Към междурелигиозен диалог

Междурелигозното коопериране е ключът към световния мир

Прегърни момента – Световна музика за Йога релаксация

ПРЕГЪРНИ МОМЕНТА – Световна музика за Йога релаксация

Да прегърнем света, означава да прегърнем хората от всички култури, религии и раси. В свят все още разделен от раси, религии и класи, целта ни е да празнуваме единството на човечеството. Чрез музиката ние се надяваме хората независимо от раса и религия да дойдат заедно и да преживеем радоста от общото в нас. Ще пророботи ли? Нека открием заедно!

Проекти за мир на Федерацията за Глобален Мир основана от д-р Сан Мьон Мун.

Д-р Мун е инициатор и спонсор на много ключови проекти за мир в различни области на културния живот. Той желае да мобилизира религиите, политиците, учените, туризма, спорта, изкуствата, образованието, медиите и технологиите с цел изкореняване на културата на войни и омраза и появата на нова култура на мира, наречена от него Култура на сърцето и съвестта.

Advertisements

Filed under: Екуменизъм, Ролята на религията, Uncategorized

Световни писания: Предисловие към книгата

Предисловие към книгата Световни писания

image Д-р, преп. Чун Хван Куак

Президент на Международния религиозен фонд

Всички велики религии на света почитат свещените си текстове. Такива са Джамапада и Лотосовата сутра в будизма, Новият завет в християнството, Корана в исляма, Ведите и Бхагаватгита в индуизма, Тората в юдаизма, Лун-ю в конфуцианството, Ади-Грантх в сикхизма. Тези свещени текстове съдържат съкровената истина на своите религии. Те имат огромно историческо значение, защото са въздействали на умовете, сърцата и действията на милиони хора в миналото, сега продължават да оказват благотворно влияние и имаме всички основания да очакваме, че тенденцията ще се запази и в бъдеще. Истината, която се съдържа в свещените писания, образува основата на вероучението на всяка религия, с други думи – тя формира цивилизацията.

Поради тази причина преподобният Сан Мьон Мун, който е основател на Международния религиозен фонд, предложи да се създаде антологията „Свещените писания”. Основната цел на този проект е да се обърне внимание върху богатството и всеобхватността на религиозната истина, която се съдържа във великите свещени писания на планетата. Другата цел е да се подпомогне мира на Земята. Мирът е в центъра на вниманието на всички видове дейности на Международния религиозен фонд, който се е посветил на постигане на „мир по целия свят, чрез религиозен диалог и хармония”. Тази работа на Международния религиозен фонд намери висшата си изява в основаната от него „Международна религиозна федерация за мир”, която бе създадена през 1990г. на Асамблеята на световните религии. Издаването на „Световните писания” е директно свързано с мисията на тази федерация, която търси различни пътища за изграждане на мир. Въпреки това, че всички религии говорят за мир, отдавна съществува трагична връзка между религията и всевъзможните конфликти. В много от случаите религиозният мироглед или поддържа конфликта, или религията е неспособна или няма желание да бъде посредник в търсене на взаимно съгласие. Може да се каже, че силата на религията, като всяка друга сила, може да бъде както добра, така и лоша. Сега е крайно необходима мобилизация на религиозните ресурси с цел изграждане на всеобщ мир, за унищожаване на омразата, тайната вражда и злопаметността, които разделят дори религиозните хора. Свещените текстове са основа на истината, етичните норми и единството на религиозните общности, но едновременно с това, те са и източник на претенции за изключителност, и причина за разделение между тези общности. Докато света беше разделен на различни културни области и контактите между религиите и културите беше незначителен, всяко отделно свещено писание можеше да се възприеме, като абсолютна и единствена истина. Днес, обаче, науката и техниката създадоха мостове над бездните, които ни разделяха в миналото: културни, национални и религиозни. Взаимоотношенията и контактите между различните народи се превърнаха в необходимост. Поради това, нито една религия не може повече да отрича познанието на духовните истини в другите религии, което е записано в свещените им текстове и не може да откаже правото им да съществуват.

„Световните писания” се стремят да открият общото във всички религии, да покажат общата им духовна основа. Но това не означава, че отделните вероизповедания губят по този начин своята специфика и уникалност. Също така, не се стремим да защитаваме синкретизма. Напротив, призоваваме колкото е възможно по-внимателно да се отнасяме към особеностите на различните религии. Ще можем по-лесно да възприемем духовната основа на всяка религия и да се подготвим за сътрудничество, след като обърнем внимание на общите им елементи.

Докато вярващите от различните религии работят заедно, като се отнасят доброжелателно един към друг и се стремят към сътрудничество в дух на братство, остава надеждата, че враждата, която разрушава връзките между хората, ще бъде преодоляна. Религиозните хора днес носят голяма отговорност. Като вярващи трябва да се разкаем за неправилното си отношение към нуждите на света и за това, че сме позволили на религиозните си убеждения да се превърнат в основа за възникване на чувства на изключителност и ненавист към привържениците на другите религии.

Искрено желая „Световните писания”, които ни приобщават към истината и светлината на великите религиозни учения, да се превърнат във важен принос към делото за мир. Нека тази светлина засияе още по-ярко и нека на Земята има мир.

Filed under: Деноминации, Екуменизъм

Божията любов ще донесе мир между религиите

Само Божията любов може да донесе мир и сърдечно единство между религиите

(Тази реч е изнесена на основаването на Женската федерация за мир, от г-жа Хак-джа Хан Мун, пред световни политически и религиозни лидери)pic_section_trueparents_001

Логиката на любовта

23 януари 2009 | Любов | Семейство | Възпитание | Развод |

Междурелигиозните проблеми не могат да бъдат решени със силата на логиката… Нашите сегашни проблеми могат да бъдат решени само с логиката на любовта. Истинската любов е безкористна, вечна и непроменлива. Това означава да даваме безусловно и живеем безусловно за обекта на нашата любов.


