Логос – Слово: Значение във Философията и в Библията

λογος (логос) — Слово
Логос (Слово) – в класическата Гръцка философия се отнася за универсалната божествена логика. Логосът е една вечна и непроменлива истина, съществуваща от времето на творението.  Във Укипедия четем, че Логос първоначално означава „основа“, „мнение“, „очакване“, „слово“, „реч“, „логика“.

В Библията думата Логос е преведена, като „Слово“.  В Библията се казва, че първоначално било Словото и чрез него всичко е създадено.  Погрешно е да се смята, че Бог или Исус са Словото. Словото е атрибут на Бог. Той мисли, разсъждава, планира по определени абсолютни принципи. И аз имам думи и мога да говоря. Аз не съм „думите“, те произлизат от мене, така и „Словото“ не е Бог, а произлиза от него.

Логос, също означава „Логика“,  „План“ или „Идея“, които създаваме с разсъжденията си. И аз имам планове, но аз не съм планът, той е продукт на творчеството ми. Така и Бог е произточника на Логоса – Словото, той не е Словото. Но както и ние творим с логиката си, така и Бог твори със Словото (Логоса).

На Български често превеждат Логос като „Наука“. Но трябва  да уточним, че Хераклит я използва в тази насока, но по-скоро, като „Принципи“ (Научни принципи и закони).  Значи говорим за „Принципите“ в божията логика и план (Словото).

Ако не бяха ранните християнски философи, като св. Августин и др. днес много от основните християнски концепции нямаше въобще да съществуват. Това което те правят е да свържат Християнските концепции с Гръцката философия. Така те отварят пътя за приемане и разбиране на Християнството.

Как всичко е станало чрез Словото?

Чрез Словото всичко стана… Значи всичко е станало според принципите, планът и идеити на Бог. Значи света не е съществувал, а е бил само в идеите и мислите на Бог. Бог започва да разсъждава, създава „Логически План“ според неговите абсолютни Принципи и Закони. След това отнема милиарди години докато този план, „Логос“, постепенно се развие и стане реалност.

В началото бе Словото (Логос) Йоан 1:1-3

След това се казва, че Словото стана плът. Това е защото Исус за първи път е въплатил Божието слово. Исус не е Словото, а е първия който наистина живее според него. Той е първия достигнал съвършенство и пълно единство с Божиите принципи и идеали. Затова се казва, че Исус е „истинската лоза“, а ние трябва да се присадиме към него. Следователно, трябва да станем като него – както и да се присъдим към неговата кръвна линия, свързана с Бог.

Какво означава да се храниш със Словото

Словото е философия, начин на мислене, определени принципи и логики, начин на живот.

Храня се чрез Словото Му, обогатявам се… Да се Храниш чрез словото, означава да го учим, вярваме и практикуваме…  Исус Христос е въплащение на Словото. Значи, че той въплащава Божиите принципи, закони… Ако и ние живеем според Словото (Принципите на Бог)  тогава и ние ще станем негово въплащение, като Исус.  Затова Библията казва, че той е първия, но ние следващите.

Filed under: Наука и религия, Ролята на религията, Библията, Бог, Иисус Христос, Исус, Логика, Логос, Наука, Принцип, Слово, Философия

Разкриха „Коренът на злото“: Мистиката и символите са разшифровани

Символика зад

ПЛОДЪТ НА ПОЗНАНИЕТО?

Разкриха „Коренът на злото“: Мистиката и символите са разшифровани

Оказва се че коренът на залото, или ГРЕХОПАДЕНИЕТО е всъщност преждевременния секс на първите ни предци. Забранения плод не символизира нищо друго освен незрялата им сексуална любов. Но психологическите последствия върху цялото човечество са огромни.

Това което се е случило в първото семейство е довело до толкова много зло, войни, насилие и корупция през историята. Как се връзват и обясняват тези неща?

Пълните изследвания за Корена на злото, от психологическа, социална, теологическа и историческа гледна точка са описани в книгата „Истинска любов и забранена любов“

Буквален ли е ПЛОДЪТ докарал ЗЛОТО?
Има ли буквално дърво на познанието? Никой не е виждал такова! Това е просто символ. Но символ на какво? ПОЗНАНИЕТО в староеврейската традиция има две значения „интелектуално познание“ и „сексуално познание“. Кое от двете е забранения плод? Оказва се, че е второто? Не са ли ранните незряли връзки които повечето родители биха забранили на малолетните си деца? Не е ли незрялата сексуална любов тази, чиито плодове са зло потомство? Обстойно изследване показва, че „не вкусвайте от плода на това (сексуално) познание“ е била само временна команда, необходима докато Адам и Ева не достигнат зрялоста нужна за хармоничен семеен жовот. За да бъдат добри родители, и поставят началото на семейсто, от там род, нация и свят изпълнени с Божията любов, те е трябвало задължително да спазят тази заповед.

