Към междурелигиозен диалог

Междурелигозното коопериране е ключът към световния мир

Разпъването на Исус не беше Божията воля

Трябваше ли Исус да умре на кръста или това беше грешка?

страстите христови, разпятието на христа, смъртта на Божия син - Иисус ХристосАко евреите са се провалили като избран народ, понеже са разпнали Христос, тогава защо Христос е плакал ПРЕДИ да бъде предаден, и е молел да го подмине горчивата чаша?

Точно когато Исус вижда че не искат да го приемат, той плаче горчиво за този им провал и заявява, че поради тази им грешка камък върху камък няма да остане от Йерусалим.

Исус също плаче, казвайки, че дори при неверниците да бе отишъл биха го приели, а Евреите, които Бог подготвя чрез толкова пророци, само и само за да го приемат – те се провалиха и не го разпознаха.

Исус също казва притчата за „Лозето“, където господаря изпраща „Сина си“ казвайки, „Поне него ще приемат и уважат“. „Но ако и него убият както са правели с пророците“, пита Исус, „Какво ще им е наказанието?“. Ясно се отговаря в Библията, „Злосторниците люто ще накаже и ще даде лозето (мисията на избрани) на други, които ще дават плодовете навреме“.

Думите на Исус, „Ако е възможно нека тази чаша ме отмине“ най-добре показват, че това не е първоначалния план. Исус прави последен опит, въпреки че Избрания народ се е провалил, Бог да му позволи да довърши мисията на основа на вярата на тримата си най-верни последователи. Той прескръбен ги кара те да бдят и да се молят с него, но и те на 3 пъти заспиват. С това Сатана взима всичко. Не остава никаква основа на която Исус да остане и довърши мисията. Затова първите два пъти когато ги вижда заспали Исус е страшно сърдит и им се кара, но когато и на третия опит ги заварва заспали той само казва, „Сега Божият син ще се отнеме от вас“.

Що се отнася до предателството на Юда, самият Исус ясно заявява, „По-добре да не се бе родил такъв човек“. Това е непростимо предателство срещу Бог. Разпъването на Исус не бе Божията воля. Затова и Павел заявява „Ако бяха познали Божията премъдрост, не биха го разпнали.“ Евреите го разпънаха, понеже не разбраха Божията воля.

Самия Исус, когато го питат „Каква е Божията воля“, ясно отговори, „Божията воля е да приемет този който Той ви е пратил“. Исус не каза, ‘Божията воля е да го убиете’. Дори в последни усилия да ги убеди Исус заявява „Ако не вярвате думите ми поне вижте делата ми за да повярвате“


НЕКА РАЗГЛЕДАМЕ ОТ НЯКОЛКО ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Защо смъртта на Исус не беше Божията воля?


Бог истински обича своя избран народ, израилтяните, които е трябвало да бъдат основа за идването на Месията. Мното пъти Бог е предричал идването на Месията и дори подготва велик свидетел – Йоан Кръстител, за да свидетелства за Месията. Израилският народ силно е копнеел Месията да дойде.

Но за нещастие, така подготвения избран народ не успява да разпознае Месията при неговото идване. Божият син открито заявява, че той е син Божий, но никой не чува неговите думи. Той остава неразбран, обявен е за богохулник и накрая – разпъват на кръст. По ирония на съдбата управниците-езичници в онази епоха са знаели, че Иисус е невинен (Лук. 23:14- 16; Йоан 18:38; Мат. 27:19,23; Мк. 15:10- 14), докато неговият народ и иудейските лидери, които сам Бог е напътствал и подготвал в продължение на много години, го осъждат и обявяват за винонен. Те дори изпитват силно желание да изпратят Иисус на кръста. Защо това е така?

Християните традиционно вярват, че смъртта на Иисус на кръста е била предопределена в първоначалния план на Бог. Но това не е така! Разпъването на Иисус Христос е една ужасна грешка. То е последица от пълното неразбиране на Божия план от страна на израилтяните. Божията воля за избрания народ е ясна – да приемат и повярват в Иисус (Иоан. 6:29, 10:37,38) и да получат спасение. Народът на Израел не разбрира кой е Иисус от Назарет, защото дори когато умира на кръста, те му се присмиват като крещят и казват, че ще повярват, че е Спасител, само ако слезе от кръста. В Библията се изтъква, че „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” (Иоан. 1:11), а Апостол Павел свидетелства, че „никой от властниците на тоя век не е познал (б.п. божествената премъдрост); защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Кор. 2:8).