Много от привидно нерешимите проблеми, пред които се изправяме, изглежда се предават от поколение на поколение. Поради това много хора са изгубили надеждата, че ще бъдат намерени реални разрешения. Така много възприемат “реалистична” позиция, като се отказват от идеята за постигане на истински и продължителен мир и любов, основани на субстанциалнито помирение и обединение между разделените страни в конфликта.

Семейната федерация – СФСМО, е посветила силите си да намери разрешения на общите световни проблеми. Принципите на помирение и обединение са сред фундаменталните идеали, за които ратуваме. Но в следствие на какво се появява помирението? То е резултат от истинско лидерство. Истинското лидерство се олицетворява от човек, загрижен за благоденствието на цялото човешко семейство. Подобно на родител, грижещ се за хармонията и добруването на децата си, истинският лидер има визия за универсален мир, който се разпростира отвъд краткосрочните резултати и егоистичните интереси. Най-важното, истинският лидер желае да се жертва в името на по-висшето добро.

Принципът в сърцевината на всичко е “живота за благото на другите”. Тази фраза обхваща основата и същността на всеобщото помирение. Можем да помирим разделените и враждуващи страни чрез процес на даване и приемане, като започнем първи да даваме. Това е основата на всички творчески способности.

Днес проблемите не могат да бъдат решени със силата на логиката… Нашите сегашни проблеми могат да бъдат решени само с логиката на любовта.

Истинската любов е безкористна, вечна и непроменлива. Това означава да даваме безусловно и живеем безусловно за обекта на нашата любов.

Как може да бъде изграден свят на истинска свобода, мир и благополучие? За да направим това, най-напред трябва да опознаем първопричината на всички неща – Бог, и Неговата цел за създаването на света.Първоначално Бог създава обект за Своята любов, за да преживява радост. За да създаде шедьовър, скулпторът работи ден и нощ, като влага своята младост и цялата си енергия. Откъде произлиза тази всеотдайност у един скулптор? Те идва от Бог, който също желае да намери обект за своята любов, чрез който да преживява радост.

Ако се вгледаме във физическия свят във всичко ще открием наличието на двойки. И минералите, и растенията, и животните и хората съществуват по двойки. Това е така , защото всяко същество трябва да има обект. С когото да си взаимодейства. В света на атомите съществува взаимодействие между положителните и отрицателните йони. В света на растенията виждаме взаимоотношения между тичинката и плодника. По същия начин в света на животните наблюдаваме взаимоотношения между мъжките и женските екземпляри. Бог създава съответен партньор на всяко едно сътворено от Него битие. Така че всички нива от творението да преживяват радост и любов. На по-високите нива Божията любов е изразена чрез хармоничните физически закони и естествените инстинкти. На най-високо ниво Божията любов е изразена чрез динамичната връзка на любов между мъжа и жената.

Когато имаме любящи съпрузи и съпруги, колко ги обичаме? Ако някой ви предложи да размените своя любящ съпруг за голямо богатство, ще се откажете ли от него? Има ли съпруг, който би замени своята любяща съпруга, ако му предложат царска корона? Когато зададох този въпрос на моят съпруг, той ме погледна в очите и с любов ми каза: “Не бих те заменил дори за целия свят”. Всичко се свежда до това, че мъжът е роден заради жената и жената е родена заради мъжа.

Тогава кой е Божия партньор в любовта? Това е светът с център Божиите синове и дъщери. С други думи, Бог създава света, за да може и Той да дава и преживява любов. Връзката между ни с него е тази на Родител и деца. Бог е родител на цялото човечество, Той не прави разграничения за нашата религия, раса или националност.

Да живеем в името на другите

Тъй като Бог създава света заради любовта, важно е да разберем природата на Божията любов. В нашия свят използваме думата любов по много начини. Чувала съм някои хора да казват, че обичат шоколад, или че обичат да танцуват. Изразът “Обичам те”, който чуваме често, вече не се отнася до вечната любов. Колко често днес в нашето общество “Обичам те” се превръща в “Искам да се разведем”. Такава ограничена и егоистична любов не е любовта на Бог.

Божията любов е истинска, безкористна и непроменлива. Истинска е любовта, когато даваме без очакване да получаваме. В процеса на нашето сътворяване Бог непрестанно е влагал 100% от всичко, което притежава. Бог влага всичко от себе си, защото иска обекта на Неговата любов да бъде по-добър от самия Него. Да живеем за другите означава, да даваме 100% от себе се, докато не остане нищо, което бихме могли да дадем. Единствено тогава любовта на нашия обект ще се върне обратно, за да запълни празнината.

Един пример за това е земната атмосфера. Когато се оформи система с по-ниско атмосферно налягане, към нея се придвижва въздух от система с по-високо налягане. Въздухът започва да циркулира и това може да доведе дори до образуването на ураган. С други думи, истинската всеотдайност и пълното посвещаване на другите създава вакуум, който става източник на огромна сила, когато Бог ви изпълни наново със Своята любов.

Божията истинска любов е такава, че Той обича непрестанно и дава непрестанно като прави това естествено и безусловно. Ако вие съзнателно запомняте какво сте дали, тогава започвате да изчислявате колко да дадете. Ако решите, че сте дали достатъчно, тогава любовта не може да бъде вечна. Любовта е непрестанна, единствено когато тя се дава безусловно.

(Тази реч е изнесена на основаването на Женската федерация за мир, от г-жа Хак-джа Хан Мун, пред световни политически и религиозни лидери)

Filed under: Екуменизъм, Ролята на религията

Бог е Родител на човечеството

.
Бог е

Родител на
човечеството
.
Когато опознаем Бог като наш всеобщ родител автоматически споровете „чия религия е права“ отпадат.

