Логос – Слово: Значение във Философията и в Библията

λογος (логос) — Слово
Логос (Слово) – в класическата Гръцка философия се отнася за универсалната божествена логика. Логосът е една вечна и непроменлива истина, съществуваща от времето на творението.  Във Укипедия четем, че Логос първоначално означава „основа“, „мнение“, „очакване“, „слово“, „реч“, „логика“.

В Библията думата Логос е преведена, като „Слово“.  В Библията се казва, че първоначално било Словото и чрез него всичко е създадено.  Погрешно е да се смята, че Бог или Исус са Словото. Словото е атрибут на Бог. Той мисли, разсъждава, планира по определени абсолютни принципи. И аз имам думи и мога да говоря. Аз не съм „думите“, те произлизат от мене, така и „Словото“ не е Бог, а произлиза от него.

Логос, също означава „Логика“,  „План“ или „Идея“, които създаваме с разсъжденията си. И аз имам планове, но аз не съм планът, той е продукт на творчеството ми. Така и Бог е произточника на Логоса – Словото, той не е Словото. Но както и ние творим с логиката си, така и Бог твори със Словото (Логоса).

На Български често превеждат Логос като „Наука“. Но трябва  да уточним, че Хераклит я използва в тази насока, но по-скоро, като „Принципи“ (Научни принципи и закони).  Значи говорим за „Принципите“ в божията логика и план (Словото).

Ако не бяха ранните християнски философи, като св. Августин и др. днес много от основните християнски концепции нямаше въобще да съществуват. Това което те правят е да свържат Християнските концепции с Гръцката философия. Така те отварят пътя за приемане и разбиране на Християнството.

Как всичко е станало чрез Словото?

Чрез Словото всичко стана… Значи всичко е станало според принципите, планът и идеити на Бог. Значи света не е съществувал, а е бил само в идеите и мислите на Бог. Бог започва да разсъждава, създава „Логически План“ според неговите абсолютни Принципи и Закони. След това отнема милиарди години докато този план, „Логос“, постепенно се развие и стане реалност.

В началото бе Словото (Логос) Йоан 1:1-3

След това се казва, че Словото стана плът. Това е защото Исус за първи път е въплатил Божието слово. Исус не е Словото, а е първия който наистина живее според него. Той е първия достигнал съвършенство и пълно единство с Божиите принципи и идеали. Затова се казва, че Исус е „истинската лоза“, а ние трябва да се присадиме към него. Следователно, трябва да станем като него – както и да се присъдим към неговата кръвна линия, свързана с Бог.

Какво означава да се храниш със Словото

Словото е философия, начин на мислене, определени принципи и логики, начин на живот.

Храня се чрез Словото Му, обогатявам се… Да се Храниш чрез словото, означава да го учим, вярваме и практикуваме…  Исус Христос е въплащение на Словото. Значи, че той въплащава Божиите принципи, закони… Ако и ние живеем според Словото (Принципите на Бог)  тогава и ние ще станем негово въплащение, като Исус.  Затова Библията казва, че той е първия, но ние следващите.

Filed under: Наука и религия, Ролята на религията, Библията, Бог, Иисус Христос, Исус, Логика, Логос, Наука, Принцип, Слово, Философия

„Свидетелите на Йехова“ ще сезира прокуратурата за неделния побой подстрекан от ВМРО

Бургаските представители на „Свидетелите на Йехова“ ще сезира прокуратурата за неделния побой над техни симпатизанти в морския град. Петима членове на религиозното движение пострадаха сериозно при атаката на маскирани с качулки нападатели.

Говорителят на организацията Христо Николов смята, че протестът и крутите мерки са организирани от ВМРО, но от партията на войводите отричат. Секта е понятие, което не е свързано с нещо негативно. За жалост, в България се използва с негативна насоченост. На практика ние сме мирна религия. Учим хората на мир помежду си“, обясни Николов.

Във видеото от побоя на ВМРО над “Свидетели на Йехова” откривам поне няколко престъпления – нарушаване на частна собственост, телесни повреди, хулиганство, всяване на религиозна омраза. Тия комици с качулките може спокойно да бъдат минати по незабавно производство и опандизени. А техните ръководители, местната шайка на ВМРО, очевидно са съучастници и подбудители.

ВМРО бият “Свидетели на Йехова”

Според БХК този акт на насилие може да бъде „съизмерим.. само с нацистките нападения над евреи и еврейски имоти по време на „Кристалната нощ“ в Германия“. Според председателя на БХК д-р Красимир Кънев, ВМРО, дори и ако се опита да се разграничи от стореното от нейните привърженици, носи отговорност за дългите години съзнателно насаждана политика на ненавист към привържениците на това регистрирано у нас вероизповедание.

Нападателите и техните подбудители са осъществили деяния, наказуеми по редица членове от действащия Наказателен кодекс. „Разследването трябва да се фокусира върху дискриминационния мотив, а българското правораздаване следва най-сетне да докаже, че то разследва и наказва сериозно престъпленията, мотивирани от етническа или религиозна омраза“.

Време е ВМРО да бъде осъдена и забранена в България. Време е ВМРО да разбере, че „нацистка“ партия като нея е нежелана в България. „Крайно време е българските политически партии да се научат да носят отговорност за подбуждането към дискриминация и насилие“. Това е подсъдимо поведение за всеки гражданин в една демокрация, колко по-недопустимо е да оставим такива „нацистки“ партии да съществуват.

Filed under: Наука и религия, Религиозна свобода, ВМРО, Религиозна свобода, Свидетелите на Йехова

Разкриха „Коренът на злото“: Мистиката и символите са разшифровани

Символика зад

ПЛОДЪТ НА ПОЗНАНИЕТО?