Християните днес нямат ясно разбиране за истината, която стои зад историческите събития по времето на Иисус. Ако Божията воля за спасението на човека можеше да се изпълни само чрез Разпъването на кръста, защо тогава толкова дълго време Той е подготвял избрания народ? Нима Бог не прави това, защото не иска да предаде Своя син на безверници?

В Гетсеманската градина Иисус се моли: „…душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене…Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмина тая чаша…” ( Мат. 26:38,39). Иисус отправя тази молитва не веднъж, а три пъти. Много християни, които вярват, че мисията на Иисус е да донесе спасение като умре на кръста, охясняват, че Иисус отправя тази молитва поради човешка слабост. Но може ли Иисус Христос, Спасителят на човечеството да се моли поради слабост? Първият християнски мъченик Стефан и много от мъчениците след него никог не са се молили поради слабост. Когато са умирали казвли ли са някога: „Нека ме отмине тази чаша?” Как можем тогава да твърдим, че Иисус е бил по-слаб от тези мъченици? Ако целта на неговото идване е да спаси цялото човечеството като умре на кръста, тогава каква е причината той да се моли да избегне това?

Защо Исус се моли да не бъде разпнат на кръста?

(Матей 26:38-39)

1. Загриженост за Бог

2. Загриженост за последователите Му

3. Загриженост за Израил

Тази молитва на Иисус не е егоистична и плаха, нито е породена от страх от смъртта. Ако разпъването на Иисус на кръста е бил начинът, по който да се спаси човечеството, той с радост хиляди пъти би умрял на кръста. Иисус е обзет от тревога, когато мисли за мисията си на Месия – а именно да изпълни на земята Божията цел за творението. Душата му е прескръбна, защото знае колко голяма ще е мъката на Бог ако се отложи изпълнението на Плана за спасение. Иисус също предрича страданията и кръзопролитията, които ще споделят неговите ученици и последователи, християните, които ще трябва да поемат неговия път на кръста. Той изпитва болка и за тревожното бъдеще, което очаква израилтяните, ако те го отхвърлят. С такива мисли Иисус отправя към Бог една последна, отчаяна молитва в Гетсеманската градина. Той няколко пъти се моли на Бог да му позволи да остане на земята дори при такива безнадеждни обстоятелства, за да продължи своята мисия и да промени сърцата на хората до момента, в който те го приемат.

Ако смъртта на Иисус на кръста е била предопределена от Бог, тогава защо Иисус казва на Иуда Искариотски, своя предател: „…горко на оня човек, чрез когото Син човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек ако не бе се родил”. (Мат. 26:24). А как можем да обясним, че на кръста Иисус извиква: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Ако разпятието наистина беше първоначалната Божия Воля за Иисус, тогава Иисус би трябвало да изпита неописуема радост на кръста, че успешно е изпълнил своята мисия.

Степента на спасението чрез кръста и каквае целта на Второто пришествие

Смъртта на кръста не е мисията, която Бог първоначално е замислял за Иисус, Неговия син. По-скоро, това е вторият болезнен за Бог план за Спасение, който се налага поради безверието на израилския народ. Какво щеше да стане ако целият народ на Израил бе повярвал в Иисус, бе го в пълно спасение. С други думи, Иисус щеше да установи Небесно царство на земята – мястото, всички хора вярват и следват Божия Син. Израилтяните щяха да станат прославен център на Небето. Иудейският и християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християни щяха да преминат през такива ужасни страдания. Освен това, ако Месията беше изпълнил своята мисия, тогава нямаше да има нужда от Второ пришествие.

Тъй като разбираме спасението по този начин, виждаме, че разпъването на Иисус на кръста е второстепенен курс за спасение и донася само духовно спасение. Когато хората стигат до момента, в който изобщо не вярват на Иисус и го изоставяат, Бог трябва да плати цената за греха на безверието у израилтяните и у цялото човечество като даде живота на единстения Си син в откуп на сатана. В резултат на това сатана разрушава физическото тяло на Иисус, като го приковава на кръста, а кръвта на Иисус е цената, платена за спасението на човечеството.

Чрез Възкресението на разпнатия Иисус, Бог отваря път за духовно спасение, път към област, свободна от сатанинско посегателство. Не разпятието, а възкресението на Иисус е победа за Бог. Поради разпъването на кръста, физическото „Аз” на хората все още е обект на сатанинско влияни, макар че е трябвало те да бъдат спасени чрез своята вяра в Иисус и като се „присадят” към него (Рим. 11:17). Единствено духът на човека, който вярва в победоносния Христос, може да получи спасение, като участва във възкресението. Но нашето тяло все още очаква „изкупване” ( Рим. 8:23).