В концепцията за „Човечеството като едно семейство с център Бог“ няма място за взаимни обвинения и спорове. Време е да оставим старите тесногледи предразсъдъци и осъзнаем, че точно такова е любящото сърце на нашия Творец.

Концепцията за Бог като Родител моментално подсказва, че не трябва да има междурелигиозни конфликти… всички религии са като децата от едно семейство. Няма родител, който би се радвал едно от децата му да е спасено, а другите не!?

Ако концепция за Бог, като Родител, се бе появила по-рано в историята, много от ненужните кръвопролития и омраза биха се спестили! Затова Исус казва на учениците си да не спорят кой е по-висш, а който повече служи на другите той е по-висш в Небесното Царство… Затова и „Златното правило във всяка една от основните религии е „да обичме дригите като себе си“ и дори да „обичаме врага си“.
Разбира се, че това очаква всеки един родител, да види децата си да се грижат един за друг и се обичат, а не както се е получавало в историята – всяка религия да гледа да оплюе другите и така да изтъква себе си за най-права. Качеството „най-правоверна“, се отнася точно до това коя религия най-много обича другите религии, и най-много служи на „братята си“, а по този начин и на „Родителя си“ – Бог.

Бог е родител на човечеството, а ние всички сме неговите деца, без значение от нашата религия, националност или цвят на кожата. Да живеем за другите и сътворим свят на мир е израза на любовта ни към Бог, а не да се плюваме и изтъкваме себе си като спасени и най-правоверни. Концепциите няма да ни спасят, а способността ни да обичаме и живеем един за друг в любов.

През историята Бог се обръща към хората в съответствие с тяхното духовно и интелектуално развитие. Така в различните исторически епохи са се оформили различни религиозни традиции според културните особености на тогавашното общество. Но Бог като Родител винаги е водел съвестните хора от всяка епоха и култура, за да могат да се приближат все повече към Него. Затова пътят на всички религии въпреки особеностите им е общ – завръщането ни към Бог и първоначалния идеал. Като негови деца, ние сме обекта на Неговата любов. Много неща във Вселента, в природата и в жиовтните отразяват човека. Това е така, понеже Създателя първо е замислил нас хората, да бъдем негови обекти на любовта (способни да обичаме, да творим и да разбираме Него и Космоса). А Вселената Той създава по наш образ… за да отразява нашата природа и да ни носи щастие.

Затова някой бе казал, „Без човека цялата Вселена е като музей без посетители“

Цялата вселена е създадена за нас децата на Бог. За милиарди години той  създава всичко в Космоса като средата в която неговите деца да живеят.

Целта на Твореца, като наш родител е била да създаде подходящата среда за нас, неговите деца… където ние да можем да се радваме, откриваме много неща, и също станем творци като него.

.
Бог няма форма. Бог не може да бъде видян. Може ли енергията да се види? Бог е източникът на енергията, за това няма да Го видите дори когато преминете в духовния свят. Ние не забелязваме движението на въздуха, просто не го усещаме. Ако дори това не чувстваме, как ще забележим Бог когато мине покрай нас? За Бог е най-удобно да бъде невидим. Когато Бог дойде в душата ви, тя ще рабере. Когато това се случи, ще можете да виждате през стени и без да ставате от мястото си ще можете да викате светии, умрели преди хиляди години! Ако вечният Бог проникне в душата ви, ще ви се появят такива способности.“ – Небесната Библия
.

Filed under: Екуменизъм, Uncategorized

Религиозно обучение в училищата – проблеми и възможности!

Религията да стане задължителен предмет от 1 до 7 клас, а от 8 до 12 клас да се изучава като ЗИП или СИП. Това предлага Общественият съвет към МОН в своя концепци“, публикувано в dnes.bg

Религията влиза в училище – най-големия проблем е чия религия да се изучава. В Русия и много от бившите републики на Съюза са разрешили проблема чрез въвеждането на предмет по „Образование на характера“ в който се изучават ценностите и историята на всички основни религии. Учебниците са основани на Обединителната концепция на д-р Мун и Обединителното движение.

Напоследък се прилага доста натиск за въвеждането на “религията” като задължителен учебен предмет в светските училища. Има няколко проблема които възпират това, които Васил Даков описва доста добре в статията си, „Религията влиза в училищата“. В настоящия отговор отговор обаче, ще предложим малко по различен подход за тяхното разрешаване:

1. Социалния проблем

В България съжителстват мирно представители на няколко различни религиозни общности – християни (православни, протестанти и католици), мюсюлмани (също с различни възгледи за исляма), евреи изповядващи юдаизма, както и огромен брой атеисти. Важно е да отбележим липсата на хомогенен религиозен възглед, въпреки дефинираното в Конституцията официално “източно православие”. Когато се говори за предмет “религия”, не става въпрос за изучаването на религията като социален феномен, с нейните многобройни проявления (християнство, ислям, юдаизъм, индуизъм и т.н.), а изучаване източноправославните възгледи за християнството. Едно религиозно образование в училищата би трябвало да е всеобхватно и да спомага младите хора да развият не просто толерантност, а наистина осъзнаване на ценностите във всяка една от големите религии, както и техния принос за доброто на човечеството. Този подход ще предотврати бъдещи етнически и социални проблеми на религиозна основа.

2. Юридическия проблем

Конституцията е основата на всяко демократично общество. Според Конституция на Република България “чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи“. Разбира се всеки гражданин на тази държава има правото да изповядва своята религия или да бъде атеист, което важи за всички, включително и за децата. Това е още една причина релгиозното образование да е безпристрастно и да спомага търпимост и уважение както между вярващите с различни вероизповедания, така и между вярващи и невярващи. За уточнение трябва да споменем, че атеистичната нетърпимост към вярващите също се основава на невежество.

