаметили всичко или откъси от Корана; някои от следовниците му съставили „сборник” от неговите откровения, преписани на пергамент, плочки или друг материал, и е твърде възможно самият Пророк да е диктувал на писарите всичко или част от Корана. Може дори да се предположи, че в някои моменти или в определен момент той е подреждал – или желал да подреди – текста. Това обяснява донякъде мистериозното и напълно лишено от смисъл присъствие на букви в началото на трийсетина от главите (вместо поредни номера или графични знаци).

Във всеки случай на базата на различни преписи (сборници от текстове), съществували, когато Пророкът умрял (преписите на Али, неговия зет, на Ибн Абас, неговия първи братовчед…), комисия, натоварена от Осман (третия халиф) да състави официалния текст, оповестила през 656 г. една „Вулгата”, призвана да стане „истинският” Коран, след като всички други преписи бъдат унищожени. Макар че някои от тях вероятно били запазени и укрити, те никога не са съперничели на „Вудгатата” на Осман.

Тъй като в писмената реч на онази епоха не съществували диакритични знаци (които биха позволили например да се различават при еднаква базова графика „s” от „ch”, „п” от „b”…), нито кратки гласни, не всякога дори дълги гласни, едва към средата на Х в. Коранът добил окончателния си вид, ne varietur (неподлежащ на промяна -Б. пр.), в който е известен и досега.

Трябва да се отбележи също така, че подреждането на главите в него вероятно не съответства на последователността в нито един сборник или препис, като не може да се твърди, че изобщо е същест-: вувал препис с хронологична или систематична подредба на текста. Във всеки случай такава не намираме в Корана – какъвто го познаваме сега: нито между отделните глави, нито в рамките на всяка една от тях. Именно това прави четенето му трудно и не особено приятно за този, който не се постарае да привикне към подобен начин на изложение.

Коранът се състои от 114 сури (глави), които обхващат 6200 стиха. Трите най-кратки сури имат само по три стиха. Най-дългата („Крава” или сура 2) наброява 286. Най-кратките сури са накрая, най-дългите – в началото. Много сури в края на Корана се отнасят към първия период на меканските откровения (612-615), докато повечето сури в началото са от последния период на откровенията – мединския (622-632). Хронологичният прочит би трябвало да следва, обратния ред – от края към началото. Отделните сури имат поредни номера (1-ва, 2-ра… 114-а) и собствени имена („Крава” (2), „Нощно Пътуване” (17), които не са еднакви във всички издания, както и номерацията на някои стихове.

И още нещо. Коранът е самото Божие слово, той е в буквалния смисъл неподражаем, а също така според най-разпространената традиция и „неръкотворен”, „вечен”, въпреки че представлява „Откровение… на ясен и безупречен арабски езш” (2.6: 193,196). Но думите на онези, които го четат на арабски и го рецитират напевно според канона, Коранът крие в себе си една тънка литературна, магична, омайваща красота, която до голяма степен се губи при превода.

Filed under: Деноминации

Муун Сан Мьон: Най успешния религиозен лидер на 20 век

В тази статия ще се опитаме накратко да представим един от най-противоречивите религиозни лидери на съвремието ни, и в същото време най-широко признат и уважаван от представители на разични религии. Защо се получава този фрапиращ контраст? Защо отзивите за него констрастират от негативни описания за секта до признаване за „пророк на съвремието“, „миротворец“ и дори „лидерът най-много допринесъл за мира в нашето време“?

Факт е че преподобния д-р Мун преминава през доста преследване и неразбиране от 50-те, та чак до 80-те. Също е факт, че отношението към него доста се променя след 85 година. Тук ще изброим само няколко от характеристиките около неговата дейност и постижения.

Д-р Мун е известен като основател на Вашингтон Таймс, изиграл централна роля за падането на Комунизма, и е признат за шампион на междурелигиозния диалог и революционен подръжник на семейните стойности.

За да не бъдем предубедени и да не се изказваме за неща които не познаваме лично, сме подбрали няколко изказвания на признати личности, които определено знаят за какво говорят.