Затова, дори след идването на Иисус на земята, светът продължава да страда пода властта на сатана и грехът безмилостно остава в телята на хората. Апостол Павел е прискърбен: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт? …сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон..” (Рим. 7:24,25). Като светец, Павел е набожен и е изцяло в Божията милост, но неговата плът продължава да е подтискана от греха. Това признание не се отнася само за св. Павел, но е валидно за всеки жив човек. Това е причината, поради която Библията ни учи да се „молим непрестанно” ( 1 Сол. 5:17), за да се предпазваме от сатанинско влияние. Също така в 1 Иоан. 1:10 се казва: „Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец…”, което ни коказва, че човечеството все още е под веригите на първородния грях. Никой не е пречистен от този грях. Поради тази причина Месията трябва отново да дойде на земята, за да премахне напълно нашите грехове и да установиНебесното царство на земчта, като изпълни Божията цел за Творението.

Два вида пророчества за Месията

Ако смъртта на Иисус на кръста не е необходима за изпълнението на неговата месиянска цел, защо тогава Исая 53 предсказва страданията и смъртта на Месията? Тук трябва да си припомним, че в Библията има и пасажи, които предричат, че Месията ще дойде като Божий син и Цар на царете и ще изгради Небесното царство на земята. Такива пророчества откриваме в Исая 9, 11 и 60, в други пасажи от Стария завет и в Лука 1:31-33.

Когато Бог сътворява човека, Той го създава за да израстие до съвършенство, като изпълни своята част от отговорността. Човек може или да изпълни своята отговорност, така както Бог иска от него, или напротив, да не я изпълни. Съответно, Бог е трябвало да даде два вида пророчества, в зависимост от това дали ще бъде изпълнена Неговата Воля.

Отговорността на Бог е да изпрати Месията, а отговорността на човека е да повярва в него. За съжаление, като не приемат Иисус, израилтяните не изпълняват своята отговорност. Те не изпълняват първото пророчество на Бог за идването на Месията, отбелязано в Исая 9, 11 и 60 и в Лука 1:31-33, а изпълняват алтернативното или второто пророчество за страданието на Месията в Исая 53.  Прочети целия матерял

1 ГЛАВА: ИДЕАЛА НА БОГ
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
10 ГЛАВА: ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
Трябваше ли Исус да умре, защо Исус христос бе разпнат, разпятие, страстите христови, Иисус Христос, Иисуса Христа, Божия син, Месията
Advertisements

Filed under: Известни личности, Наука и религия, Ролята на религията, , , , , , , , , , , , , ,

Биографията на д-р Муун стана национален хит

Биографията на д-р Муун е национален хит

БИОГРАФИЯТА НА Д-Р МУН СЕ ПРЕВЪРНА В НАЦИОНАЛЕН ХИТ – ДОКУМЕНТАЛЕН БЕСТСЕЛЪР, КОЙТО ПО ДУМИТЕ НА ЧИТАТЕЛИ Е ПРОМЕНИЛ ЖИВОТА ИМ.

В Корея излезе от печат биографията на преп. д-р Мун Сан Мьонг – Peace-loving citizen of the world или “Човекът който носи мир”. Книгата беше издадена през март от известното и много уважавано издателство GimmYoungSa… само след седмица книгата се превърна в национален хит – заема 7 място в списъка на корейските „документални бестселъри” и 20 място в общия списък на бестселърите Прочети целия материал

Негативна реакция на християни

Реакцията измежду някои Корейски църкви, както би могло да се предскаже, бе разпалена негативност. Предубедени продавачи са криели книгата от погледа на евентуални куповачи до поискване по име. Издателството бе залято с протести и заплахи за бойкот. Водещи в негативната кампания бяха от църквата на Пол Йонги Чо (смятана за най-голямата църква в света). Тяхната страница бе пълна със гневни статии, че издателството „се е продало“ на Преп. Мун в търсене на печалба. Тези злословници за удобство забравиха, че същото издателство е публикувало и много от бестселърите на техните църкви.

Разпалват обществения интерес

За ирония, тази бурна негативна реакция само разпали обществения интерес. В Корея около 30 процента са християни, 20 процента Будисти, а останалите „необвързани“ са със сравнително отворено съзнание.