Сексуалността е в центъра на Божия идеал
Казва се, че дървото на познание е в центъра на Божията градина. С дурги думи сексуалното познание е в центъра на Божието творение. Или просто казано, сексуалността е в центъра на Божия идеал. Сексуалните връзки са корена на любовта, корена на новия живот, и корена на потомствената линия (генеологията – генетично предаваната информация).

ПЛОДЪТ на това познание са децата
И разбира се ПЛОДА на това познание е раждането на деца. Те може да са добър плод (добро потомство) или зъл плод (грешно потомство), в зависимост от това дали плода на любовта е зрял или непринципен и незрял! Явно е бил второто, ако съдим по резултатите. Че и ако бяха консумирали сексуалната любов правилно, щеше ли да си крият сексуалните органи?

Консумирането на ПЛОДА е консумирането на СЕКСУАЛНАТА ЛЮБОВ

Да, ако бяха консумирали сексуалната любов правилно, щеше ли да си крият сексуалните органи? Ако беше реален плод щеше да прикрият или ръцете си или устата, но не и сексуалните си части. Това ясно показва какво всъщност са извършили!

„…и кучетата също правят секс… без да си прикриват „сексуалните органи“ след това….за разлика от Адам и Ева…“

Точно така! Кучетата и въобще животните на са съгрешили. Те никога не са получавали такава заповед… От тях не се очаква да изградят истински семейства и възпитат децата си в истинска любов. „Да не вкусват от плода на (сексуалното) познание“, е правило необходимо за нас хората, докато не достигнем необходимата емоционална, сърдечна и психологическа зрялост. А при животните тази зрялост е въпрос на инстинкти не на духовно или сърдечно развитие. Същите тези инстинкти и нагони ги има и у човека, но ако духът на човека бе развит, то духовните желания за любов, красота и добро щеше да са ръководни, а физическите нужди за сън, храна и секс да са винаги в подкрепа на духовните желания. С други думи, не да живеем за да ядем, а да ядем за да живеем; Не да си задоволим инстинктите като нараняваме и ощетяваме другите, а обратното, да жертваме физическите си нужди и удобства но да направим другите щастливи.

Защо прикриха сексуалните си части? Техния грях е свързан с долните им части, сексуалните органи! Както Аргангела така и Адам и Ева, съгрешиха поради злоупотреба на сексуалните си части, не просто неподчинение – а незряли сексуални връзки!

Ако децата ви се прокраднат и хапнат от сладкиш който сте им забранили да пипат, вие ще ги изхвърлите ли от вкъщи? Не! Но ако дъщеря ви се влюби в гангстер, можете ли да върнете нещата назад? Не можете!

Тук говорим за силна кръвна връзка с Архангела – Сатана! Исус Казва, че ние сме „от баща Дявола…“, „змииски чада“. Това е свързано със Сексуалната връзка… Мъжете тук знаят как се става баща! Как? Много порост биологически факт: чрез сексуалната връзка… Как Сатана е станал фалшив баща на човечеството?

Има само едно престъпление което може да причини тази кръвна връзка със Сатана. Коринтияни 16, „Всеки друг грях е извън тялото, но този който извършва прелюбодеяние го върши срещу тялото си и стават една плът…“ с когото го е извършил. Това е проблема! Това е огромения исторически проблем. Човешките същества са имали кръвна връзка с Дявола – Архангел Луцифър.

Незряла сексуална любов – незряло, егоистично общество

Ранните сексуални връзки водят до сериозни последствия в общсетвото. Какво ни донесе културата на „свободния секс“? Само разруха на любовта! Какво жъне светът в последствие? Разрушени семейства! Разпадане на морала! Разбити сърца! Така незрялата егоистичност става вкоренена в човечеството. Светът става доминиран от животинските ни инстинкти и страсти, а не от истинската любов. Това е корена на светът на злото! Коренът на появата на злото е зсоупотребата със сексуалните органи! Днес жънем разврата, аморалността и свободния секс, който Адам и Ева посяха в самото начало на човешката история.  За да разберете подробности, прочетете:

Грехопадението

Цел и мисия на Месията

Пълните изследвания за Корена на злото, от психологическа, социална, теологическа и историческа гледна точка са описани в книгата „Истинска любов и забранена любов„

На колко години са били Адам и Ева?
Много християни приемат че Адам и Ева са се родили възрастни. Но ако вземем в предвид колко време е необходимо на едно бебе да развие координация, и колко пъти ще пада в процеса на научаване… представете си голямо тяло на възрастен с един ден координационни умения… ще си разбие черепа при първото падане. Затова Бог е по-умен от тези християни и е направил хората да се раждат бебета…

Още повече ако Адам и Ева бяха пропуснали това, то щеше да стане начинът по който и всички ние бихме се раждали. Нима мислите, че Адам и Ева са нямали пъп? В пубертета младежите имат Физическа зрялост за секс но не и психологическа зрялост… това води до много разочарования, болка, а понякога и до самоубийства.