Преди година Маргарет Тачър поздрави приноса на д-р Мун и основания от него Вашингтон Тайс по случай 25 годишнината на вестника със следните думи: „Не бе лесно на д-р Мун когато той започна Вашингтон Таймс… имам в предвид твърдото изправяне на вестника срещу Съветския Комунизъм и подкрепата която той даде на президент Рейгън и мен самата за приключването на Студената война“. Още…

Един от подкрепниците на Сан Мьон Мун е Бразилсият футболист, Пеле.  „Царя на Фудбола”, подкрепя д-р Мун в спортна инициатива за мир. Според тях Футбола е естествен мост между култури, религии, раси, етнически групи и нации. Поради тази визия за футбола, като мощна обединителна и миротворна сила д-р Мун основа през 2002 Световната купа по футбол за мир – Кинг Пиис Кап. Още…

Пионерът в борбата за човешки права и десетократен конгресмен, преп. Уолтър Фаунтрой отбелязва: „Аз подкрепям напълно преподобния д-р Сан Мьон Муун, защото той влага всичките си финанси и целия потенциал на организациите му за две основни цели; мирът и семействата.”

Сенатор Лари Преслър добавя: „Моето възхищение от Д-р Мун и съпругата му нарасна безизмерно. Неговата енергия, визия и отдаденост на каузата на мира са несравними в историята на човечеството.”

Ако смятате, че цитатите са едностранно избрани, то много се лъжете. Оказва се, че подобни оценки на неговата дейност и личност идват от всички краища на света. Днес пред лицето на неговите неимоверни постижения в усилията за мир, упреците от миналото изглеждат по-скоро смешни, наивни, предубедени и тесногледи, отколкото и най-малко сериозни.  Или както Сенаторът на Сан Франциско, Амос Браун, се изказа, „Посланието му за мир заплаши тези които са религиозно тесногледи“ и те отвърнаха с нетолерантност, тесногледа нетърпимост и яростна критика:

„Той бе винаги неразбран. Същото се случи и с Мартин Лутер Кинг, което се случва и с д-р Мун. Посланието му за мир заплаши тези които са религиозно тесногледи. Някои му отвръщат с нетолерантност, но той продължава да прегръща лидери от всяка вяра, инвестирайки себе си и движението си за да обедини общностите на вярата.

„Той е човек с визия, но и с желанието и способността да направи тази визия реалност. Има и други религиозни традиции които имат средствата, но нямат волята и желанието, но д-р Мун определено е много твърд в решеността си.“

Filed under: Деноминации, Известни личности, Uncategorized

Междурелигиозните взаимоотношения

Welcome to WordPress.com. Тази страница е посветена на междурелигиозните взаимоотношения и междурелигиозния диалог.

междурелигиозните взаимоотношения

https://i0.wp.com/www.religiousyouthservice.org/images/lead_frank.jpg

Д-Р ФРАНК КАУФМАН

Настоящото есе цели да структурира Обединителната представа за междурелигиозните взаимоотношения, съпоставена със съществуващите теории на междурелигиозния диалог. Счита се, че има две разнопосочни гледни точки, които са се опитвали да определят визията и подхода на междурелигиозния диалог през изминалия век. Тези визии отразяват Азиатското единение (с неговия голям пионер в междурелигиозните усилия, Вивекананда) и Западните Демократични презумпции, произхождащи от много християнски, светски или необвързани теоретици на междурелигиозния диалог. Ще покажа, че Обединителната гледна точка представя подход на съвсем различна основа и презумпции, и после ще представя в резюме основните елементи на тази позиция. Само по себе си това есе не може да се сметне за нещо повече от подготвителен или въвеждащ опит в представянето на темата. За да се представи правилно Обединителната теория на междурелигиозния диалог са необходими по-обстойни доводи, представяне на развитието на основните елементи, а също ще изисква внимателно историческо изследване на огромния междурелигиозен опит, натрупан от Обединителното Движение през годините.

ЗАПАДНИТЕ И ИЗТОЧНИТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Чикагският Парламент на Световните Религии от 1893 г. може да се идентифицира като повратна точка на постоянно набиращата популярност поддръжка на межурелигиозния диалог.