Разкриха „Коренът на злото“: Мистиката и символите са разшифровани

Оказва се че коренът на залото, или ГРЕХОПАДЕНИЕТО е всъщност преждевременния секс на първите ни предци. Забранения плод не символизира нищо друго освен незрялата им сексуална любов. Но психологическите последствия върху цялото човечество са огромни.

Това което се е случило в първото семейство е довело до толкова много зло, войни, насилие и корупция през историята. Как се връзват и обясняват тези неща?

Пълните изследвания за Корена на злото, от психологическа, социална, теологическа и историческа гледна точка са описани в книгата „Истинска любов и забранена любов“

Буквален ли е ПЛОДЪТ докарал ЗЛОТО?
Има ли буквално дърво на познанието? Никой не е виждал такова! Това е просто символ. Но символ на какво? ПОЗНАНИЕТО в староеврейската традиция има две значения „интелектуално познание“ и „сексуално познание“. Кое от двете е забранения плод? Оказва се, че е второто? Не са ли ранните незряли връзки които повечето родители биха забранили на малолетните си деца? Не е ли незрялата сексуална любов тази, чиито плодове са зло потомство? Обстойно изследване показва, че „не вкусвайте от плода на това (сексуално) познание“ е била само временна команда, необходима докато Адам и Ева не достигнат зрялоста нужна за хармоничен семеен жовот. За да бъдат добри родители, и поставят началото на семейсто, от там род, нация и свят изпълнени с Божията любов, те е трябвало задължително да спазят тази заповед.

Сексуалността е в центъра на Божия идеал
Казва се, че дървото на познание е в центъра на Божията градина. С дурги думи сексуалното познание е в центъра на Божието творение. Или просто казано, сексуалността е в центъра на Божия идеал. Сексуалните връзки са корена на любовта, корена на новия живот, и корена на потомствената линия (генеологията – генетично предаваната информация).

ПЛОДЪТ на това познание са децата
И разбира се ПЛОДА на това познание е раждането на деца. Те може да са добър плод (добро потомство) или зъл плод (грешно потомство), в зависимост от това дали плода на любовта е зрял или непринципен и незрял! Явно е бил второто, ако съдим по резултатите. Че и ако бяха консумирали сексуалната любов правилно, щеше ли да си крият сексуалните органи?

Консумирането на ПЛОДА е консумирането на СЕКСУАЛНАТА ЛЮБОВ

Да, ако бяха консумирали сексуалната любов правилно, щеше ли да си крият сексуалните органи? Ако беше реален плод щеше да прикрият или ръцете си или устата, но не и сексуалните си части. Това ясно показва какво всъщност са извършили!

„…и кучетата също правят секс… без да си прикриват „сексуалните органи“ след това….за разлика от Адам и Ева…“

Точно така! Кучетата и въобще животните на са съгрешили. Те никога не са получавали такава заповед… От тях не се очаква да изградят истински семейства и възпитат децата си в истинска любов. „Да не вкусват от плода на (сексуалното) познание“, е правило необходимо за нас хората, докато не достигнем необходимата емоционална, сърдечна и психологическа зрялост. А при животните тази зрялост е въпрос на инстинкти не на духовно или сърдечно развитие. Същите тези инстинкти и нагони ги има и у човека, но ако духът на човека бе развит, то духовните желания за любов, красота и добро щеше да са ръководни, а физическите нужди за сън, храна и секс да са винаги в подкрепа на духовните желания. С други думи, не да живеем за да ядем, а да ядем за да живеем; Не да си задоволим инстинктите като нараняваме и ощетяваме другите, а обратното, да жертваме физическите си нужди и удобства но да направим другите щастливи.

Защо прикриха сексуалните си части? Техния грях е свързан с долните им части, сексуалните органи! Както Аргангела така и Адам и Ева, съгрешиха поради злоупотреба на сексуалните си части, не просто неподчинение – а незряли сексуални връзки!

Ако децата ви се прокраднат и хапнат от сладкиш който сте им забранили да пипат, вие ще ги изхвърлите ли от вкъщи? Не! Но ако дъщеря ви се влюби в гангстер, можете ли да върнете нещата назад? Не можете!

Тук говорим за силна кръвна връзка с Архангела – Сатана! Исус Казва, че ние сме „от баща Дявола…“, „змииски чада“. Това е свързано със Сексуалната връзка… Мъжете тук знаят как се става баща! Как? Много порост биологически факт: чрез сексуалната връзка… Как Сатана е станал фалшив баща на човечеството?

Има само едно престъпление което може да причини тази кръвна връзка със Сатана. Коринтияни 16, „Всеки друг грях е извън тялото, но този който извършва прелюбодеяние го върши срещу тялото си и стават една плът…“ с когото го е извършил. Това е проблема! Това е огромения исторически проблем. Човешките същества са имали кръвна връзка с Дявола – Архангел Луцифър.

Незряла сексуална любов – незряло, егоистично общество

Ранните сексуални връзки водят до сериозни последствия в общсетвото. Какво ни донесе културата на „свободния секс“? Само разруха на любовта! Какво жъне светът в последствие? Разрушени семейства! Разпадане на морала! Разбити сърца! Така незрялата егоистичност става вкоренена в човечеството. Светът става доминиран от животинските ни инстинкти и страсти, а не от истинската любов. Това е корена на светът на злото! Коренът на появата на злото е зсоупотребата със сексуалните органи! Днес жънем разврата, аморалността и свободния секс, който Адам и Ева посяха в самото начало на човешката история.  За да разберете подробности, прочетете:

Грехопадението

Цел и мисия на Месията

Пълните изследвания за Корена на злото, от психологическа, социална, теологическа и историческа гледна точка са описани в книгата „Истинска любов и забранена любов„

На колко години са били Адам и Ева?
Много християни приемат че Адам и Ева са се родили възрастни. Но ако вземем в предвид колко време е необходимо на едно бебе да развие координация, и колко пъти ще пада в процеса на научаване… представете си голямо тяло на възрастен с един ден координационни умения… ще си разбие черепа при първото падане. Затова Бог е по-умен от тези християни и е направил хората да се раждат бебета…

Още повече ако Адам и Ева бяха пропуснали това, то щеше да стане начинът по който и всички ние бихме се раждали. Нима мислите, че Адам и Ева са нямали пъп? В пубертета младежите имат Физическа зрялост за секс но не и психологическа зрялост… това води до много разочарования, болка, а понякога и до самоубийства.