Нека погледнем още и Закона за закрила на детето, според който “Глава 2, Чл. 11, (4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности…. Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години – по съгласие между тях и родителите или попечителите им. (2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.

Изводът е прост – задължителното изучаване на религия трябва да е по-скоро основано на историческите уроци и моралните ценности, отколкото на налагането на една деноминация, за да не нарушава закона.

3. Психологическия проблем

Безспорно детската психика е крехка и лесно се потдава на внушения. Не можем да смятаме, че изучаването на един предмет ще им промени или определи вярата, но трябва да осъзнаем, че най-вжно за децата е да научат общоприетите морални ценности, които всички, и вярващи и невярващи в съглсие приемат като важни морални пътеводители в живота. Психологическия блок между религиите е въпрос на невежество по-отношение на вярата на другия. Ето защо е от голямо значение такъв предмет да разшири кръгозора и познанието на децата за всички религии, за живота на техните основатели и за ценностите котио научаваме от тях. Това ще изпълни и конституционния дълг на държавата да спомогне за търпимост и уважение между религиозните етноси – граждани на страната ни.

Какво е заключението

Нека да не забравяме, че източното православие не е единственият носител на морално етични ценности. Във всяка една от 5-те велики религии (Юдео-Християниство, Ислям, Будизъм, Хиндуизъм, Конфуцианство) се заключават много ценности.

Ако разделим децата, всяко да изучава само религията на родителите си, това ще допринесе бариерите между хората да нарастват. Като резултат ще имаме много социални и етнически напрежения. Един общ предмет, който възпитава моралните ценности и запознава децата с историята и ползата от всяка една от религиите, би допринесал много за доброто и морала на цялата нация.

Filed under: Екуменизъм, Ролята на религията

Глобален фестивал във Вашингтон

Глобален фестивал във Вашингтон призовава:

„Всички сме от

семейството на Бог“

Почитаемият Маноел Ферейра, конгресмен и бразилски архиепископ, обявява предстоящия ГФМ в Бразилия

„Когато хората видят мюсюлмани и евреи – от … конфликтни места – да се прегръщат … със сълзи на прошка и помирение, тогава те съвсем естествено се свързват помежду си…“

Хиляди миротворци се събраха в събота, на моравата пред Капитолия, за прослава на мира, в рамките на Глобалния фестивал на мира в САЩ. Събирането, обявено като най-голямото междурелигиозно и мултикултурно събитие, провеждано някога във Вашингтон, беше второто от серията от 15-те Глобални фестивала тази година.

Няколко от ораторите направиха паралел с друго голямо събиране във Вашингтон преди 45 години, когато преп. Д-р Мартин Лутър Кинг произнесе своята безсмъртна реч „Имам една мечта”. Д-р. Джоузеф Е. Лоури, един от най-близките помощници на Д-р Кинг през 60-те години, каза, че е дошло времето да се изпълни мечтата за създаване на любящо общество. „Ние трябва да станем поколението на Исус Навин,” каза Лоури ”което води света в Обетованата земя като „семейството на Бог.”

„Искам да споделя едно ново виждане за Америка”, каза Д-р Мун – основател на Глобалния фестивал за мир и трети син на преп. Сан Мьонг Мун – „това е виждане, чийто корени са в основополагащите принципи на нацията; което приема идеала за една нация под закрилата на Бог и пренася този идеал със стъпка напред към по-големия, всеобщ идеал за едно семейство под закрилата на Бог. Едно световно семейство на мира е мечта за американците и за всички хора на вярата, но преди всичко това е мечтата на Бог.”

Основното обръщение бе, „Америка и ние – семейството на Бог.” Светът трябва да разбере силата на служенето за преобразуване на хората и общностите. „Служенето е просто друг начин да кажеш „Обичам те”, каза преп. Марк Фар от института „Точки на светлината” – един от главните партньори на фестивала. Институтът, заедно с Федерацията за вселенски мир, Клубовете на момичетата и момчетата на Вашингтон и повече от 242 агенции организираха дни преди фестивала в столицата Вашингтон „Ден на служенето”.

Основателят на ГФМ Д-р Хьон Джин Мун в своята реч заяви: „Америка е модел за мирен свят, но тя трябва да осъзнае, че нейните благословии са за всички хора и страни по света”.

Звездите на госпъла Йоланда Адамс и Дейвид Фелпс – носители общо на 7 награди Грами – бяха измежду многото изпълнители, които създаваха празничната атмосфера, заедно с 500-те гласа на хора на фестивала и силната група местни младежки формации, които пееха песента на Глобалния фестивал за мир „Където започва мира.”

Filed under: Екуменизъм, Общи проекти

„Ролята на религиите за постигането на мир“

Среща на Върховния съвет за мир

UPF World Summit on Peace 2007

На среща на високо равнище бе изрзена решителност за изграждането на мостове на диалог, разбирателство и мир. Проектът за Тунел на мира през Беринговия проток ще „обедини светът като едно голямо селище” и събори стените между раси, култури и националности, по думите на Министъра на образованието и културата на Санта Лучия, Гаспар Чарлмейн.

Среща на високо равнище с 350 делегати

Среща на високо равнище с 350 делегати

Обсъдени бяха и въпросите с ролята на религиите за постигането на световен мир и преодоляване на съвеременните морални проблеми.

„Чрез работата на д-р Мун ние се справяме с коренните проблеми на обществото,” заяви Хамилтън Гриин, Премиер министър на Гвинея (1985-1992). Много световни посланници на мира изразиха признание и подкрепа към основателя на Федерацията за глобален мир, д-р Сан Мьон Мун.