Това събитие се свързва специално с беседата на Свами Вивекананда. Но трябва да отбележим, че по това време голям брой от пионерите на междурелигиозната мисъл и действие са поддържали своя напредък благодарение концепциите на модернизма, който по това време (1893) е действал с пълен замах на запад и е продължил със същата сила и през следващия век. Междурелигиозните лидери от Християнския Запад, които са допринесли наполовина за формирането на ранната междурелигиозна мисъл и действие, са правили това под влиянието на Модернизма. Другата половина се дължи на усилията на групите, базирани в Азия, с типичен пример на Свами Вивекананда и множество други хиндуисти и будисти. Тези две групи са оформили визия относно средствата и начините на междурелигиозния диалог, като в това отношение са се допълвали взаимно . Моделите, които Западната група развива се базират на принципите на демокрацията, докато Източната група се опира на Азиатския религиозен мироглед.

Източният лагер набляга на своята идентичност, идваща от писанията на Източните религии и затова се придържа към техните наставления. Западната група обаче прави по-малко усилия да аргументира основата на своята визия и по този начин биват по-неясни относно основата на техните аргументи по междурелигиозния диалог. Една от причините за това се крие зад факта, че Запада е доминирал над останалата част от света през последните 300 години и в днешно време хората на запад приемат, че всеки по света желае човешките и институционални взаимоотношения да бъдат структурирани по модела на Западните демокрации. Тази недекларирана изходна позиция на много междурелигиозни дейци от Запада произхожда от допускането, че „всеки вече знае колко желана е Западната демокрация. Ето защо почти не се налага да аргументираме междурелигиозните модели, отразяващи този универсално желан идеал“.

Визията на Обединителното движение, произлизаща от Божествения принцип,              оценява достойнствата на тези две течения, но в същото време не се съгласява с никоя от тях, както и съзнателно не се стреми да ги хармонизира чрез философска инициатива. Заявявайки, че изхожда от позиция, нямаща корени в нищо от познатите ни досега, това от само себе си налага критика на гореспоменатите гледни точки.

Източникът на конфликтите

Първата стъпка при определянето на подход в междурелигиозния диалог е да се разгледа ключовият въпрос за същността на конфликта. Раздорът сред световните религии не се отличава по форма и съдържание от който и да друг тип конфликт. Това е просто едно поредно изражение на факта, че хората не съумяват да се разберат. Всяко предложение за подобрение на тази толкова стара ситуация неизбежно произлиза от това какво е разбирането ни за произхода на конфликта. Следователно, първият въпрос, който човек трябва са си зададе, когато анализира предложение в сферата на междурелигиозния диалог е: „какво е разбирането на авторът за съществуването разединението и конфликта?“

Причините за раздорите и конфликтите могат да бъдат поставени в спектъра между два крайни полюса:

А: Това може да бъде видяно като част от естествения ред на нещата, а именно че или Бог е създал доброто и злото още от самото начало, или че „злото“ е вторичен резултат от смесването на духа и материята.

Другият полюс, Б: е, че Бог е създал космоса, като нещо добро и изпълнено с мир, и че конфликта и раздора са се появили в резултат на съзнателното непослушание на първите човешки предци.

Пример за позиция А можем да намерим в някои течения на Юдаизма. В Талмуда, (Kiddushin 30b) четем, „Деца мои! Аз създадох във вас предразположение към Злото, но създадох и Закона като антидот“. Будизмът и Джайна също споделят тази позиция, но без да утвърждават Твореца Бог; „злото (конфликта) произлиза поради тенденцията на живите същества да разделят формите и имената и да се обвързват с тях“ (Vajrasamahisutra, b.617, d. 686). Позицията на Джайна е още по-радикална, „всички живи същества, от най-низшите до човека, имат вродената сила на душата, осакатена от асоциирането с кармичната материя“. Другата гледна точка (Б), че първоначалният свят, изпълнен с мир и хармония, е бил разрушен от „Грехопадението“, може да се открие в традиционните тълкувания на Книгата Битие от Стария Завет и в Корана.