Ранните сексуални връзки
Ранните сексуални връзки водят до сериозни последствия не само за Адам и Ева но и за младите днес. Това което те посяха в градината – „свободния секс“, днес светът го жъне…

Не случайно и днес, тинейджърите са най уязвими на влиянието на свободния секс, алкохола и наркотиците.

Плодът на това познание е раждането на деца. Те може да са добър плод (добро потомство) или зъл плод (грешно потомство), в зависимост от това дали плода на любовта е зрял или непринципен и незрял!

Изследванията показват, че младежите които са сексуално активни са към десет пъти по-податливи на самоубииства, наркотици и криминална дейност.

Как влияе девствената чистота върху здравето на поколенията? Нашите предци може да не са имали научни доказателства, но те са имали пред очите си примери на раждане на лошо потомство от леки момичета. Затова нравствено падналото момиче са го смятали за опорочено, недостойно за омъжване.

Днес вече генетиката показва връзката между девствеността и качеството на потомството. Генетиците откриват закономерността за решаващото влияние на първия мъж в живота на жената върху нейното потомство. Именно той, а не бъдещият баща на детето залага генофонда на потомството на всяка жена, независимо от това кога и от кого тя ще ражда деца. Той, нарушавайки девствеността, става нещо като генен баща на бъдещите деца на жената. Това явление е наречено телегения. То е описано в книгата, “Индивид, еволюция, наследственост и неодарвинистите”.

Ролята на родителите във възпитанието
Дали наистина причината едни хора да са добри, а други лоши е в зрялата или незряла любов на родителите им? Да, какъв е човекът, се определя не само генетично , но и от куп други обстоятелства като възпитание , семейна среда , приятели , житейски обствоятелства и прочее. Но понеже от психологията знаем, че първите 3 години са най-определящи за формирането на личността, то и ролята на родителите явно е най-определяща.

Не че всички деца, родени извънбрачно, всяко изоставено дете , всяко дете отглеждано от самотен родител, нямат шанс да бъдат добри. Въпроса е, че детето трябва да получи и преживее зряла и истинска любов за да развие сърцето и характера си. Без да преживее такава любов то няма да е способно да дава любов на другите в живота си.

Защо има страдание в света?
Тук се опитваме да изясним факта, че историята на човечество е изпълнена със зло, насилие, войни и страдание поради това, че първите човешки предци не са достигнали зрялост преди да консумират сексуалната любов. От тук и незрялата, егоистичност става вкоренена в човечеството. Поради това светът става доминиран от животинските ни инстинкти и страсти а не от истинската любов, както е бил Божия първоначален идеал.

Изследване показва, че егоизма съсипва здравето ни, както и радоста от взаимоотношенията с другите. Ако мислим за щастието на другите вместо за своето, сме много по щастливи, свободни и здрави.

Откриваме егоизма в основата на грешната природа; характеризирана с тенденцията винаги да се заема критична позиция към другите, като се набляга на частична и егоцентрична гледна точка. Така ние постоянно се нараняваме и влизаме в конфликти както в семейството ни, така и в обществото и на международно ниво.

Вместо да ценим другите, ние се опитваме да се сравняваме с тях и развиваме завист и ревност. Ученици ревнуват от други ученици, които явно са любимци на учителя. На работното място някои хора могат да ревнуват от свои колеги, които са повишени поради отлична работа. Вместо да намираме ценното у другите, често сме твърде прилежни в това да открием нещо лошо за другите, за да изглеждаме и се чувстваме по-добре. Релитиите са създадени с цел да преодолеят тази егоитичност в нас, но виждаме как те също се отклоняват към взаимни упреци и деления поради същата егоитична природа.

Ценностите се възпитават в семейството
Къде се развива зрял характер? В семейството. Ценностите на всеки човек, до голяма степен се определят от групата, където се е учил да общува, където се е формирала неговата личност, възгледи и според чиито норми той оценява дейността си по-нататък. Първата и с най-влиятелно значение такава група за човека е семейството.

Семейството е основното училище на любовта. Именно там чрез взаимодействието с роднините си детето за първи път овладява различните форми на общуване и това по-нататък помага за успешното му адаптиране в широката социална сфера. Господствуващият в семейството стил на общуване, възгледи и идеали като цяло за детето са онези ориентири, които формират бъдещите му стремежи и ценности, а нерядко остават като образец и за възрастния човек.

Как се постига щастие в любовта?
За да е възможно щастие в семейството е необходима взаимна любов. Мнозина са подложени на илюзията, че щастливата любов пада от небето и не изисква от човека никакви усилия и умения. Те са уверени, че щастието в любовта се състои в това да си обичан, а не в способността самият ти да обичаш. Според тях да обичаш е лесно, но да намериш подходящия човек е трудна задача. Те смятат за основно това да бъдат обичани заедно с всичките им явни и скрити качества и достойнства.

Истината обаче е, че любовта ни се определя от способността ни де живеем за другия. Да се жертваме, даваме, инвестираме за него или нея, отново и отново. В тези взаимоотношения ключа към щастието ни е собствената ни способност да даваме и да забравим какво сме дали, и да инвестираме отново с цялото си сърце. Защото в момента в който станем условни и започнем да изчисляваме колко сме дали и колко получили, взаимоотношенията ще бъдат обречени.

