Трябваше ли Исус да умре на кръста или това беше грешка?
Ако евреите са се провалили като избран народ, понеже са разпнали Христос, тогава защо Христос е плакал ПРЕДИ да бъде предаден, и е молел да го подмине горчивата чаша?
Точно когато Исус вижда че не искат да го приемат, той плаче горчиво за този им провал и заявява, че поради тази им грешка камък върху камък няма да остане от Йерусалим.
Исус също плаче, казвайки, че дори при неверниците да бе отишъл биха го приели, а Евреите, които Бог подготвя чрез толкова пророци, само и само за да го приемат – те се провалиха и не го разпознаха.
Исус също казва притчата за „Лозето“, където господаря изпраща „Сина си“ казвайки, „Поне него ще приемат и уважат“. „Но ако и него убият както са правели с пророците“, пита Исус, „Какво ще им е наказанието?“. Ясно се отговаря в Библията, „Злосторниците люто ще накаже и ще даде лозето (мисията на избрани) на други, които ще дават плодовете навреме“.
Думите на Исус, „Ако е възможно нека тази чаша ме отмине“ най-добре показват, че това не е първоначалния план. Исус прави последен опит, въпреки че Избрания народ се е провалил, Бог да му позволи да довърши мисията на основа на вярата на тримата си най-верни последователи. Той прескръбен ги кара те да бдят и да се молят с него, но и те на 3 пъти заспиват. С това Сатана взима всичко. Не остава никаква основа на която Исус да остане и довърши мисията. Затова първите два пъти когато ги вижда заспали Исус е страшно сърдит и им се кара, но когато и на третия опит ги заварва заспали той само казва, „Сега Божият син ще се отнеме от вас“.
Що се отнася до предателството на Юда, самият Исус ясно заявява, „По-добре да не се бе родил такъв човек“. Това е непростимо предателство срещу Бог. Разпъването на Исус не бе Божията воля. Затова и Павел заявява „Ако бяха познали Божията премъдрост, не биха го разпнали.“ Евреите го разпънаха, понеже не разбраха Божията воля.
Самия Исус, когато го питат „Каква е Божията воля“, ясно отговори, „Божията воля е да приемет този който Той ви е пратил“. Исус не каза, ‘Божията воля е да го убиете’. Дори в последни усилия да ги убеди Исус заявява „Ако не вярвате думите ми поне вижте делата ми за да повярвате“
НЕКА РАЗГЛЕДАМЕ ОТ НЯКОЛКО ГЛЕДНИ ТОЧКИ
Защо смъртта на Исус не беше Божията воля?
Бог истински обича своя избран народ, израилтяните, които е трябвало да бъдат основа за идването на Месията. Мното пъти Бог е предричал идването на Месията и дори подготва велик свидетел – Йоан Кръстител, за да свидетелства за Месията. Израилският народ силно е копнеел Месията да дойде.
Но за нещастие, така подготвения избран народ не успява да разпознае Месията при неговото идване. Божият син открито заявява, че той е син Божий, но никой не чува неговите думи. Той остава неразбран, обявен е за богохулник и накрая – разпъват на кръст. По ирония на съдбата управниците-езичници в онази епоха са знаели, че Иисус е невинен (Лук. 23:14- 16; Йоан 18:38; Мат. 27:19,23; Мк. 15:10- 14), докато неговият народ и иудейските лидери, които сам Бог е напътствал и подготвал в продължение на много години, го осъждат и обявяват за винонен. Те дори изпитват силно желание да изпратят Иисус на кръста. Защо това е така?