Начинът, по който човек подхожда към неопровержимия факт, че хората не са в мир по между си, определя в последствие съответни предписания за справянето със ситуацията. Самото съществуване на такива предписания, определя втората отличителна характеристика при сравняването на междурелигиозните програми и теории, която характеристика касае не произхода, а именно изхода на конфликта като цяло. Тук отново могат да бъдат различени два полюса. При първият, А, заключението е, че „винаги е имало конфликти и това е начина, по който нещата са устроени.“ Заключението е, че „винаги ще има разединение и конфликти“ Такова мислене допуска възможност за мир, но не в условията на реалността, която ни обкръжава.

Противоположната позиция, Б, утвърждава, че мирът и хармонията са някак възможни в този свят.

Накратко, в казаното до тук виждаме, че междурелигиозните инициативи могат да изходят от разбирането за сътворена вселена или с вечно съществуваща вселена. Те могат да изходят освен това от разбирането, че мирът и хармонията са били унищожени или загубени, или с реалност, която е първоначално или вечно изпълнена с раздори и конфликти. Освен това, мирните инициативи могат да се базират на вярата, че мирът и хармонията са осъществими в настоящата реалност, или на допускането, че природата на нещата е такава, че идеалът е просто невъзможен, когато и да е било.

Любопитно е да се отбележи, че има множество начини да се живее за мир, въпреки убеждението, че постигането му е невъзможно. Единият от начините е просто да се приемат противоречиви начини на мислене, говорене и действие. Такова състояние е типично дори и за високообразовани хора. Поради това, не е случайно да се открият хора, ангажирани в междурелигиозни дейности, които не са се и замисляли дали постигането на техните цели е възможно според философското или теологическото заключение на изповядвания мироглед.

Друга вариация произлиза от тип религиозен индивидуализъм, която заявява нещо от сорта на „винаги ще има конфликти и раздори на този свят, но ако дори и един живот може да бъде спасен, или ако една душа може да се просветли… и т.н.“ Никой не може да отрече, че това е ценен начин за човек да оползотвори времето си, и че това е ценна кауза на която да се посвети. Но при все това, една визия за междурелигиозни връзки трябва да потвърди ясно дали авторът й вярва, че траен и глобален мир е възможен.

Интересно е, че религиозни и философски системи, които приемат, че „злото“ или конфликта са част от сътворението, не предполагат задължително, че космосът трябва да остане вечно в конфликт. Тези хора наистина вярват в настоящото постигане на това, за което работят. Междурелигиозната работа на такъв тип хора няма в основата си противоречие. Тези системи по-скоро са заложили в основата си вяра в прогреса или еволюция, извършена от някаква космическа сила, духовна, културна или материална. В този случай се вярва, че доброто рано или късно ще превъзмогне злото, че интуицията на хармонията ще измести илюзията на разделението. В тези системи, възможността хората да бъдат просветлени един по един има допълнителната възможност, че честотата на просветление може да се ускори, обхващайки все повече и повече хора, докато в един момент превземе всички. Такива прогресивно-еволюционни възгледи ще призовават за образование, издигане на съвестта, политически активизъм и дори все по-усилено следене за спазването на религиозните права и закони. Всичко това ще са средства, които евентуално биха премахнали завинаги конфликтите. Тези позиции ще бъдат защитавани и прилагани с пълното и съзнателно убеждение, че един ден конфликтите, включително и междурелигиозните, ще престанат да съществуват.

Възгледите за „Съзнателното неподчинение“ или „Грехопадението“ като корена на „злото“ също могат да заемат поне две позиции. Едната произлиза от фундаменталистичния апокапсизъм, който не вижда мир на земята. Другата, която също приема необходимостта от радикална, Божествена намеса, се различава дотолкова, доколкото вярва, че Бог може да установи своя идеал на този свят в определен момент. Която и да е от тези позиции, свързани с консервативните интерпретации на Аврамовите вери да включва елементи на прогрес, то необходимостта от Божествена намеса под каквато и да е форма, изключва възможността в тези системи да присъства един истински прогресивизъм.