Ранните сексуални връзки са в основата на всички проблеми

Ранните сексуални връзки водят до сериозни последствия в общсетвото. Какво ни донесе културата на „свободния секс“? Само разруха на любовта! Какво жъне светът в последствие? Разрушени семейства! Разпадане на морала! Разбити сърца! Днес тинейджърите са най уязвими на влиянието на свободния секс, алкохола и наркотиците.

Историята на човечество е изпълнена със зло, насилие, войни и страдание поради това, че първите човешки предци са влезли в незряли сексуални връзки, преди да са готови за това. Така незрялата егоистичност става вкоренена в човечеството. Светът става доминиран от животинските ни инстинкти и страсти а не от истинската любов, както е бил Божия първоначален идеал. Това е корена на светът на злото!

„Каква е целта ни? Да станем истински мъже и жени. Ще създадем истинските съпруг и съпруга и да станем истински родители, които раждат деца, които изпитват любов помежду си и съставляват любящо братство. И тези деца и родители заедно ще създадат едно небесно семейство. Това истинско общество ще стане истинска нация. Истинска нация ще прерасне в истински свят.”

Преп. Мун е основал буквално стотици организации в академичната, икономическата и политическата област, в областта на масмедиите, хуманитарните проекти и т.н., с цел да приближи света към Бог и да създаде база на истинска вяра, доверие и признание, за да може тези откровения накрая да бъдат разбрани и приети от човечеството. Но накрая централната и основна мисия на преп. Мун е била да даде тази първоначална благословия от Бог да създаде истински двойки и истински семейства.

Идеалният свят.
Небето е свят на сърцето, където всички могат да си имат доверие и да се обединяват помежду си с любов. Основата на Идеалния свят са семействата изградени на основата на истинската любов. Когато светът бъде основан на истинската любов това ще бъде дългообещаното Небесно царство. Д-р Мун заявява:

„Какво представлява Небето? … това е свят, преизпълнен с Божията истинска любов. Истинската любов е неговата ос. Истинската любов е навсякъде – и във външния израз, и във вътрешния замисъл. Животът на всички е изпълнен с истинска любов от начало до край. Хората на Небето се раждат чрез истинската любов, живеят в обятията на истинската любов и следват пътя на истинската любов до деня, когато преминат в отвъдния свят, т.е. в духовния свят.“

„Небето е един естествен свят, където всички хора живеят един за друг. Следователно, в този свят никъде не могат да бъдат открити антагонизъм и завист. Това не е свят, управляван от пари, позиция и власт. На Небето успехът на всеки човек представлява успех за цялото; това, което се харесва на индивида, е в синхрон с цялото, а радостта на отделния човек представлява радостта за цялото.“

Но няма истинско небесно царство за никой, докато хората са все още в нужда, в недостиг, в болка – физицески или духовно. Ние всички трябва да приемем отговорността си да работим като граждани на света, за да може наследството, което оставяме на децата си и на внуците си, да бъде един хармоничен свят на Божията любов.

Пълните изследвания за Корена на злото, от психологическа, социална, теологическа и историческа гледна точка са описани в книгата „Истинска любов и забранена любов„

Filed under: Наука и религия, Ролята на религията, Адам и Ева, Грях, Забранения плод, Змията, Мистиката, Прелюбодеяние, Символите на Библията, Ябълката, грехопадението, корена на греха

Разпъването на Исус не беше Божията воля

Трябваше ли Исус да умре на кръста или това беше грешка?

Ако евреите са се провалили като избран народ, понеже са разпнали Христос, тогава защо Христос е плакал ПРЕДИ да бъде предаден, и е молел да го подмине горчивата чаша?

Точно когато Исус вижда че не искат да го приемат, той плаче горчиво за този им провал и заявява, че поради тази им грешка камък върху камък няма да остане от Йерусалим.

Исус също плаче, казвайки, че дори при неверниците да бе отишъл биха го приели, а Евреите, които Бог подготвя чрез толкова пророци, само и само за да го приемат – те се провалиха и не го разпознаха.

Исус също казва притчата за „Лозето“, където господаря изпраща „Сина си“ казвайки, „Поне него ще приемат и уважат“. „Но ако и него убият както са правели с пророците“, пита Исус, „Какво ще им е наказанието?“. Ясно се отговаря в Библията, „Злосторниците люто ще накаже и ще даде лозето (мисията на избрани) на други, които ще дават плодовете навреме“.

Думите на Исус, „Ако е възможно нека тази чаша ме отмине“ най-добре показват, че това не е първоначалния план. Исус прави последен опит, въпреки че Избрания народ се е провалил, Бог да му позволи да довърши мисията на основа на вярата на тримата си най-верни последователи. Той прескръбен ги кара те да бдят и да се молят с него, но и те на 3 пъти заспиват. С това Сатана взима всичко. Не остава никаква основа на която Исус да остане и довърши мисията. Затова първите два пъти когато ги вижда заспали Исус е страшно сърдит и им се кара, но когато и на третия опит ги заварва заспали той само казва, „Сега Божият син ще се отнеме от вас“.

Що се отнася до предателството на Юда, самият Исус ясно заявява, „По-добре да не се бе родил такъв човек“. Това е непростимо предателство срещу Бог. Разпъването на Исус не бе Божията воля. Затова и Павел заявява „Ако бяха познали Божията премъдрост, не биха го разпнали.“ Евреите го разпънаха, понеже не разбраха Божията воля.

Самия Исус, когато го питат „Каква е Божията воля“, ясно отговори, „Божията воля е да приемет този който Той ви е пратил“. Исус не каза, ‘Божията воля е да го убиете’. Дори в последни усилия да ги убеди Исус заявява „Ако не вярвате думите ми поне вижте делата ми за да повярвате“

НЕКА РАЗГЛЕДАМЕ ОТ НЯКОЛКО ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Защо смъртта на Исус не беше Божията воля?