Християните традиционно вярват, че смъртта на Иисус на кръста е била предопределена в първоначалния план на Бог. Но това не е така! Разпъването на Иисус Христос е една ужасна грешка. То е последица от пълното неразбиране на Божия план от страна на израилтяните. Божията воля за избрания народ е ясна – да приемат и повярват в Иисус (Иоан. 6:29, 10:37,38) и да получат спасение. Народът на Израел не разбрира кой е Иисус от Назарет, защото дори когато умира на кръста, те му се присмиват като крещят и казват, че ще повярват, че е Спасител, само ако слезе от кръста. В Библията се изтъква, че „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” (Иоан. 1:11), а Апостол Павел свидетелства, че „никой от властниците на тоя век не е познал (б.п. божествената премъдрост); защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Кор. 2:8).
Християните днес нямат ясно разбиране за истината, която стои зад историческите събития по времето на Иисус. Ако Божията воля за спасението на човека можеше да се изпълни само чрез Разпъването на кръста, защо тогава толкова дълго време Той е подготвял избрания народ? Нима Бог не прави това, защото не иска да предаде Своя син на безверници?
В Гетсеманската градина Иисус се моли: „…душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене…Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмина тая чаша…” ( Мат. 26:38,39). Иисус отправя тази молитва не веднъж, а три пъти. Много християни, които вярват, че мисията на Иисус е да донесе спасение като умре на кръста, охясняват, че Иисус отправя тази молитва поради човешка слабост. Но може ли Иисус Христос, Спасителят на човечеството да се моли поради слабост? Първият християнски мъченик Стефан и много от мъчениците след него никог не са се молили поради слабост. Когато са умирали казвли ли са някога: „Нека ме отмине тази чаша?” Как можем тогава да твърдим, че Иисус е бил по-слаб от тези мъченици? Ако целта на неговото идване е да спаси цялото човечеството като умре на кръста, тогава каква е причината той да се моли да избегне това?
Защо Исус се моли да не бъде разпнат на кръста?
(Матей 26:38-39)
1. Загриженост за Бог
2. Загриженост за последователите Му
3. Загриженост за Израил
Тази молитва на Иисус не е егоистична и плаха, нито е породена от страх от смъртта. Ако разпъването на Иисус на кръста е бил начинът, по който да се спаси човечеството, той с радост хиляди пъти би умрял на кръста. Иисус е обзет от тревога, когато мисли за мисията си на Месия – а именно да изпълни на земята Божията цел за творението. Душата му е прескръбна, защото знае колко голяма ще е мъката на Бог ако се отложи изпълнението на Плана за спасение. Иисус също предрича страданията и кръзопролитията, които ще споделят неговите ученици и последователи, християните, които ще трябва да поемат неговия път на кръста. Той изпитва болка и за тревожното бъдеще, което очаква израилтяните, ако те го отхвърлят. С такива мисли Иисус отправя към Бог една последна, отчаяна молитва в Гетсеманската градина. Той няколко пъти се моли на Бог да му позволи да остане на земята дори при такива безнадеждни обстоятелства, за да продължи своята мисия и да промени сърцата на хората до момента, в който те го приемат.
Ако смъртта на Иисус на кръста е била предопределена от Бог, тогава защо Иисус казва на Иуда Искариотски, своя предател: „…горко на оня човек, чрез когото Син човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек ако не бе се родил”. (Мат. 26:24). А как можем да обясним, че на кръста Иисус извиква: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Ако разпятието наистина беше първоначалната Божия Воля за Иисус, тогава Иисус би трябвало да изпита неописуема радост на кръста, че успешно е изпълнил своята мисия.
Степента на спасението чрез кръста и каквае целта на Второто пришествие
Смъртта на кръста не е мисията, която Бог първоначално е замислял за Иисус, Неговия син. По-скоро, това е вторият болезнен за Бог план за Спасение, който се налага поради безверието на израилския народ. Какво щеше да стане ако целият народ на Израил бе повярвал в Иисус, бе го в пълно спасение. С други думи, Иисус щеше да установи Небесно царство на земята – мястото, всички хора вярват и следват Божия Син. Израилтяните щяха да станат прославен център на Небето. Иудейският и християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християни щяха да преминат през такива ужасни страдания. Освен това, ако Месията беше изпълнил своята мисия, тогава нямаше да има нужда от Второ пришествие.