Ранните сексуални връзки
Ранните сексуални връзки водят до сериозни последствия не само за Адам и Ева но и за младите днес. Това което те посяха в градината – „свободния секс“, днес светът го жъне…

Не случайно и днес, тинейджърите са най уязвими на влиянието на свободния секс, алкохола и наркотиците.

Плодът на това познание е раждането на деца. Те може да са добър плод (добро потомство) или зъл плод (грешно потомство), в зависимост от това дали плода на любовта е зрял или непринципен и незрял!

Изследванията показват, че младежите които са сексуално активни са към десет пъти по-податливи на самоубииства, наркотици и криминална дейност.

Как влияе девствената чистота върху здравето на поколенията? Нашите предци може да не са имали научни доказателства, но те са имали пред очите си примери на раждане на лошо потомство от леки момичета. Затова нравствено падналото момиче са го смятали за опорочено, недостойно за омъжване.

Днес вече генетиката показва връзката между девствеността и качеството на потомството. Генетиците откриват закономерността за решаващото влияние на първия мъж в живота на жената върху нейното потомство. Именно той, а не бъдещият баща на детето залага генофонда на потомството на всяка жена, независимо от това кога и от кого тя ще ражда деца. Той, нарушавайки девствеността, става нещо като генен баща на бъдещите деца на жената. Това явление е наречено телегения. То е описано в книгата, “Индивид, еволюция, наследственост и неодарвинистите”.

Ролята на родителите във възпитанието
Дали наистина причината едни хора да са добри, а други лоши е в зрялата или незряла любов на родителите им? Да, какъв е човекът, се определя не само генетично , но и от куп други обстоятелства като възпитание , семейна среда , приятели , житейски обствоятелства и прочее. Но понеже от психологията знаем, че първите 3 години са най-определящи за формирането на личността, то и ролята на родителите явно е най-определяща.

Не че всички деца, родени извънбрачно, всяко изоставено дете , всяко дете отглеждано от самотен родител, нямат шанс да бъдат добри. Въпроса е, че детето трябва да получи и преживее зряла и истинска любов за да развие сърцето и характера си. Без да преживее такава любов то няма да е способно да дава любов на другите в живота си.

Защо има страдание в света?
Тук се опитваме да изясним факта, че историята на човечество е изпълнена със зло, насилие, войни и страдание поради това, че първите човешки предци не са достигнали зрялост преди да консумират сексуалната любов. От тук и незрялата, егоистичност става вкоренена в човечеството. Поради това светът става доминиран от животинските ни инстинкти и страсти а не от истинската любов, както е бил Божия първоначален идеал.

Изследване показва, че егоизма съсипва здравето ни, както и радоста от взаимоотношенията с другите. Ако мислим за щастието на другите вместо за своето, сме много по щастливи, свободни и здрави.

Откриваме егоизма в основата на грешната природа; характеризирана с тенденцията винаги да се заема критична позиция към другите, като се набляга на частична и егоцентрична гледна точка. Така ние постоянно се нараняваме и влизаме в конфликти както в семейството ни, така и в обществото и на международно ниво.

Вместо да ценим другите, ние се опитваме да се сравняваме с тях и развиваме завист и ревност. Ученици ревнуват от други ученици, които явно са любимци на учителя. На работното място някои хора могат да ревнуват от свои колеги, които са повишени поради отлична работа. Вместо да намираме ценното у другите, често сме твърде прилежни в това да открием нещо лошо за другите, за да изглеждаме и се чувстваме по-добре. Релитиите са създадени с цел да преодолеят тази егоитичност в нас, но виждаме как те също се отклоняват към взаимни упреци и деления поради същата егоитична природа.

Ценностите се възпитават в семейството
Къде се развива зрял характер? В семейството. Ценностите на всеки човек, до голяма степен се определят от групата, където се е учил да общува, където се е формирала неговата личност, възгледи и според чиито норми той оценява дейността си по-нататък. Първата и с най-влиятелно значение такава група за човека е семейството.