Мирът между Религиите и Световния Мир

Веднъж когато основните елементи и схващания на човек относно мира като цяло са установени, то следващият по важност елемент е свързан с въпроса: „Дали конфликта между религиите е някакъв уникален по своята същност конфлик? Дали разрешението на този конфликт изисква нещо различно от, да кажем това, което ООН се опитва толкова упорито да стори в международните взаимоотношения?“ Ако човек смята, че междурелигиозния конфликт е нещо различаващо се, т.е. уникално сред множеството форми на противопоставяне по света, то същият човек трябва да обясни разликата и по какъв начин междурелигиозния конфликт е свързан с останалите форми на конфликт.

Освен това, трябва да се попита, дали религиите имат по-голям шанс да се помирят, в сравнение с които и да е други враждуващи битиета? Дали един ден ще видим всички вярващи хора, застанали щастливо един до друг, а в същото време уличните банди от мексиканци и чернокожи да продължат да се избиват, сякаш е неделима част от ежедневието на Лос Анджелис?

Или да погледнем нещата на обратно. Може би религиите са толкова невъзможни за помирение, че израелските и палестинските лидери биха постигнали мир, напълно пренебрегвайки религиозните убеждения на хората, които те представят и които хора са в конфликт от 2500 години. В смисъла на гореспоменатото, междурелигиозните усилия за мир, провеждани от група индивиди трябва да са актуална, реална част в по-глобалния театър на човешките действия.

Например, някой може да предаложи план за междурелигиозно помирение, базиран на все по-доминиращия език на правата, представлявайки разцепващите и влошаващи се Западни демокрации. Същият човек обаче, трябва да обясни, защо този план ще работи сред общността на вярващите, след като очевидно се проваля да поддържа социалното съвместителство в развитите общества, а също и че не успя да вдъхнови нациите по света да се кооперират. Същото важи и за предложения, които биха обединили религиозните институции под ръководството на индивиди, които са вдъхновени от визията за единство, което обаче не зачита различията. Която и схема да се предложи, Западно-демократичната или Азиатската, трябва да се обоснове дали ще успее да създаде в опита си, мир на глобално ниво. Ако не може, то каква е тази природа на религиите, която би позволила на провалящи се с хилядолетия схеми да успеят, и то само защото са приложени върху духовни общности.

Междурелигиозните инициативи трябва да обяснят ясно как те ще съумеят да заработят в междурелигиозни институции и между самите вярващи, при положение, че никога не са давали резултат в другите сфери на човешките взаимоотношения. В допълнение, тези инициативи трябва да обяснят как междурелигиозната хармония оказва влияние върху по-глобалните международни взаимоотношения.

Говорейки за тези два подхода, ние трябва да отчетем техния невероятен принос за прогреса на международния диалог, и това, че техните усилия ни доведоха все по-близо към световен мир. Освен това, бъдещето развитие на мирния процес ще продължава да зависи от приноса на тези две течения. Източната позиция има по-голямо влияние върху прогреса на междурелигиозните взаимоотношения, докато Западната позиция често е откъсната от религиозните си основи и прекалено дълбоко свързана с рационализма на Просвещението.

Обединителната Гледна Точка

Обединителната гледна точка представя ясна програма за установяване на хармонични междурелигиозни взаимоотношения. Тя дава изчерпателен отговор както по отношение на произхода на конфликтите, така и по отношение на ролята на междурелигиозния сблъсък в глобалния театър на човешките взаимоотношения.

По отношение на първоначалната природа на сътворения свят, Обединителната гледна точка утвърждава недвусмислено, че Божият първоначален идеал за творението е бил един напълно хармоничен свят и Космос. Конфликтите са се появили изцяло в резултат на съзнателното неподчинение на първите човешки предци. Обединителната гледна точка много ясно описва първоначалния идеал на хармонията, произхождащ от Истинската Любов, т.е., че Бог и всичко в Космоса съществува, за да живее за другите. Загубата на този идеал, причинена от Грехопадението на първите хора, е именно потъпкването на Истинската Любов. Така, възстановяването на първоначалния идеал на хармонията (включително и междурелигиозната хармония), се състои във възстановяването на Истинската Любов. На това именно се базира есенцията на Обединителното предложение за установяване на междурелигиозна хармония, или с други думи убеждението, че единствените наистина хармонични взаимоотношения са тези, характеризиращи се с Истинска Любов. Хармонията според Обединителната теория не може да се установи чрез „съзнателно защитаване правата на другите“ или пък поради необходимостта от уважение към правото на другия да бъде различен. Тези две позиции, едната на осъдителния демократизъм, а другата на деконструктивния демократизъм, изразяват ултра-модерните гледни точки, които понастоящем изобилстват в изхабените и разпадащи се Западни демокрации.