„Подкрепям идеята за Междурелигиозен съвет възобновяващ ООН. Също съм в съгласие с д-р Мун, че най-сериозните проблеми пред които сме изправени са свързани с разрушението на семейството.

Хусен Фара Аидид, Премиер министър на Сомалия

„Религията е играла огромна роля в трансформирането на културите през историята, а възобновяването на добротата и морала са нужни в съвременното общество. Отец Мун е личност чиито усилия могат да донесат промяна.”

Лоид Ерскин Сандифорд, Премиер министър на Барбадос (1987-1994)

„Като Конфуционист аз желая да видя светът като едно семейство (всички сме братя и сестри). Надявам се Конфуцианството ще помогне на Китай да се присъедини към ‘световното семейство’. Конфуцианството е напълно в съгласие с учението преподобния Мун за ненасилие и съвместна работа за световния мир.”

Ксю Пинг Хонг, Директор на Конфуцианската академия, Китай

„Ние трябва да открием път за премахване на психологическите бариери между враждуващите и да развием проекти за помирение”, заявиха организаторите от Федерацията за мир.

Filed under: Екуменизъм, Общи проекти, Uncategorized

Междурелигиозните взаимоотношения

Welcome to WordPress.com. Тази страница е посветена на междурелигиозните взаимоотношения и междурелигиозния диалог.

междурелигиозните взаимоотношения

https://i0.wp.com/www.religiousyouthservice.org/images/lead_frank.jpg

Д-Р ФРАНК КАУФМАН

Настоящото есе цели да структурира Обединителната представа за междурелигиозните взаимоотношения, съпоставена със съществуващите теории на междурелигиозния диалог. Счита се, че има две разнопосочни гледни точки, които са се опитвали да определят визията и подхода на междурелигиозния диалог през изминалия век. Тези визии отразяват Азиатското единение (с неговия голям пионер в междурелигиозните усилия, Вивекананда) и Западните Демократични презумпции, произхождащи от много християнски, светски или необвързани теоретици на междурелигиозния диалог. Ще покажа, че Обединителната гледна точка представя подход на съвсем различна основа и презумпции, и после ще представя в резюме основните елементи на тази позиция. Само по себе си това есе не може да се сметне за нещо повече от подготвителен или въвеждащ опит в представянето на темата. За да се представи правилно Обединителната теория на междурелигиозния диалог са необходими по-обстойни доводи, представяне на развитието на основните елементи, а също ще изисква внимателно историческо изследване на огромния междурелигиозен опит, натрупан от Обединителното Движение през годините.

ЗАПАДНИТЕ И ИЗТОЧНИТЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Чикагският Парламент на Световните Религии от 1893 г. може да се идентифицира като повратна точка на постоянно набиращата популярност поддръжка на межурелигиозния диалог.

Това събитие се свързва специално с беседата на Свами Вивекананда. Но трябва да отбележим, че по това време голям брой от пионерите на междурелигиозната мисъл и действие са поддържали своя напредък благодарение концепциите на модернизма, който по това време (1893) е действал с пълен замах на запад и е продължил със същата сила и през следващия век. Междурелигиозните лидери от Християнския Запад, които са допринесли наполовина за формирането на ранната междурелигиозна мисъл и действие, са правили това под влиянието на Модернизма. Другата половина се дължи на усилията на групите, базирани в Азия, с типичен пример на Свами Вивекананда и множество други хиндуисти и будисти. Тези две групи са оформили визия относно средствата и начините на междурелигиозния диалог, като в това отношение са се допълвали взаимно . Моделите, които Западната група развива се базират на принципите на демокрацията, докато Източната група се опира на Азиатския религиозен мироглед.

Източният лагер набляга на своята идентичност, идваща от писанията на Източните религии и затова се придържа към техните наставления. Западната група обаче прави по-малко усилия да аргументира основата на своята визия и по този начин биват по-неясни относно основата на техните аргументи по междурелигиозния диалог. Една от причините за това се крие зад факта, че Запада е доминирал над останалата част от света през последните 300 години и в днешно време хората на запад приемат, че всеки по света желае човешките и институционални взаимоотношения да бъдат структурирани по модела на Западните демокрации. Тази недекларирана изходна позиция на много междурелигиозни дейци от Запада произхожда от допускането, че „всеки вече знае колко желана е Западната демокрация. Ето защо почти не се налага да аргументираме междурелигиозните модели, отразяващи този универсално желан идеал“.

Визията на Обединителното движение, произлизаща от Божествения принцип,              оценява достойнствата на тези две течения, но в същото време не се съгласява с никоя от тях, както и съзнателно не се стреми да ги хармонизира чрез философска инициатива. Заявявайки, че изхожда от позиция, нямаща корени в нищо от познатите ни досега, това от само себе си налага критика на гореспоменатите гледни точки.

Източникът на конфликтите

Първата стъпка при определянето на подход в междурелигиозния диалог е да се разгледа ключовият въпрос за същността на конфликта. Раздорът сред световните религии не се отличава по форма и съдържание от който и да друг тип конфликт. Това е просто едно поредно изражение на факта, че хората не съумяват да се разберат. Всяко предложение за подобрение на тази толкова стара ситуация неизбежно произлиза от това какво е разбирането ни за произхода на конфликта. Следователно, първият въпрос, който човек трябва са си зададе, когато анализира предложение в сферата на междурелигиозния диалог е: „какво е разбирането на авторът за съществуването разединението и конфликта?“

Причините за раздорите и конфликтите могат да бъдат поставени в спектъра между два крайни полюса:

А: Това може да бъде видяно като част от естествения ред на нещата, а именно че или Бог е създал доброто и злото още от самото начало, или че „злото“ е вторичен резултат от смесването на духа и материята.

Другият полюс, Б: е, че Бог е създал космоса, като нещо добро и изпълнено с мир, и че конфликта и раздора са се появили в резултат на съзнателното непослушание на първите човешки предци.