Семейството е основното училище на любовта. Именно там чрез взаимодействието с роднините си детето за първи път овладява различните форми на общуване и това по-нататък помага за успешното му адаптиране в широката социална сфера. Господствуващият в семейството стил на общуване, възгледи и идеали като цяло за детето са онези ориентири, които формират бъдещите му стремежи и ценности, а нерядко остават като образец и за възрастния човек.

Как се постига щастие в любовта?
За да е възможно щастие в семейството е необходима взаимна любов. Мнозина са подложени на илюзията, че щастливата любов пада от небето и не изисква от човека никакви усилия и умения. Те са уверени, че щастието в любовта се състои в това да си обичан, а не в способността самият ти да обичаш. Според тях да обичаш е лесно, но да намериш подходящия човек е трудна задача. Те смятат за основно това да бъдат обичани заедно с всичките им явни и скрити качества и достойнства.

Истината обаче е, че любовта ни се определя от способността ни де живеем за другия. Да се жертваме, даваме, инвестираме за него или нея, отново и отново. В тези взаимоотношения ключа към щастието ни е собствената ни способност да даваме и да забравим какво сме дали, и да инвестираме отново с цялото си сърце. Защото в момента в който станем условни и започнем да изчисляваме колко сме дали и колко получили, взаимоотношенията ще бъдат обречени.

Ранните сексуални връзки са в основата на всички проблеми

Ранните сексуални връзки водят до сериозни последствия в общсетвото. Какво ни донесе културата на „свободния секс“? Само разруха на любовта! Какво жъне светът в последствие? Разрушени семейства! Разпадане на морала! Разбити сърца! Днес тинейджърите са най уязвими на влиянието на свободния секс, алкохола и наркотиците.

Историята на човечество е изпълнена със зло, насилие, войни и страдание поради това, че първите човешки предци са влезли в незряли сексуални връзки, преди да са готови за това. Така незрялата егоистичност става вкоренена в човечеството. Светът става доминиран от животинските ни инстинкти и страсти а не от истинската любов, както е бил Божия първоначален идеал. Това е корена на светът на злото!

„Каква е целта ни? Да станем истински мъже и жени. Ще създадем истинските съпруг и съпруга и да станем истински родители, които раждат деца, които изпитват любов помежду си и съставляват любящо братство. И тези деца и родители заедно ще създадат едно небесно семейство. Това истинско общество ще стане истинска нация. Истинска нация ще прерасне в истински свят.”

Преп. Мун е основал буквално стотици организации в академичната, икономическата и политическата област, в областта на масмедиите, хуманитарните проекти и т.н., с цел да приближи света към Бог и да създаде база на истинска вяра, доверие и признание, за да може тези откровения накрая да бъдат разбрани и приети от човечеството. Но накрая централната и основна мисия на преп. Мун е била да даде тази първоначална благословия от Бог да създаде истински двойки и истински семейства.

Идеалният свят.
Небето е свят на сърцето, където всички могат да си имат доверие и да се обединяват помежду си с любов. Основата на Идеалния свят са семействата изградени на основата на истинската любов. Когато светът бъде основан на истинската любов това ще бъде дългообещаното Небесно царство. Д-р Мун заявява:

„Какво представлява Небето? … това е свят, преизпълнен с Божията истинска любов. Истинската любов е неговата ос. Истинската любов е навсякъде – и във външния израз, и във вътрешния замисъл. Животът на всички е изпълнен с истинска любов от начало до край. Хората на Небето се раждат чрез истинската любов, живеят в обятията на истинската любов и следват пътя на истинската любов до деня, когато преминат в отвъдния свят, т.е. в духовния свят.“

„Небето е един естествен свят, където всички хора живеят един за друг. Следователно, в този свят никъде не могат да бъдат открити антагонизъм и завист. Това не е свят, управляван от пари, позиция и власт. На Небето успехът на всеки човек представлява успех за цялото; това, което се харесва на индивида, е в синхрон с цялото, а радостта на отделния човек представлява радостта за цялото.“

Но няма истинско небесно царство за никой, докато хората са все още в нужда, в недостиг, в болка – физицески или духовно. Ние всички трябва да приемем отговорността си да работим като граждани на света, за да може наследството, което оставяме на децата си и на внуците си, да бъде един хармоничен свят на Божията любов.

Пълните изследвания за Корена на злото, от психологическа, социална, теологическа и историческа гледна точка са описани в книгата „Истинска любов и забранена любов„

Filed under: Наука и религия, Ролята на религията, Адам и Ева, Грях, Забранения плод, Змията, Мистиката, Прелюбодеяние, Символите на Библията, Ябълката, грехопадението, корена на греха

Разпъването на Исус не беше Божията воля

Трябваше ли Исус да умре на кръста или това беше грешка?