Коментари получени по интернет:

„Аз съм християнин. В моята църква ми казват, че Преп. Мун е дяволът. Аз обичам да чета книгите на Пол Йонги Чо. Разбира се, чувствах се предаден от издателството… Защо са продали душата си на дявола? Странно. Това е най-доброто издателство в Корея. То публикува толкова много християнски книги. Какво противоречие. Казват, че три години са подготвяли публикуването. Трябваше сам да открия причината, така че си купих книгата. Направо не можах да спра да я чета. Беше ли това истина или фабрикация? Това не е живота на един човек, това е епика! Чувствах тъга, скръб, съжаление, гордост. Бях завладян от всякакви емоции и не можех да оставя книгата докато не я завърших в 4 сутринта. Моето заключение е, че този човек е реален. Но въпроса е – кой е той?! Какъвто и да е отговора, всеки който обича мира и иска да се освободим от предразсъдъците трябва да прочете тази книга. Аз я прочетох отново и подчертах всички важни за мен пасажи. Кой може да оцелее през толкова много преследване, затвор и мъчения, освен един светец? Благодаря на издателството. Сега ги разбирам!“

„Благодаря, християни, за целия шум около книгата, който привлече вниманието ми към нея. След всичко това нямаше как да не отида да я купя! Аз не съм такъв настървен читател; не съм лесно прочувстван емоционално. Но от както отворих тази книга, аз не можах да я оставя. Четох цяла нощ. Тази книга промени живота ми.“

„Четох книгата и мисля, че е великолепна. Връщам се в книжарницата да купя и друг книги за Обединителната църква. Ако не открия ще проверя къде е най-близката им църква, за да лично да науча повече за Преп. Мун. Не съм религиозен човек. Мисля че разбирам защо някои християни мразят тази книга. Сърцето ми бе грабнато като я четях. След като прочетох последната страница дълго гледах синьото небе и високите планини.“

„Въпреки че обичам да чета, не прекарвам в четене повече от три часа на ден. Но този път бе изключение. Купих тази книга от любопитство, но щом започнах да чета просто не можах да спра докато не я завърших цялата. Това не е обикновенна занимателна литература, книгата докосва дълбините на душата ви и пронизва сърцето. Дори не можех да повярвам, че в наши дни може да има хора като Преп. Мун… Неговото отношение и обхвата на нещата които е постигнал минават отвъд всички други съвременни бележити личности… Аз мисля, че той е първият реален, истински човек на вярата.“

„Тази книга ще бъде голям хит. Запомнете думите ми. След като я прочетох отидох при сина си, който е в средното училище, зает с домашните си. Дадох му автобиографията на Преп. Мун и казах, ‘Сине остави учебниците, по-важно е да прочетеш това!'“

„От токова дърлго слушам християни да вдигат врява относно Обединителната църква. Те трябва да престанат. А вие Обединителните членове: Престанете престанете с вашите приказки за провидението. Тази книга постигна това което никой от вас не можа да направи: Опишете добър, истински жизнен портрет на основателя на вашата църква и направете хората да обърнат внимание. Към Биографията…
.

Filed under: Деноминации, Известни личности, Uncategorized

Алберт Айнщайн: виждания за вярата


Алберт Айнщайн* (1879 – 1955)

„Наука без религия е куца, а религия без наука е сляпа.“ – Алберт Айнщайн.

Айнщайн е известен като създател на теорията на относителността и със значителния си принос за развитието на релативистката космология. Повече от когото и да било друг, Айнщайн възвестява началото на един свят, тласкан и движен от науката. Неговото име се отъждествява с популярното уравнение E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия. Това откритие променя представата ни за материята. Оказва се, видимата реалност е съставена от невидима енергия. Айнщайн написва 50 научни труда, а също и много книги и статии по религиозни и философски въпроси, като най-известната между тях е “Светът такъв, какъвто го виждам” (The World As I See It, 1934).

Kолкото по-високо по стълбата на познанието се е изкачвал Алберт Айнщайн, толкова по силна е била вярата му в Бог, но по един научен начин в допира му с чудото на природата. Негов е прословутия цитат: ”Наука без религия е куца, а религия без наука е сляпа.”

Неотдавна, писмо на Айнщайн, в което учения е изразил своето отношение към религията е било продадено на аукцион за 400 хил. щ.долара. В писмото, адресирано до философа Ерик Глуткинд от 3 януари 1954 г., Айнщайн е написал, счита, че понятието Бог е продукт на човешката слабост, а Библията-сборник от достойни, но детски примитивни легенди. Освен това отхвърля идеята, че еврейския народ е “богоизбран”. Може би, неговата религиозност е в нещо друго. Например в хармонията и реда който той е открил в природата и безкрайната вселена.