Бог истински обича своя избран народ, израилтяните, които е трябвало да бъдат основа за идването на Месията. Мното пъти Бог е предричал идването на Месията и дори подготва велик свидетел – Йоан Кръстител, за да свидетелства за Месията. Израилският народ силно е копнеел Месията да дойде.

Но за нещастие, така подготвения избран народ не успява да разпознае Месията при неговото идване. Божият син открито заявява, че той е син Божий, но никой не чува неговите думи. Той остава неразбран, обявен е за богохулник и накрая – разпъват на кръст. По ирония на съдбата управниците-езичници в онази епоха са знаели, че Иисус е невинен (Лук. 23:14- 16; Йоан 18:38; Мат. 27:19,23; Мк. 15:10- 14), докато неговият народ и иудейските лидери, които сам Бог е напътствал и подготвал в продължение на много години, го осъждат и обявяват за винонен. Те дори изпитват силно желание да изпратят Иисус на кръста. Защо това е така?

Християните традиционно вярват, че смъртта на Иисус на кръста е била предопределена в първоначалния план на Бог. Но това не е така! Разпъването на Иисус Христос е една ужасна грешка. То е последица от пълното неразбиране на Божия план от страна на израилтяните. Божията воля за избрания народ е ясна – да приемат и повярват в Иисус (Иоан. 6:29, 10:37,38) и да получат спасение. Народът на Израел не разбрира кой е Иисус от Назарет, защото дори когато умира на кръста, те му се присмиват като крещят и казват, че ще повярват, че е Спасител, само ако слезе от кръста. В Библията се изтъква, че „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” (Иоан. 1:11), а Апостол Павел свидетелства, че „никой от властниците на тоя век не е познал (б.п. божествената премъдрост); защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Кор. 2:8).

Християните днес нямат ясно разбиране за истината, която стои зад историческите събития по времето на Иисус. Ако Божията воля за спасението на човека можеше да се изпълни само чрез Разпъването на кръста, защо тогава толкова дълго време Той е подготвял избрания народ? Нима Бог не прави това, защото не иска да предаде Своя син на безверници?

В Гетсеманската градина Иисус се моли: „…душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене…Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмина тая чаша…” ( Мат. 26:38,39). Иисус отправя тази молитва не веднъж, а три пъти. Много християни, които вярват, че мисията на Иисус е да донесе спасение като умре на кръста, охясняват, че Иисус отправя тази молитва поради човешка слабост. Но може ли Иисус Христос, Спасителят на човечеството да се моли поради слабост? Първият християнски мъченик Стефан и много от мъчениците след него никог не са се молили поради слабост. Когато са умирали казвли ли са някога: „Нека ме отмине тази чаша?” Как можем тогава да твърдим, че Иисус е бил по-слаб от тези мъченици? Ако целта на неговото идване е да спаси цялото човечеството като умре на кръста, тогава каква е причината той да се моли да избегне това?

Защо Исус се моли да не бъде разпнат на кръста?

(Матей 26:38-39)

1. Загриженост за Бог

2. Загриженост за последователите Му

3. Загриженост за Израил

Тази молитва на Иисус не е егоистична и плаха, нито е породена от страх от смъртта. Ако разпъването на Иисус на кръста е бил начинът, по който да се спаси човечеството, той с радост хиляди пъти би умрял на кръста. Иисус е обзет от тревога, когато мисли за мисията си на Месия – а именно да изпълни на земята Божията цел за творението. Душата му е прескръбна, защото знае колко голяма ще е мъката на Бог ако се отложи изпълнението на Плана за спасение. Иисус също предрича страданията и кръзопролитията, които ще споделят неговите ученици и последователи, християните, които ще трябва да поемат неговия път на кръста. Той изпитва болка и за тревожното бъдеще, което очаква израилтяните, ако те го отхвърлят. С такива мисли Иисус отправя към Бог една последна, отчаяна молитва в Гетсеманската градина. Той няколко пъти се моли на Бог да му позволи да остане на земята дори при такива безнадеждни обстоятелства, за да продължи своята мисия и да промени сърцата на хората до момента, в който те го приемат.

Ако смъртта на Иисус на кръста е била предопределена от Бог, тогава защо Иисус казва на Иуда Искариотски, своя предател: „…горко на оня човек, чрез когото Син човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек ако не бе се родил”. (Мат. 26:24). А как можем да обясним, че на кръста Иисус извиква: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Ако разпятието наистина беше първоначалната Божия Воля за Иисус, тогава Иисус би трябвало да изпита неописуема радост на кръста, че успешно е изпълнил своята мисия.

Степента на спасението чрез кръста и каквае целта на Второто пришествие

Смъртта на кръста не е мисията, която Бог първоначално е замислял за Иисус, Неговия син. По-скоро, това е вторият болезнен за Бог план за Спасение, който се налага поради безверието на израилския народ. Какво щеше да стане ако целият народ на Израил бе повярвал в Иисус, бе го в пълно спасение. С други думи, Иисус щеше да установи Небесно царство на земята – мястото, всички хора вярват и следват Божия Син. Израилтяните щяха да станат прославен център на Небето. Иудейският и християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християни щяха да преминат през такива ужасни страдания. Освен това, ако Месията беше изпълнил своята мисия, тогава нямаше да има нужда от Второ пришествие.

Тъй като разбираме спасението по този начин, виждаме, че разпъването на Иисус на кръста е второстепенен курс за спасение и донася само духовно спасение. Когато хората стигат до момента, в който изобщо не вярват на Иисус и го изоставяат, Бог трябва да плати цената за греха на безверието у израилтяните и у цялото човечество като даде живота на единстения Си син в откуп на сатана. В резултат на това сатана разрушава физическото тяло на Иисус, като го приковава на кръста, а кръвта на Иисус е цената, платена за спасението на човечеството.