Ако евреите са се провалили като избран народ, понеже са разпнали Христос, тогава защо Христос е плакал ПРЕДИ да бъде предаден, и е молел да го подмине горчивата чаша?

Точно когато Исус вижда че не искат да го приемат, той плаче горчиво за този им провал и заявява, че поради тази им грешка камък върху камък няма да остане от Йерусалим.

Исус също плаче, казвайки, че дори при неверниците да бе отишъл биха го приели, а Евреите, които Бог подготвя чрез толкова пророци, само и само за да го приемат – те се провалиха и не го разпознаха.

Исус също казва притчата за „Лозето“, където господаря изпраща „Сина си“ казвайки, „Поне него ще приемат и уважат“. „Но ако и него убият както са правели с пророците“, пита Исус, „Какво ще им е наказанието?“. Ясно се отговаря в Библията, „Злосторниците люто ще накаже и ще даде лозето (мисията на избрани) на други, които ще дават плодовете навреме“.

Думите на Исус, „Ако е възможно нека тази чаша ме отмине“ най-добре показват, че това не е първоначалния план. Исус прави последен опит, въпреки че Избрания народ се е провалил, Бог да му позволи да довърши мисията на основа на вярата на тримата си най-верни последователи. Той прескръбен ги кара те да бдят и да се молят с него, но и те на 3 пъти заспиват. С това Сатана взима всичко. Не остава никаква основа на която Исус да остане и довърши мисията. Затова първите два пъти когато ги вижда заспали Исус е страшно сърдит и им се кара, но когато и на третия опит ги заварва заспали той само казва, „Сега Божият син ще се отнеме от вас“.

Що се отнася до предателството на Юда, самият Исус ясно заявява, „По-добре да не се бе родил такъв човек“. Това е непростимо предателство срещу Бог. Разпъването на Исус не бе Божията воля. Затова и Павел заявява „Ако бяха познали Божията премъдрост, не биха го разпнали.“ Евреите го разпънаха, понеже не разбраха Божията воля.

Самия Исус, когато го питат „Каква е Божията воля“, ясно отговори, „Божията воля е да приемет този който Той ви е пратил“. Исус не каза, ‘Божията воля е да го убиете’. Дори в последни усилия да ги убеди Исус заявява „Ако не вярвате думите ми поне вижте делата ми за да повярвате“

НЕКА РАЗГЛЕДАМЕ ОТ НЯКОЛКО ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Защо смъртта на Исус не беше Божията воля?

Бог истински обича своя избран народ, израилтяните, които е трябвало да бъдат основа за идването на Месията. Мното пъти Бог е предричал идването на Месията и дори подготва велик свидетел – Йоан Кръстител, за да свидетелства за Месията. Израилският народ силно е копнеел Месията да дойде.

Но за нещастие, така подготвения избран народ не успява да разпознае Месията при неговото идване. Божият син открито заявява, че той е син Божий, но никой не чува неговите думи. Той остава неразбран, обявен е за богохулник и накрая – разпъват на кръст. По ирония на съдбата управниците-езичници в онази епоха са знаели, че Иисус е невинен (Лук. 23:14- 16; Йоан 18:38; Мат. 27:19,23; Мк. 15:10- 14), докато неговият народ и иудейските лидери, които сам Бог е напътствал и подготвал в продължение на много години, го осъждат и обявяват за винонен. Те дори изпитват силно желание да изпратят Иисус на кръста. Защо това е така?

Християните традиционно вярват, че смъртта на Иисус на кръста е била предопределена в първоначалния план на Бог. Но това не е така! Разпъването на Иисус Христос е една ужасна грешка. То е последица от пълното неразбиране на Божия план от страна на израилтяните. Божията воля за избрания народ е ясна – да приемат и повярват в Иисус (Иоан. 6:29, 10:37,38) и да получат спасение. Народът на Израел не разбрира кой е Иисус от Назарет, защото дори когато умира на кръста, те му се присмиват като крещят и казват, че ще повярват, че е Спасител, само ако слезе от кръста. В Библията се изтъква, че „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха” (Иоан. 1:11), а Апостол Павел свидетелства, че „никой от властниците на тоя век не е познал (б.п. божествената премъдрост); защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Кор. 2:8).

Християните днес нямат ясно разбиране за истината, която стои зад историческите събития по времето на Иисус. Ако Божията воля за спасението на човека можеше да се изпълни само чрез Разпъването на кръста, защо тогава толкова дълго време Той е подготвял избрания народ? Нима Бог не прави това, защото не иска да предаде Своя син на безверници?