Религиозни концепции

  • Айнщайн не вярвал в молитвата но въпреки това имал някакъв вид вяра.

  • Коментари на Айнщайн за живота след смъртта, мистерията на съвестта и несъществуването на „Аз“-ът.

  • Кратки коментари на Айнщайн за Исус.

  • Той изоставя идеята за линостен Бог в продкрепа на развитието на доброто, истината и красотата в човечеството.

  • Кратки коментари изразяващи някои от вижданията на Айнщайн за Бог.

  • Айнщайн изразява антипатия спрямо атеизма.

Наука и Религия

  • Има религиозни мотиви в заниманието си с наука, но не задължително вяра в Бог като личност.

  • Има три етапа на религията, най-висше е „космическото религиозно чувство“

  • Няма конфликт между религия и наука, ако правилно разберем природата на религията.

БЪДЕЩЕТО

Изкуството: ЕСЕНЦИЯ НА КУЛТУРАТА

Живот СЛЕД СМЪРТТА съществува!

Есе: Бъдещия Свят и етиката

Нострадамус: пророчества за Милениумът

Filed under: Известни личности, Наука и религия

Мечтата на Лутър Кинг, Махатма Ганди и д-р Мун

„През всички епохи мечтата на човечеството е била един свят на мир“

Мартин Лутър Кинг, Махатма Ганди, Сан Мьон Мун и много други са мечтали за мир. Всеки един от тях е преминал през преследване и неразбиране, но е променил курса на историята безвъзвратно.

Мечтата на Мартин Лутър Кинг

Мартин Лутър Кинг е водач на движението за граждански права и свободи, един от най-влиятелните хора в историята на САЩ. На 28 август 1963 г. той предвожда най-голямото шествие в защита на гражданските права в САЩ. Пред паметника на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон произнася една от най-известните речи в американската история: „Имам една мечта!“. Тя завършва с думите:
„…Имам една мечта: четирите ми деца един ден да живеят в свят, в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата, а по силата на техния характер.“

Martin Luther King "I have a dream" „Имам една мечта“

През 1964 г. Мартин Лутър Кинг става най-младият носител на Нобелова награда за мир за усилията му да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията в САЩ. Но той плати с живота си.

Махатма Ганди

Махатма Ганди бива преследван и държан в затвора. Той бе индийски адвокат, политик, пацифист, идеолог на концепцията за ненасилие при постигане на политически цели, и духовен лидер на индийското движение за независимост. Визията му за независима Индия и неговата последователност при прилагане на ненасилието при нейното постигане довеждат през 1947 г. до края на управлението на Британската империя в родината му.

Мощта на един човек, който със силата на своята идея и философия за ненасилие, разбива владичеството на най-мощната империя в света.

Мечтата на д-р Сан Мьон Мун

Сан Мьон Мун е корейски религиозен лидер който в своя живот изгражда мрежа от организации в полза на мира обхващащи всички сфери на човешкия живот. Той също претърпява неимоверно преследване и лъжливи обвинения. Визията му за „Човечеството като едно семейство с център Бог“ обаче, вдъхновява религиозни и политически лидери от всички нации и деноминации.

Мощта на един човек, който със силата на своята идея и философия за „Световен мир чрез здрави семейства“, „Едно сърце, едно човечество, един Бог“, преобразява света. Както Алберт Айнщайн казва относно Ганди, ще заявяват и за д-р Мун: „На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята.“

ВИДЕО: Преп. Мун 1 – Междурелигиозен диалог

Проекта за Мир в Средния Изток, Middle East Peace Initiative включва широк спектър от междурелигиозни събития, пътувания до светите места в Израил, междурелигиозен диалог, култруни и спортни програми. Д-р Мун успешно обединява лидери от трите братски – аврамови религии: Християни, Мюсулмани и Евреи. Политическия и религиозния свят трябва да се събудат за реалността, че без междурелигиозно помирение световния мир е непостижим.