Тъй като разбираме спасението по този начин, виждаме, че разпъването на Иисус на кръста е второстепенен курс за спасение и донася само духовно спасение. Когато хората стигат до момента, в който изобщо не вярват на Иисус и го изоставяат, Бог трябва да плати цената за греха на безверието у израилтяните и у цялото човечество като даде живота на единстения Си син в откуп на сатана. В резултат на това сатана разрушава физическото тяло на Иисус, като го приковава на кръста, а кръвта на Иисус е цената, платена за спасението на човечеството.
Чрез Възкресението на разпнатия Иисус, Бог отваря път за духовно спасение, път към област, свободна от сатанинско посегателство. Не разпятието, а възкресението на Иисус е победа за Бог. Поради разпъването на кръста, физическото „Аз” на хората все още е обект на сатанинско влияни, макар че е трябвало те да бъдат спасени чрез своята вяра в Иисус и като се „присадят” към него (Рим. 11:17). Единствено духът на човека, който вярва в победоносния Христос, може да получи спасение, като участва във възкресението. Но нашето тяло все още очаква „изкупване” ( Рим. 8:23).
Затова, дори след идването на Иисус на земята, светът продължава да страда пода властта на сатана и грехът безмилостно остава в телята на хората. Апостол Павел е прискърбен: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт? …сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон..” (Рим. 7:24,25). Като светец, Павел е набожен и е изцяло в Божията милост, но неговата плът продължава да е подтискана от греха. Това признание не се отнася само за св. Павел, но е валидно за всеки жив човек. Това е причината, поради която Библията ни учи да се „молим непрестанно” ( 1 Сол. 5:17), за да се предпазваме от сатанинско влияние. Също така в 1 Иоан. 1:10 се казва: „Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец…”, което ни коказва, че човечеството все още е под веригите на първородния грях. Никой не е пречистен от този грях. Поради тази причина Месията трябва отново да дойде на земята, за да премахне напълно нашите грехове и да установиНебесното царство на земчта, като изпълни Божията цел за Творението.
Два вида пророчества за Месията
Ако смъртта на Иисус на кръста не е необходима за изпълнението на неговата месиянска цел, защо тогава Исая 53 предсказва страданията и смъртта на Месията? Тук трябва да си припомним, че в Библията има и пасажи, които предричат, че Месията ще дойде като Божий син и Цар на царете и ще изгради Небесното царство на земята. Такива пророчества откриваме в Исая 9, 11 и 60, в други пасажи от Стария завет и в Лука 1:31-33.
Когато Бог сътворява човека, Той го създава за да израстие до съвършенство, като изпълни своята част от отговорността. Човек може или да изпълни своята отговорност, така както Бог иска от него, или напротив, да не я изпълни. Съответно, Бог е трябвало да даде два вида пророчества, в зависимост от това дали ще бъде изпълнена Неговата Воля.
Отговорността на Бог е да изпрати Месията, а отговорността на човека е да повярва в него. За съжаление, като не приемат Иисус, израилтяните не изпълняват своята отговорност. Те не изпълняват първото пророчество на Бог за идването на Месията, отбелязано в Исая 9, 11 и 60 и в Лука 1:31-33, а изпълняват алтернативното или второто пророчество за страданието на Месията в Исая 53. Прочети целия матерял
1 ГЛАВА: ИДЕАЛА НА БОГ
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ
10 ГЛАВА: ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
Трябваше ли Исус да умре, защо Исус христос бе разпнат, разпятие, страстите христови, Иисус Христос, Иисуса Христа, Божия син, Месията
Filed under: Известни личности, Наука и религия, Ролята на религията, Бог, Божият син, Божията воля, Израилтяните, Иисус Христос, Йоан Кръстител, Месията, Разпятието, Религия, Теология, Философия, Християнство, избран народ, смъртта на кръста
Към междурелигиозен диалог 
Последни коментари