В Гетсеманската градина Иисус се моли: „…душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене…Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмина тая чаша…” ( Мат. 26:38,39). Иисус отправя тази молитва не веднъж, а три пъти. Много християни, които вярват, че мисията на Иисус е да донесе спасение като умре на кръста, охясняват, че Иисус отправя тази молитва поради човешка слабост. Но може ли Иисус Христос, Спасителят на човечеството да се моли поради слабост? Първият християнски мъченик Стефан и много от мъчениците след него никог не са се молили поради слабост. Когато са умирали казвли ли са някога: „Нека ме отмине тази чаша?” Как можем тогава да твърдим, че Иисус е бил по-слаб от тези мъченици? Ако целта на неговото идване е да спаси цялото човечеството като умре на кръста, тогава каква е причината той да се моли да избегне това?

Защо Исус се моли да не бъде разпнат на кръста?

(Матей 26:38-39)

1. Загриженост за Бог

2. Загриженост за последователите Му

3. Загриженост за Израил

Тази молитва на Иисус не е егоистична и плаха, нито е породена от страх от смъртта. Ако разпъването на Иисус на кръста е бил начинът, по който да се спаси човечеството, той с радост хиляди пъти би умрял на кръста. Иисус е обзет от тревога, когато мисли за мисията си на Месия – а именно да изпълни на земята Божията цел за творението. Душата му е прескръбна, защото знае колко голяма ще е мъката на Бог ако се отложи изпълнението на Плана за спасение. Иисус също предрича страданията и кръзопролитията, които ще споделят неговите ученици и последователи, християните, които ще трябва да поемат неговия път на кръста. Той изпитва болка и за тревожното бъдеще, което очаква израилтяните, ако те го отхвърлят. С такива мисли Иисус отправя към Бог една последна, отчаяна молитва в Гетсеманската градина. Той няколко пъти се моли на Бог да му позволи да остане на земята дори при такива безнадеждни обстоятелства, за да продължи своята мисия и да промени сърцата на хората до момента, в който те го приемат.

Ако смъртта на Иисус на кръста е била предопределена от Бог, тогава защо Иисус казва на Иуда Искариотски, своя предател: „…горко на оня човек, чрез когото Син човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек ако не бе се родил”. (Мат. 26:24). А как можем да обясним, че на кръста Иисус извиква: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” (Мат. 27:46). Ако разпятието наистина беше първоначалната Божия Воля за Иисус, тогава Иисус би трябвало да изпита неописуема радост на кръста, че успешно е изпълнил своята мисия.

Степента на спасението чрез кръста и каквае целта на Второто пришествие

Смъртта на кръста не е мисията, която Бог първоначално е замислял за Иисус, Неговия син. По-скоро, това е вторият болезнен за Бог план за Спасение, който се налага поради безверието на израилския народ. Какво щеше да стане ако целият народ на Израил бе повярвал в Иисус, бе го в пълно спасение. С други думи, Иисус щеше да установи Небесно царство на земята – мястото, всички хора вярват и следват Божия Син. Израилтяните щяха да станат прославен център на Небето. Иудейският и християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християнският свят никога нямаше да бъдат разделени, нито първите християни щяха да преминат през такива ужасни страдания. Освен това, ако Месията беше изпълнил своята мисия, тогава нямаше да има нужда от Второ пришествие.

Тъй като разбираме спасението по този начин, виждаме, че разпъването на Иисус на кръста е второстепенен курс за спасение и донася само духовно спасение. Когато хората стигат до момента, в който изобщо не вярват на Иисус и го изоставяат, Бог трябва да плати цената за греха на безверието у израилтяните и у цялото човечество като даде живота на единстения Си син в откуп на сатана. В резултат на това сатана разрушава физическото тяло на Иисус, като го приковава на кръста, а кръвта на Иисус е цената, платена за спасението на човечеството.

Чрез Възкресението на разпнатия Иисус, Бог отваря път за духовно спасение, път към област, свободна от сатанинско посегателство. Не разпятието, а възкресението на Иисус е победа за Бог. Поради разпъването на кръста, физическото „Аз” на хората все още е обект на сатанинско влияни, макар че е трябвало те да бъдат спасени чрез своята вяра в Иисус и като се „присадят” към него (Рим. 11:17). Единствено духът на човека, който вярва в победоносния Христос, може да получи спасение, като участва във възкресението. Но нашето тяло все още очаква „изкупване” ( Рим. 8:23).