Пример за позиция А можем да намерим в някои течения на Юдаизма. В Талмуда, (Kiddushin 30b) четем, „Деца мои! Аз създадох във вас предразположение към Злото, но създадох и Закона като антидот“. Будизмът и Джайна също споделят тази позиция, но без да утвърждават Твореца Бог; „злото (конфликта) произлиза поради тенденцията на живите същества да разделят формите и имената и да се обвързват с тях“ (Vajrasamahisutra, b.617, d. 686). Позицията на Джайна е още по-радикална, „всички живи същества, от най-низшите до човека, имат вродената сила на душата, осакатена от асоциирането с кармичната материя“. Другата гледна точка (Б), че първоначалният свят, изпълнен с мир и хармония, е бил разрушен от „Грехопадението“, може да се открие в традиционните тълкувания на Книгата Битие от Стария Завет и в Корана.

Начинът, по който човек подхожда към неопровержимия факт, че хората не са в мир по между си, определя в последствие съответни предписания за справянето със ситуацията. Самото съществуване на такива предписания, определя втората отличителна характеристика при сравняването на междурелигиозните програми и теории, която характеристика касае не произхода, а именно изхода на конфликта като цяло. Тук отново могат да бъдат различени два полюса. При първият, А, заключението е, че „винаги е имало конфликти и това е начина, по който нещата са устроени.“ Заключението е, че „винаги ще има разединение и конфликти“ Такова мислене допуска възможност за мир, но не в условията на реалността, която ни обкръжава.

Противоположната позиция, Б, утвърждава, че мирът и хармонията са някак възможни в този свят.

Накратко, в казаното до тук виждаме, че междурелигиозните инициативи могат да изходят от разбирането за сътворена вселена или с вечно съществуваща вселена. Те могат да изходят освен това от разбирането, че мирът и хармонията са били унищожени или загубени, или с реалност, която е първоначално или вечно изпълнена с раздори и конфликти. Освен това, мирните инициативи могат да се базират на вярата, че мирът и хармонията са осъществими в настоящата реалност, или на допускането, че природата на нещата е такава, че идеалът е просто невъзможен, когато и да е било.

Любопитно е да се отбележи, че има множество начини да се живее за мир, въпреки убеждението, че постигането му е невъзможно. Единият от начините е просто да се приемат противоречиви начини на мислене, говорене и действие. Такова състояние е типично дори и за високообразовани хора. Поради това, не е случайно да се открият хора, ангажирани в междурелигиозни дейности, които не са се и замисляли дали постигането на техните цели е възможно според философското или теологическото заключение на изповядвания мироглед.

Друга вариация произлиза от тип религиозен индивидуализъм, която заявява нещо от сорта на „винаги ще има конфликти и раздори на този свят, но ако дори и един живот може да бъде спасен, или ако една душа може да се просветли… и т.н.“ Никой не може да отрече, че това е ценен начин за човек да оползотвори времето си, и че това е ценна кауза на която да се посвети. Но при все това, една визия за междурелигиозни връзки трябва да потвърди ясно дали авторът й вярва, че траен и глобален мир е възможен.

Интересно е, че религиозни и философски системи, които приемат, че „злото“ или конфликта са част от сътворението, не предполагат задължително, че космосът трябва да остане вечно в конфликт. Тези хора наистина вярват в настоящото постигане на това, за което работят. Междурелигиозната работа на такъв тип хора няма в основата си противоречие. Тези системи по-скоро са заложили в основата си вяра в прогреса или еволюция, извършена от някаква космическа сила, духовна, културна или материална. В този случай се вярва, че доброто рано или късно ще превъзмогне злото, че интуицията на хармонията ще измести илюзията на разделението. В тези системи, възможността хората да бъдат просветлени един по един има допълнителната възможност, че честотата на просветление може да се ускори, обхващайки все повече и повече хора, докато в един момент превземе всички. Такива прогресивно-еволюционни възгледи ще призовават за образование, издигане на съвестта, политически активизъм и дори все по-усилено следене за спазването на религиозните права и закони. Всичко това ще са средства, които евентуално биха премахнали завинаги конфликтите. Тези позиции ще бъдат защитавани и прилагани с пълното и съзнателно убеждение, че един ден конфликтите, включително и междурелигиозните, ще престанат да съществуват.

Възгледите за „Съзнателното неподчинение“ или „Грехопадението“ като корена на „злото“ също могат да заемат поне две позиции. Едната произлиза от фундаменталистичния апокапсизъм, който не вижда мир на земята. Другата, която също приема необходимостта от радикална, Божествена намеса, се различава дотолкова, доколкото вярва, че Бог може да установи своя идеал на този свят в определен момент. Която и да е от тези позиции, свързани с консервативните интерпретации на Аврамовите вери да включва елементи на прогрес, то необходимостта от Божествена намеса под каквато и да е форма, изключва възможността в тези системи да присъства един истински прогресивизъм.

Мирът между Религиите и Световния Мир

Веднъж когато основните елементи и схващания на човек относно мира като цяло са установени, то следващият по важност елемент е свързан с въпроса: „Дали конфликта между религиите е някакъв уникален по своята същност конфлик? Дали разрешението на този конфликт изисква нещо различно от, да кажем това, което ООН се опитва толкова упорито да стори в международните взаимоотношения?“ Ако човек смята, че междурелигиозния конфликт е нещо различаващо се, т.е. уникално сред множеството форми на противопоставяне по света, то същият човек трябва да обясни разликата и по какъв начин междурелигиозния конфликт е свързан с останалите форми на конфликт.