Обединителната теория за междурелигиозните взаимоотношения не търси никакви строги законови формулировки, на чиято база равенството и справедливостта да бъдат наложени и гарантирани. Нито пък предлага издигане на съвестта в класическите или псевдонаучни формулировки, според които добросъвестните партньори постепенно достигат до осъзнаването на това какво представлява другия. Основата на Обединителната теория и практика за междурелигиозните взаимоотношения предписва възстановяването на Истинстата Любов, чрез принципи, разкрити в откровение, както и чрез насърчаване всеки да достигне Истинския Бог (или Истинския Абсолют) в смирено, интензивно и изпълнено с вяра практикуване на собствената си религия – будистите, чрез практикуване на Будизма, християните, чрез практикуване на Християнството и т.н.

Междурелигиозните дразги са просто една от многото форми на изкривени взаимоотношения. Чрез практикуване на Истинската Любов ще бъде възможно да се възстановят правилните и функционални връзки между световните религии. Според Обединителната теория, всички връзки, от индивидуално до космическо ниво, произлизат от микроструктурата, в която са капсулирани всички възможни взаимоотношения на Истинска Любов. Това именно са взаимоотношенията между родители и деца, братя и сестри, съпруг и съпруга. Когато говорим за ниво на хармония или противопоставяне (дори на ниво нации или религии), това съответства на мащаба на една от тези базови връзки, току що споменати.

Обединителната позиция разглежда произхода на конфликтите като 5-степенен процес:

1) Отделяне на човека от „Словото на Бог“; 2) Разделение между тялото и духа (вътрешен конфликт); 3) Разделение между мъжът и жената (съпружески конфликт); 4) Разделение между деца и родители (семеен конфликт) и 5) Разделение между по-възрастния и по-младия брат (братски конфликт). Възстановяването на първоначалната хармония и установяването на траен мир се постига като се извърви обратния път. Двамата братя се обединяват като условие за обединение с майката. Единството на тези три фигури е условие за единството между родителите, и единството на семейството е условие за обединение с Бог (със Словото или с Абсолюта). Начинът, по който се възстановява хармонията на всяко едно от тези нива се постига единствено с практикуването на Истинската Любов, или живот за другите. Историята на войни и мир е история на опита да се премине от външното ниво на братя към вътрешното ниво на родители и Бог. Най-високият идеал, въплатен в човешката ценностна система е бил този на Сина и Годеницата. Преди идването на Обединителната доктрина, родителския идеал в процеса на установяването на хармонията не се е бил появил.

Обединителната теория за междурелигиознините взаимоотношения прилага разбирането си относно първоначалната хармония и настоящето възстановяване по следния начин: Бог (или Абсолюта) е такъв, който живее абсолютно и безусловно за другите. При положение, че всяка религия претендира да е директния израз на Единствения Истински Бог, или Истинския Абсолют, то това трябва да означава (и означава), че последователите трябва да отразяват Божият идеал в техния живот. Призивът да се живее безусловно за другите е единствено възможен за тези, които следват собствената си религия толкова отдадено, че да могат да достигнат корените й. Веднъж озовали се там, те откриват източника на Истинската Любов, единствената сила, способна да доведе до трайна междурелигиозна хармония. Религиите и вярващите в такъв случай трябва да се подпомагат взаимно в задълбочаването на посвещението на всеки човек към собствената му религия. Веднъж когато капацитетът за Истинска Любов е постигнат чрез влизане в контакт с Истинския Бог (Абсолютния Идеал), религиите могат да възстановят трайния мир. Тогава те могат да възстановят първоначалния идеал на хармонията, преминавайки заедно по обратния път, по който хармонията и Истинската Любов са били загубени.