Затова, дори след идването на Иисус на земята, светът продължава да страда пода властта на сатана и грехът безмилостно остава в телята на хората. Апостол Павел е прискърбен: „Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт? …сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон..” (Рим. 7:24,25). Като светец, Павел е набожен и е изцяло в Божията милост, но неговата плът продължава да е подтискана от греха. Това признание не се отнася само за св. Павел, но е валидно за всеки жив човек. Това е причината, поради която Библията ни учи да се „молим непрестанно” ( 1 Сол. 5:17), за да се предпазваме от сатанинско влияние. Също така в 1 Иоан. 1:10 се казва: „Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец…”, което ни коказва, че човечеството все още е под веригите на първородния грях. Никой не е пречистен от този грях. Поради тази причина Месията трябва отново да дойде на земята, за да премахне напълно нашите грехове и да установиНебесното царство на земчта, като изпълни Божията цел за Творението.

Два вида пророчества за Месията

Ако смъртта на Иисус на кръста не е необходима за изпълнението на неговата месиянска цел, защо тогава Исая 53 предсказва страданията и смъртта на Месията? Тук трябва да си припомним, че в Библията има и пасажи, които предричат, че Месията ще дойде като Божий син и Цар на царете и ще изгради Небесното царство на земята. Такива пророчества откриваме в Исая 9, 11 и 60, в други пасажи от Стария завет и в Лука 1:31-33.

Когато Бог сътворява човека, Той го създава за да израстие до съвършенство, като изпълни своята част от отговорността. Човек може или да изпълни своята отговорност, така както Бог иска от него, или напротив, да не я изпълни. Съответно, Бог е трябвало да даде два вида пророчества, в зависимост от това дали ще бъде изпълнена Неговата Воля.

Отговорността на Бог е да изпрати Месията, а отговорността на човека е да повярва в него. За съжаление, като не приемат Иисус, израилтяните не изпълняват своята отговорност. Те не изпълняват първото пророчество на Бог за идването на Месията, отбелязано в Исая 9, 11 и 60 и в Лука 1:31-33, а изпълняват алтернативното или второто пророчество за страданието на Месията в Исая 53.  Прочети целия матерял

1 ГЛАВА: ИДЕАЛА НА БОГ

2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО

3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА

4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

10 ГЛАВА: ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

Трябваше ли Исус да умре, защо Исус христос бе разпнат, разпятие, страстите христови, Иисус Христос, Иисуса Христа, Божия син, Месията

Filed under: Известни личности, Наука и религия, Ролята на религията, Бог, Божият син, Божията воля, Израилтяните, Иисус Христос, Йоан Кръстител, Месията, Разпятието, Религия, Теология, Философия, Християнство, избран народ, смъртта на кръста

Прегърни момента – Световна музика за Йога релаксация

ПРЕГЪРНИ МОМЕНТА – Световна музика за Йога релаксация

Да прегърнем света, означава да прегърнем хората от всички култури, религии и раси. В свят все още разделен от раси, религии и класи, целта ни е да празнуваме единството на човечеството. Чрез музиката ние се надяваме хората независимо от раса и религия да дойдат заедно и да преживеем радоста от общото в нас. Ще пророботи ли? Нека открием заедно!

Проекти за мир на Федерацията за Глобален Мир основана от д-р Сан Мьон Мун.

Д-р Мун е инициатор и спонсор на много ключови проекти за мир в различни области на културния живот. Той желае да мобилизира религиите, политиците, учените, туризма, спорта, изкуствата, образованието, медиите и технологиите с цел изкореняване на културата на войни и омраза и появата на нова култура на мира, наречена от него Култура на сърцето и съвестта.

Filed under: Екуменизъм, Ролята на религията, Uncategorized

Наука и религия; материализъм и вяра

Наука и религия; материализъм и вяра, ритуали и правила,

Наука и религия материализъм и вяра

Каква е целта на историята и търсенето на истината? Какъв е края на света?
Ннаука и религия; материализъм и вяра, ритуали и правила,

В Бог вярва по-голямата част от човечеството. Вярата се основава най-вече на лични преживявания с Бог и духовното. Да се твърди че това е измислица е нелепо.  Изследвания на един от най-големите съвременни психолози, Абрахам Маслоу, открива, че дори невярващите са имали духовни преживявания, но поради погрешните си концепции просто не искат да ги приемат.

Някой ме попита не е ли възможно да се окаже, че вярвам в погрешен бог. Не е! Бог е само един – създателят и първопричината на живота. Ние сме тези които го наричат с  различни имена или се хващаме за различни негови аспекти, които сме разбрали или преживяли.