Чрез Възкресението на разпнатия Иисус, Бог отваря път за духовно спасение, път към област, свободна от сатанинско посегателство. Не разпятието, а възкресението на Иисус е победа за Бог. Поради разпъването на кръста, физическото „Аз” на хората все още е обект на сатанинско влияни, макар че е трябвало те да бъдат спасени чрез своята вяра в Иисус и като се „присадят” към него (Рим. 11:17). Единствено духът на човека, който вярва в победоносния Христос, може да получи спасение, като участва във възкресението. Но нашето тяло все още очаква „изкупване” ( Рим. 8:23).

Затова, дори след идването на Иисус на земята, светът продължава да страда пода властта на сатана и грехът безмилостно остава в телята на хората. Апостол Павел е прискърбен: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт? …сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон..” (Рим. 7:24,25). Като светец, Павел е набожен и е изцяло в Божията милост, но неговата плът продължава да е подтискана от греха. Това признание не се отнася само за св. Павел, но е валидно за всеки жив човек. Това е причината, поради която Библията ни учи да се „молим непрестанно” ( 1 Сол. 5:17), за да се предпазваме от сатанинско влияние. Също така в 1 Иоан. 1:10 се казва: „Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец…”, което ни коказва, че човечеството все още е под веригите на първородния грях. Никой не е пречистен от този грях. Поради тази причина Месията трябва отново да дойде на земята, за да премахне напълно нашите грехове и да установиНебесното царство на земчта, като изпълни Божията цел за Творението.

Два вида пророчества за Месията

Ако смъртта на Иисус на кръста не е необходима за изпълнението на неговата месиянска цел, защо тогава Исая 53 предсказва страданията и смъртта на Месията? Тук трябва да си припомним, че в Библията има и пасажи, които предричат, че Месията ще дойде като Божий син и Цар на царете и ще изгради Небесното царство на земята. Такива пророчества откриваме в Исая 9, 11 и 60, в други пасажи от Стария завет и в Лука 1:31-33.

Когато Бог сътворява човека, Той го създава за да израстие до съвършенство, като изпълни своята част от отговорността. Човек може или да изпълни своята отговорност, така както Бог иска от него, или напротив, да не я изпълни. Съответно, Бог е трябвало да даде два вида пророчества, в зависимост от това дали ще бъде изпълнена Неговата Воля.

Отговорността на Бог е да изпрати Месията, а отговорността на човека е да повярва в него. За съжаление, като не приемат Иисус, израилтяните не изпълняват своята отговорност. Те не изпълняват първото пророчество на Бог за идването на Месията, отбелязано в Исая 9, 11 и 60 и в Лука 1:31-33, а изпълняват алтернативното или второто пророчество за страданието на Месията в Исая 53.  Прочети целия матерял

1 ГЛАВА: ИДЕАЛА НА БОГ

2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО

3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА

4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

10 ГЛАВА: ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

Трябваше ли Исус да умре, защо Исус христос бе разпнат, разпятие, страстите христови, Иисус Христос, Иисуса Христа, Божия син, Месията

Filed under: Известни личности, Наука и религия, Ролята на религията, Бог, Божият син, Божията воля, Израилтяните, Иисус Христос, Йоан Кръстител, Месията, Разпятието, Религия, Теология, Философия, Християнство, избран народ, смъртта на кръста

Наука и религия; материализъм и вяра

Наука и религия; материализъм и вяра, ритуали и правила,

Наука и религия материализъм и вяра

Каква е целта на историята и търсенето на истината? Какъв е края на света?
Ннаука и религия; материализъм и вяра, ритуали и правила,

В Бог вярва по-голямата част от човечеството. Вярата се основава най-вече на лични преживявания с Бог и духовното. Да се твърди че това е измислица е нелепо.  Изследвания на един от най-големите съвременни психолози, Абрахам Маслоу, открива, че дори невярващите са имали духовни преживявания, но поради погрешните си концепции просто не искат да ги приемат.

Някой ме попита не е ли възможно да се окаже, че вярвам в погрешен бог. Не е! Бог е само един – създателят и първопричината на живота. Ние сме тези които го наричат с  различни имена или се хващаме за различни негови аспекти, които сме разбрали или преживяли.

Има само 5 овновни религии. Три от тях: Християни, Евреи и Мюсюлмани вярват в един и същ Бог – Богът на отец им Аврам. Преведено от Арабски, „Аллах“ означава „Един Бог“ – и става въпрос за същия Бог на Евреите и Християните – Създателят на всичко, в който вярват всички основни религии. Хиндуистите вярват в милиони богове, но само Един Бог Създател. Това е същия Бог. Будистите просто нямат концепция за Бог, макар че Буда често го е преживявал и е бил воден от него.

Всички религии са иницирани от Бог, но спред историческите, културни обстоятеслтва са развили различни ритуали и традиции. Въпреки това основните морални ценности във всички тях са едни и същи.

Да вземем например златното правило, вярата в Бог и живота след смъртта. Още повече разбирнето за стойността на семейството, верността, любовта, състраданието и всичките други добродетели… това са основните и централни ценности във всяка една религия.

Целият прогрес (законите, моралността, демокрацията) са резултат на усилията на Бог и вярващите. Войните и насилието са резултат от материализтичното следване на егоистични интереси. Често и религиите са били въвлечени или използвани в тези мантерялни конфликти, но това е срещу есенцията им.

Науката и религията
И науката и религията ни водят към излизане от невежеството. И двете се стремят към откриването на истината; Науката относно външния свят и природните закони; Религията относно целта на живота и духовните-морални закони. Това са две страни на монетата. Но както религията трябва да се оттърси от някои фанатични идеи, така и науката трябва да се оттърси от фанатичния атеизъм.

Какво представлява Бог

Разбира се, че няма глупак който да седи на небето. Никоя религия никога не е вярвала такива глупости. Както виждаме Бог е навсякъде, дори във невярващите – откриваме Го зад силите и законите които задвижват тази вселена и живота.