Вторият въпрос, по който една изчерпателна теория на междурелигиозните взаимоотношения трябва да отговаря, е относно ролята на религията в глобалната сцена на човешките взаимоотношения. Как дисхармонията между вярващите хора се отнася към другите форми на социални и междуличностни разногласия?

По този въпрос отново Обединителната гледна точка е изчерпателна и систематична. Според нея първата отговорност на човека е да обедини своите дух и тяло с център Божието Слово (или истината на Абсолютния Идеал). Духът е вътрешното, истинското Аз на личността и е предназначен да живее вечно. Физическото тяло от друга страна е първоначално създадено да се кооперира и подкрепя дадената ни от Бог насока за развитие на духа към съвършенство. Поради Грехопадението (или разрушаването на връзката между човешкия дух и величествената му отговорност и съдба), религията стана необходима като възпитателно и възстановително средство за преизграждане на първоначалното единство между духа и тялото, както и на всички последващи от това взаимовръзки.

В този смисъл религията представлява света на духовното и на всички идеали, докато науката (включваща политиката и икономиката), съотвества на тялото, или физическия живот в този свят. Затова и религията има двойнствена мисия. Първата е да свърже отново човешкия дух към неговата първоначална и величествена съдба. Втората мисия на религията е да възстанови духовния аспект на битието ни в първоначално определената му позиция на водач. Това означава, че хармонията между световните религии не е просто един от многото компоненти в процеса към световния мир, а че всъщност е първо и задължително условие в този процес. С други думи, без хармония между религиите е невъзможно да се изградят трайни хармонични взаимоотношения в която и да сфера на човешките дела. Религиозната хармония е произхода, източника и водача на всички останали хармонии, в това число правилната насока на развитие на науката и академиката, както и международните политически, икономически и културни връзки.

Практическото приложение на Обединителната Теория може да бъде видяно в 40 годишната програма за междурелигиозна хармония, провеждана от институции, основани от Д-р Сан Мьонг Мун. Започвайки от Надденоминационното Движение, основано в Южна Корея през 50-те години на миналия век, тяхното развитие продължава в лицето на Междурелигиозната Федерация за Световен Мир (1991), Надденоминационната и Наднационална Федерация за Световен Мир (1999) и се завърши с Вселенската Федерация за Мир (2005). През годините Обединителите имаха себеотдаден живот, за да спонсорират буквално хиляди религиозни лидери да вземат участие в програми, работещи за междурелигиозна хармония. Освен това, всички тези дейности бяха провеждани съвместно с други Обединителни организации, стоящи на равнопоставено или по-високо ниво.

В заключение може да бъде казано, че Обединителният възглед е програма, предлагаща процедура за възстановяването на Божия първоначален идеал на хармония. Този възглед обяснява, че е възможно да се възстанови вечната хармония чрез преминаване по път, обратен на този, по който първоначалния идеал е бил погубен. За да се осъществи това, се изисква потоянно и отдадено практикуване на Истинската Любов (живот за другите). Това може да бъде постигнато единствено от тези, които са в контакт с първоизточника на Истинската Любов. Това означава, че искрено и съзнателно посвещение на мъдростта и ученията на религията, изповядвана от всеки индивид, е незаменим компонент в реализирането на междурелигиозната хармония. Ролята на религията и стремежа към хармонични междурелигиозни връзки заемат водеща позиция при установяването на траен глобален мир, който мир е отражение на Божия първоначален идеал на Истинската Любов.

Filed under: Деноминации, Екуменизъм, Общи проекти, Ролята на религията

За мир в Близкия Исток:


Междурелигиозен диалог: Д-р Муун успешно обединява лидери от трите Аврамови религии; Християни, Мюсулмани и Евреи.

Папски съвет за междурелигиозен диалог
Междурелигиозен съвет в ООН
Глобален Фестивал за Мир

Страници

Истината Днес: Популярните статии 2008 – 2009

Надденоминационна Федерация за Мир