Освен това, трябва да се попита, дали религиите имат по-голям шанс да се помирят, в сравнение с които и да е други враждуващи битиета? Дали един ден ще видим всички вярващи хора, застанали щастливо един до друг, а в същото време уличните банди от мексиканци и чернокожи да продължат да се избиват, сякаш е неделима част от ежедневието на Лос Анджелис?

Или да погледнем нещата на обратно. Може би религиите са толкова невъзможни за помирение, че израелските и палестинските лидери биха постигнали мир, напълно пренебрегвайки религиозните убеждения на хората, които те представят и които хора са в конфликт от 2500 години. В смисъла на гореспоменатото, междурелигиозните усилия за мир, провеждани от група индивиди трябва да са актуална, реална част в по-глобалния театър на човешките действия.

Например, някой може да предаложи план за междурелигиозно помирение, базиран на все по-доминиращия език на правата, представлявайки разцепващите и влошаващи се Западни демокрации. Същият човек обаче, трябва да обясни, защо този план ще работи сред общността на вярващите, след като очевидно се проваля да поддържа социалното съвместителство в развитите общества, а също и че не успя да вдъхнови нациите по света да се кооперират. Същото важи и за предложения, които биха обединили религиозните институции под ръководството на индивиди, които са вдъхновени от визията за единство, което обаче не зачита различията. Която и схема да се предложи, Западно-демократичната или Азиатската, трябва да се обоснове дали ще успее да създаде в опита си, мир на глобално ниво. Ако не може, то каква е тази природа на религиите, която би позволила на провалящи се с хилядолетия схеми да успеят, и то само защото са приложени върху духовни общности.

Междурелигиозните инициативи трябва да обяснят ясно как те ще съумеят да заработят в междурелигиозни институции и между самите вярващи, при положение, че никога не са давали резултат в другите сфери на човешките взаимоотношения. В допълнение, тези инициативи трябва да обяснят как междурелигиозната хармония оказва влияние върху по-глобалните международни взаимоотношения.

Говорейки за тези два подхода, ние трябва да отчетем техния невероятен принос за прогреса на международния диалог, и това, че техните усилия ни доведоха все по-близо към световен мир. Освен това, бъдещето развитие на мирния процес ще продължава да зависи от приноса на тези две течения. Източната позиция има по-голямо влияние върху прогреса на междурелигиозните взаимоотношения, докато Западната позиция често е откъсната от религиозните си основи и прекалено дълбоко свързана с рационализма на Просвещението.

Обединителната Гледна Точка

Обединителната гледна точка представя ясна програма за установяване на хармонични междурелигиозни взаимоотношения. Тя дава изчерпателен отговор както по отношение на произхода на конфликтите, така и по отношение на ролята на междурелигиозния сблъсък в глобалния театър на човешките взаимоотношения.

По отношение на първоначалната природа на сътворения свят, Обединителната гледна точка утвърждава недвусмислено, че Божият първоначален идеал за творението е бил един напълно хармоничен свят и Космос. Конфликтите са се появили изцяло в резултат на съзнателното неподчинение на първите човешки предци. Обединителната гледна точка много ясно описва първоначалния идеал на хармонията, произхождащ от Истинската Любов, т.е., че Бог и всичко в Космоса съществува, за да живее за другите. Загубата на този идеал, причинена от Грехопадението на първите хора, е именно потъпкването на Истинската Любов. Така, възстановяването на първоначалния идеал на хармонията (включително и междурелигиозната хармония), се състои във възстановяването на Истинската Любов. На това именно се базира есенцията на Обединителното предложение за установяване на междурелигиозна хармония, или с други думи убеждението, че единствените наистина хармонични взаимоотношения са тези, характеризиращи се с Истинска Любов. Хармонията според Обединителната теория не може да се установи чрез „съзнателно защитаване правата на другите“ или пък поради необходимостта от уважение към правото на другия да бъде различен. Тези две позиции, едната на осъдителния демократизъм, а другата на деконструктивния демократизъм, изразяват ултра-модерните гледни точки, които понастоящем изобилстват в изхабените и разпадащи се Западни демокрации.

Обединителната теория за междурелигиозните взаимоотношения не търси никакви строги законови формулировки, на чиято база равенството и справедливостта да бъдат наложени и гарантирани. Нито пък предлага издигане на съвестта в класическите или псевдонаучни формулировки, според които добросъвестните партньори постепенно достигат до осъзнаването на това какво представлява другия. Основата на Обединителната теория и практика за междурелигиозните взаимоотношения предписва възстановяването на Истинстата Любов, чрез принципи, разкрити в откровение, както и чрез насърчаване всеки да достигне Истинския Бог (или Истинския Абсолют) в смирено, интензивно и изпълнено с вяра практикуване на собствената си религия – будистите, чрез практикуване на Будизма, християните, чрез практикуване на Християнството и т.н.

Междурелигиозните дразги са просто една от многото форми на изкривени взаимоотношения. Чрез практикуване на Истинската Любов ще бъде възможно да се възстановят правилните и функционални връзки между световните религии. Според Обединителната теория, всички връзки, от индивидуално до космическо ниво, произлизат от микроструктурата, в която са капсулирани всички възможни взаимоотношения на Истинска Любов. Това именно са взаимоотношенията между родители и деца, братя и сестри, съпруг и съпруга. Когато говорим за ниво на хармония или противопоставяне (дори на ниво нации или религии), това съответства на мащаба на една от тези базови връзки, току що споменати.