Такива са новите научни открития и заключенията които науката прави. Целта тук не е да ги описваме подробно. По-скоро целта е хората да чуят и знаят, че това са заключенията на науката и да се заинтересуват да прочетът повече за „Интелигентния дизайн“

Интелигентния дизайн е нова научна концепция. Поради това някои я бъркат са „Креационизма“. Тази нова научна теория, може да се каже, че коригира проблемите и на „Еволюционната“ и на „Креационистката“ теории. Така донякъде, тя се явява обединителен фактор между двете и дори между религията и науката. Тя показва, че предишните едностранчиви разбирания преднамерено и целенасочено са избягвали част от истината и са отивали в крайности. Отново се убеждаваме, че в конфликтите, често Истината е по средата. Спорещите партии просто хващат част от нея и фанатично отричат останалата част от истината.

Господ, Христос, Буда, Кришна, Аллах

Често се сблъсквам с невежество относно тези термини, та нека ги обясня. „Господ“, е превода от английски на думата „Лорд“-господар или господин. Това не означава Бог.

Христос е човек, а не Бог! Той е Единен в сърцето си с Бог. Буквалния превод на Гръцката дума „Христос“ е „Помазан за цар“, на Арамейски „Месия“. Очакването не е за бог, а за човек който ще управлява справедливо и разреши проблемите. Затова Библията казва, „Защото само един е Бог, един е и Ходатая между Бога и човеците – човекът Христос Иисус.“ (1 Тим.2:5) „Понеже, както смъртта дойде чрез човек (Адам), тъй и възкресенеито от мъртвите дойде чрез човек.“ (1 Кор.15:21)

Буда е човек реформирал Хиндуизма, често преживявал Бог, но никога не осъзнал това поради контекста на мястото и епохата. Кришна е по-съвременен реформатор. А Аллах, не е друг бог, както много приемат в невежеството си. „Аллах“ означава „Един Бог“ – и е същия Бог на Евреите и Християните – Създателят на всичко, в който вярват всички основни религии.

Ритуалите и правилата
Бог е Родител. Него не го интересуват дни, какво ядеш или други ритуали. Ритуалите са резултат на културния период и традициите в които е възникнала всяка една религия. Просто без хладилник по онова време свинското е било опасно в арабските територии. А в Индия всяко месо е било опасно за здравето.

Материализма и вярата
Някои казват, „аз мога да си вярвам в каквото поискам“. Но нека уточним:

Вярвания в слънцето, пари и други матерялни неща е идолопоклонничество, не вяра в Бог. Това е материализъм, противното на вярата която поставя духовното над матерялното. Това всъщност е вярата на атеизма – поставяща материялните неща да са приоритет в живота. Такива хора са си атеисти и са водени от матерялните си желания и страсти. Те се кланят и служат на матерялните неща.

Откриваме Бог да работи в историята
Бог не е допуснал, нито създал грехопадението и злото. Ние хората сме се отклонили от Него и създали тези неща в егоизма си. Бог е бил отхвърлен и Неговото сърце разбито. Колкото и да е желаел, Той не може да се намеси в нашата отговорност и промени пътя ни, докато ние не се осъзнаем и направим това.

През хилядолетията Той е работил усилено да ни извади от това низко, невежо и животинско състояние – издигайки постепенно морала и съвестта на човечеството.

Целият прогрес (законите, моралността, демокрацията) са резултат на усилията на Бог и вярващите. Като се започне от законите, „Не убивай, не кради, не прелюбодействай…“ та се стигне до „Безкръвната революция в Англия“ водена от християни, която даде началото на съвременната демокрация, по-късно пренесена в Щатите от търсещите религиозна свобода нови християнски движения.

Войните и насилието, от друга страна, са резултат от материализтичното гонене на интереси. Често и религиите са били въвлечени или използвани в тези мантерялни конфликти, но това е срещу есенцията им.

Бог позволява научния и техничеси прогрес в последните столетия за да допринесе да изградим идеални условия за живот, но моралната криза и егоизма не позволяват този прогрес да достигне пълния си капацитет. Това е част от плана за подготовката на света за приемане на Второто пришествие.

Края на света
Предсказано е че ще дойде края на този свят понеже Божията цел е да спре тази история на злото. Едва тогава ще започне истинската история – историята с център Бог. До днес светът е тънел в криза, войни, насилие, омраза и разврат понеже Бог е бил изхвърлен от нас от живота ни и злото и егоизма са доминирали.

Края на света не е разрушение, а упадъка на фалшивите егоистични ценности които управляват света днес и издигането на нова култура на любов, мир, хармония разбирателство и взаимен просперитет. Тази култура ще се установи с появата на Месиянска фигура в наши дне – човек който ще намери разрешението на всички тези проблеми и промени курса на историята по този нов път.

Установяването на този нов свят не става с чудеса, а започва с появата на истински семейства, от там родове, нации и свят на доброто и любовта.

ПЛАНЪТ ЗА СПАСЕНИЕ: МИСИЯ НА МЕСИЯТА

ПРИНЦИПЪТ: ВЪВЕДЕНИЕ
1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

Наука и религия; материализъм и вяра, ритуали и правила,

Filed under: Наука и религия, Ролята на религията

ЖИВОТЪТ: Случайна еволюция или „Интелигентен дизайн“

.

ЖИВОТЪТ

Интелигентен Дизайн или случайност!

(ДНК) е нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот.

Най-новите изследвания в генетиката доказват, че ДНК не може да се е програмирало след появата на живота, трябва някой да го е програмирал преди това… Затова вече отричат случайната еволюция, а говорят за „Интелигентен Дизайн“.

Това което наблюдавате в този филм се случва точно сега във всяка една клетка от вашето тяло.