„Запознайте се с обхвата на дейностите на д-р Мун. Учете, за да разберете виждането, което той предлага за бъдещето, и тогава решете за себе си дали виждате Божията ръка зад всичко това.“
– Д-р Фредерик Зонтаг от Колежа Романа

Време е да създадем култрурата на мира. През всички епохи, мечтата на цялото човечество е била един свят на мир. Махатма Ганди, Мартин Лутер Кинг или преп. Мун сега, те са всичките кръстоносци на мира, кръстоносци които имат куража да говорят, имат куража да мечтаят, и вдъхновяват другите да мечтаят също. Това не е само желана цел, а постижима цел!

Filed under: Духовни преживявания, Известни личности, Ролята на религията, Uncategorized

Муун Сан Мьон: Най успешния религиозен лидер на 20 век

В тази статия ще се опитаме накратко да представим един от най-противоречивите религиозни лидери на съвремието ни, и в същото време най-широко признат и уважаван от представители на разични религии. Защо се получава този фрапиращ контраст? Защо отзивите за него констрастират от негативни описания за секта до признаване за „пророк на съвремието“, „миротворец“ и дори „лидерът най-много допринесъл за мира в нашето време“?

Факт е че преподобния д-р Мун преминава през доста преследване и неразбиране от 50-те, та чак до 80-те. Също е факт, че отношението към него доста се променя след 85 година. Тук ще изброим само няколко от характеристиките около неговата дейност и постижения.

Д-р Мун е известен като основател на Вашингтон Таймс, изиграл централна роля за падането на Комунизма, и е признат за шампион на междурелигиозния диалог и революционен подръжник на семейните стойности.

За да не бъдем предубедени и да не се изказваме за неща които не познаваме лично, сме подбрали няколко изказвания на признати личности, които определено знаят за какво говорят.

Преди година Маргарет Тачър поздрави приноса на д-р Мун и основания от него Вашингтон Тайс по случай 25 годишнината на вестника със следните думи: „Не бе лесно на д-р Мун когато той започна Вашингтон Таймс… имам в предвид твърдото изправяне на вестника срещу Съветския Комунизъм и подкрепата която той даде на президент Рейгън и мен самата за приключването на Студената война“. Още…

Един от подкрепниците на Сан Мьон Мун е Бразилсият футболист, Пеле.  „Царя на Фудбола”, подкрепя д-р Мун в спортна инициатива за мир. Според тях Футбола е естествен мост между култури, религии, раси, етнически групи и нации. Поради тази визия за футбола, като мощна обединителна и миротворна сила д-р Мун основа през 2002 Световната купа по футбол за мир – Кинг Пиис Кап. Още…

Пионерът в борбата за човешки права и десетократен конгресмен, преп. Уолтър Фаунтрой отбелязва: „Аз подкрепям напълно преподобния д-р Сан Мьон Муун, защото той влага всичките си финанси и целия потенциал на организациите му за две основни цели; мирът и семействата.”

Сенатор Лари Преслър добавя: „Моето възхищение от Д-р Мун и съпругата му нарасна безизмерно. Неговата енергия, визия и отдаденост на каузата на мира са несравними в историята на човечеството.”

Ако смятате, че цитатите са едностранно избрани, то много се лъжете. Оказва се, че подобни оценки на неговата дейност и личност идват от всички краища на света. Днес пред лицето на неговите неимоверни постижения в усилията за мир, упреците от миналото изглеждат по-скоро смешни, наивни, предубедени и тесногледи, отколкото и най-малко сериозни.  Или както Сенаторът на Сан Франциско, Амос Браун, се изказа, „Посланието му за мир заплаши тези които са религиозно тесногледи“ и те отвърнаха с нетолерантност, тесногледа нетърпимост и яростна критика:

„Той бе винаги неразбран. Същото се случи и с Мартин Лутер Кинг, което се случва и с д-р Мун. Посланието му за мир заплаши тези които са религиозно тесногледи. Някои му отвръщат с нетолерантност, но той продължава да прегръща лидери от всяка вяра, инвестирайки себе си и движението си за да обедини общностите на вярата.

„Той е човек с визия, но и с желанието и способността да направи тази визия реалност. Има и други религиозни традиции които имат средствата, но нямат волята и желанието, но д-р Мун определено е много твърд в решеността си.“

Filed under: Деноминации, Известни личности, Uncategorized

За мир в Близкия Исток:


Междурелигиозен диалог: Д-р Муун успешно обединява лидери от трите Аврамови религии; Християни, Мюсулмани и Евреи.

Папски съвет за междурелигиозен диалог
Междурелигиозен съвет в ООН
Глобален Фестивал за Мир

Страници

Истината Днес: Популярните статии 2008 – 2009

Надденоминационна Федерация за Мир