Обединителната позиция разглежда произхода на конфликтите като 5-степенен процес:

1) Отделяне на човека от „Словото на Бог“; 2) Разделение между тялото и духа (вътрешен конфликт); 3) Разделение между мъжът и жената (съпружески конфликт); 4) Разделение между деца и родители (семеен конфликт) и 5) Разделение между по-възрастния и по-младия брат (братски конфликт). Възстановяването на първоначалната хармония и установяването на траен мир се постига като се извърви обратния път. Двамата братя се обединяват като условие за обединение с майката. Единството на тези три фигури е условие за единството между родителите, и единството на семейството е условие за обединение с Бог (със Словото или с Абсолюта). Начинът, по който се възстановява хармонията на всяко едно от тези нива се постига единствено с практикуването на Истинската Любов, или живот за другите. Историята на войни и мир е история на опита да се премине от външното ниво на братя към вътрешното ниво на родители и Бог. Най-високият идеал, въплатен в човешката ценностна система е бил този на Сина и Годеницата. Преди идването на Обединителната доктрина, родителския идеал в процеса на установяването на хармонията не се е бил появил.

Обединителната теория за междурелигиознините взаимоотношения прилага разбирането си относно първоначалната хармония и настоящето възстановяване по следния начин: Бог (или Абсолюта) е такъв, който живее абсолютно и безусловно за другите. При положение, че всяка религия претендира да е директния израз на Единствения Истински Бог, или Истинския Абсолют, то това трябва да означава (и означава), че последователите трябва да отразяват Божият идеал в техния живот. Призивът да се живее безусловно за другите е единствено възможен за тези, които следват собствената си религия толкова отдадено, че да могат да достигнат корените й. Веднъж озовали се там, те откриват източника на Истинската Любов, единствената сила, способна да доведе до трайна междурелигиозна хармония. Религиите и вярващите в такъв случай трябва да се подпомагат взаимно в задълбочаването на посвещението на всеки човек към собствената му религия. Веднъж когато капацитетът за Истинска Любов е постигнат чрез влизане в контакт с Истинския Бог (Абсолютния Идеал), религиите могат да възстановят трайния мир. Тогава те могат да възстановят първоначалния идеал на хармонията, преминавайки заедно по обратния път, по който хармонията и Истинската Любов са били загубени.

Вторият въпрос, по който една изчерпателна теория на междурелигиозните взаимоотношения трябва да отговаря, е относно ролята на религията в глобалната сцена на човешките взаимоотношения. Как дисхармонията между вярващите хора се отнася към другите форми на социални и междуличностни разногласия?

По този въпрос отново Обединителната гледна точка е изчерпателна и систематична. Според нея първата отговорност на човека е да обедини своите дух и тяло с център Божието Слово (или истината на Абсолютния Идеал). Духът е вътрешното, истинското Аз на личността и е предназначен да живее вечно. Физическото тяло от друга страна е първоначално създадено да се кооперира и подкрепя дадената ни от Бог насока за развитие на духа към съвършенство. Поради Грехопадението (или разрушаването на връзката между човешкия дух и величествената му отговорност и съдба), религията стана необходима като възпитателно и възстановително средство за преизграждане на първоначалното единство между духа и тялото, както и на всички последващи от това взаимовръзки.

В този смисъл религията представлява света на духовното и на всички идеали, докато науката (включваща политиката и икономиката), съотвества на тялото, или физическия живот в този свят. Затова и религията има двойнствена мисия. Първата е да свърже отново човешкия дух към неговата първоначална и величествена съдба. Втората мисия на религията е да възстанови духовния аспект на битието ни в първоначално определената му позиция на водач. Това означава, че хармонията между световните религии не е просто един от многото компоненти в процеса към световния мир, а че всъщност е първо и задължително условие в този процес. С други думи, без хармония между религиите е невъзможно да се изградят трайни хармонични взаимоотношения в която и да сфера на човешките дела. Религиозната хармония е произхода, източника и водача на всички останали хармонии, в това число правилната насока на развитие на науката и академиката, както и международните политически, икономически и културни връзки.

Практическото приложение на Обединителната Теория може да бъде видяно в 40 годишната програма за междурелигиозна хармония, провеждана от институции, основани от Д-р Сан Мьонг Мун. Започвайки от Надденоминационното Движение, основано в Южна Корея през 50-те години на миналия век, тяхното развитие продължава в лицето на Междурелигиозната Федерация за Световен Мир (1991), Надденоминационната и Наднационална Федерация за Световен Мир (1999) и се завърши с Вселенската Федерация за Мир (2005). През годините Обединителите имаха себеотдаден живот, за да спонсорират буквално хиляди религиозни лидери да вземат участие в програми, работещи за междурелигиозна хармония. Освен това, всички тези дейности бяха провеждани съвместно с други Обединителни организации, стоящи на равнопоставено или по-високо ниво.

В заключение може да бъде казано, че Обединителният възглед е програма, предлагаща процедура за възстановяването на Божия първоначален идеал на хармония. Този възглед обяснява, че е възможно да се възстанови вечната хармония чрез преминаване по път, обратен на този, по който първоначалния идеал е бил погубен. За да се осъществи това, се изисква потоянно и отдадено практикуване на Истинската Любов (живот за другите). Това може да бъде постигнато единствено от тези, които са в контакт с първоизточника на Истинската Любов. Това означава, че искрено и съзнателно посвещение на мъдростта и ученията на религията, изповядвана от всеки индивид, е незаменим компонент в реализирането на междурелигиозната хармония. Ролята на религията и стремежа към хармонични междурелигиозни връзки заемат водеща позиция при установяването на траен глобален мир, който мир е отражение на Божия първоначален идеал на Истинската Любов.

Filed under: Деноминации, Екуменизъм, Общи проекти, Ролята на религията

За мир в Близкия Исток:


Междурелигиозен диалог: Д-р Муун успешно обединява лидери от трите Аврамови религии; Християни, Мюсулмани и Евреи.

Папски съвет за междурелигиозен диалог
Междурелигиозен съвет в ООН
Глобален Фестивал за Мир

Страници

Истината Днес: Популярните статии 2008 – 2009

Надденоминационна Федерация за Мир