Репликация или синтез на ДНК е процесът на копиране на двойната верига на ДНК преди делене на клетката. На модулирани видео матеряли за процеса, можем да видим, че едва ли не това представлява една невероятна фабрика, в която процесите протичат по необясними за науката причини. Изглежда, като че някаква универсална сила задвижва всичко това.

Вече не религиозните фанатици опровергават „Случайната еволюция“, а научните открития според които Еволюция има, но тя въобще не е случайна, а е направлявана…

Животът е нещо уникално и много красиво. Живота не е безцелен, всичко създадено явно има много точно определена цел и всичко е взаимосвързано в невероятна харнонична взаимовръзка. Невроятно чудо е когато погледнем как новия живот се заражда. Не би било преувеличено ако кажем, че ние сме заченати от любов, за да израстнем в любов и изживеем живота си в любов.

Най-озадачаващото за учените е не просто факта, че програмата на ДНК на най-елементарното едноклетъчно се равнява на една библиотека информация. Самия процес на създаването на ДНК, и придвижванията в клетката са като една вселена… Учените виждат как работи, но не могат да обяснят защо и кой задвижва всички тези невероятни процеси.

Следователно говорим за интелигентна сила която е навсякъде и прави възможен живота. Свикнали сме да наричаме тази сила Бог, но едвали името е от значение, въпроса е, че явно е създателя на всичко и е в основата на живота. И определено тази сила е в нас и във всичко живо, а не някакво извънземно създало ни и изоставило.

ДРУГИ ПОДОБНИ СТАТИИ

Грешките на Дарвин
Съдя прекрати дело срещу Бог
Сексуалността и генетиката

| Любов | Семейство | Възпитание | Развод |

.

Filed under: Наука и религия

Айнщайн: За Молитвата

В отговор на дете което му задава въпроса, „Молят ли се учените“, Айнщайн дава следния отговор през 1936 г.:

Научните изследвания се основават на идеята, че всичко което се случва е определено от законите на природата и следователно това се отнася и за действията на хората. Ето защо, научните изследователи трудно биха повярвали, че събитията могат да бъдат повлияни от молитвата, т.е. от желанията ни адресирани до едно Свръхествествено Битие.

Но, трябва да признаем, че нашето познание на тези закони е несъвършенно и частично, така че, на практика вярата в съществуването на основни и общовалидни закони в Природата също се основава на нещо като вяра. Също така, всеки който сериозно се занимава в изследване на науката се убеждава, че духът се проявява в законите на Вселената – дух много по-висш от човешкия, пред чието лице с нашите скромни способности трябва да се чувстваме смирени. Ето защо, отдаването на науката води до специални религиозни чувства, които са по различни от църковната религиозност.

ЖИВОТЪТ: Случайна еволюция или „Интелигентен дизайн“

Снимка на 6 дневен човешки ембрион

Грешките на Дарвин
Съдя прекрати дело срещу Бог
Сексуалността и генетиката

Filed under: Наука и религия, Ролята на религията

Алберт Айнщайн: виждания за вярата

Алберт Айнщайн* (1879 – 1955)

„Наука без религия е куца, а религия без наука е сляпа.“ – Алберт Айнщайн.

Айнщайн е известен като създател на теорията на относителността и със значителния си принос за развитието на релативистката космология. Повече от когото и да било друг, Айнщайн възвестява началото на един свят, тласкан и движен от науката. Неговото име се отъждествява с популярното уравнение E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия. Това откритие променя представата ни за материята. Оказва се, видимата реалност е съставена от невидима енергия. Айнщайн написва 50 научни труда, а също и много книги и статии по религиозни и философски въпроси, като най-известната между тях е “Светът такъв, какъвто го виждам” (The World As I See It, 1934).

Kолкото по-високо по стълбата на познанието се е изкачвал Алберт Айнщайн, толкова по силна е била вярата му в Бог, но по един научен начин в допира му с чудото на природата. Негов е прословутия цитат: ”Наука без религия е куца, а религия без наука е сляпа.”

Неотдавна, писмо на Айнщайн, в което учения е изразил своето отношение към религията е било продадено на аукцион за 400 хил. щ.долара. В писмото, адресирано до философа Ерик Глуткинд от 3 януари 1954 г., Айнщайн е написал, счита, че понятието Бог е продукт на човешката слабост, а Библията-сборник от достойни, но детски примитивни легенди. Освен това отхвърля идеята, че еврейския народ е “богоизбран”. Може би, неговата религиозност е в нещо друго. Например в хармонията и реда който той е открил в природата и безкрайната вселена.

Религиозни концепции

• Молитвата

  Айнщайн не вярвал в молитвата но въпреки това имал някакъв вид вяра.

• Съвестта и „Вечния живот“

  Коментари на Айнщайн за живота след смъртта, мистерията на съвестта и несъществуването на „Аз“-ът.

• Исус

  Кратки коментари на Айнщайн за Исус.

• Не вярвал в Бог като личност
  

  Той изоставя идеята за линостен Бог в продкрепа на развитието на доброто, истината и красотата в човечеството.

• Кратки коментари за Бог
  

  Кратки коментари изразяващи някои от вижданията на Айнщайн за Бог.

• Антипатия спрямо Атеизма
  

  Айнщайн изразява антипатия спрямо атеизма.

Наука и Религия

• Религиозността на Науката
  

  Има религиозни мотиви в заниманието си с наука, но не задължително вяра в Бог като личност.

• За развитието на Религията
  

  Има три етапа на религията, най-висше е „космическото религиозно чувство“

• Религията и Науката: в съгласие ли са?

  Няма конфликт между религия и наука, ако правилно разберем природата на религията.

БЪДЕЩЕТО

Изкуството: ЕСЕНЦИЯ НА КУЛТУРАТА

Живот СЛЕД СМЪРТТА съществува!

Есе: Бъдещия Свят и етиката

Нострадамус: пророчества за Милениумът

Filed under: Известни личности, Наука и религия