Има само 5 овновни религии. Три от тях: Християни, Евреи и Мюсюлмани вярват в един и същ Бог – Богът на отец им Аврам. Преведено от Арабски, „Аллах“ означава „Един Бог“ – и става въпрос за същия Бог на Евреите и Християните – Създателят на всичко, в който вярват всички основни религии. Хиндуистите вярват в милиони богове, но само Един Бог Създател. Това е същия Бог. Будистите просто нямат концепция за Бог, макар че Буда често го е преживявал и е бил воден от него.

Всички религии са иницирани от Бог, но спред историческите, културни обстоятеслтва са развили различни ритуали и традиции. Въпреки това основните морални ценности във всички тях са едни и същи.

Да вземем например златното правило, вярата в Бог и живота след смъртта. Още повече разбирнето за стойността на семейството, верността, любовта, състраданието и всичките други добродетели… това са основните и централни ценности във всяка една религия.

Целият прогрес (законите, моралността, демокрацията) са резултат на усилията на Бог и вярващите. Войните и насилието са резултат от материализтичното следване на егоистични интереси. Често и религиите са били въвлечени или използвани в тези мантерялни конфликти, но това е срещу есенцията им.

Науката и религията
И науката и религията ни водят към излизане от невежеството. И двете се стремят към откриването на истината; Науката относно външния свят и природните закони; Религията относно целта на живота и духовните-морални закони. Това са две страни на монетата. Но както религията трябва да се оттърси от някои фанатични идеи, така и науката трябва да се оттърси от фанатичния атеизъм.

Какво представлява Бог

Разбира се, че няма глупак който да седи на небето. Никоя религия никога не е вярвала такива глупости. Както виждаме Бог е навсякъде, дори във невярващите – откриваме Го зад силите и законите които задвижват тази вселена и живота.

Такива са новите научни открития и заключенията които науката прави. Целта тук не е да ги описваме подробно. По-скоро целта е хората да чуят и знаят, че това са заключенията на науката и да се заинтересуват да прочетът повече за „Интелигентния дизайн“

Интелигентния дизайн е нова научна концепция. Поради това някои я бъркат са „Креационизма“. Тази нова научна теория, може да се каже, че коригира проблемите и на „Еволюционната“ и на „Креационистката“ теории. Така донякъде, тя се явява обединителен фактор между двете и дори между религията и науката. Тя показва, че предишните едностранчиви разбирания преднамерено и целенасочено са избягвали част от истината и са отивали в крайности. Отново се убеждаваме, че в конфликтите, често Истината е по средата. Спорещите партии просто хващат част от нея и фанатично отричат останалата част от истината.

Господ, Христос, Буда, Кришна, Аллах

Често се сблъсквам с невежество относно тези термини, та нека ги обясня. „Господ“, е превода от английски на думата „Лорд“-господар или господин. Това не означава Бог.

Христос е човек, а не Бог! Той е Единен в сърцето си с Бог. Буквалния превод на Гръцката дума „Христос“ е „Помазан за цар“, на Арамейски „Месия“. Очакването не е за бог, а за човек който ще управлява справедливо и разреши проблемите. Затова Библията казва, „Защото само един е Бог, един е и Ходатая между Бога и човеците – човекът Христос Иисус.“ (1 Тим.2:5) „Понеже, както смъртта дойде чрез човек (Адам), тъй и възкресенеито от мъртвите дойде чрез човек.“ (1 Кор.15:21)

Буда е човек реформирал Хиндуизма, често преживявал Бог, но никога не осъзнал това поради контекста на мястото и епохата. Кришна е по-съвременен реформатор. А Аллах, не е друг бог, както много приемат в невежеството си. „Аллах“ означава „Един Бог“ – и е същия Бог на Евреите и Християните – Създателят на всичко, в който вярват всички основни религии.

Ритуалите и правилата
Бог е Родител. Него не го интересуват дни, какво ядеш или други ритуали. Ритуалите са резултат на културния период и традициите в които е възникнала всяка една религия. Просто без хладилник по онова време свинското е било опасно в арабските територии. А в Индия всяко месо е било опасно за здравето.

Материализма и вярата
Някои казват, „аз мога да си вярвам в каквото поискам“. Но нека уточним:

Вярвания в слънцето, пари и други матерялни неща е идолопоклонничество, не вяра в Бог. Това е материализъм, противното на вярата която поставя духовното над матерялното. Това всъщност е вярата на атеизма – поставяща материялните неща да са приоритет в живота. Такива хора са си атеисти и са водени от матерялните си желания и страсти. Те се кланят и служат на матерялните неща.

Откриваме Бог да работи в историята
Бог не е допуснал, нито създал грехопадението и злото. Ние хората сме се отклонили от Него и създали тези неща в егоизма си. Бог е бил отхвърлен и Неговото сърце разбито. Колкото и да е желаел, Той не може да се намеси в нашата отговорност и промени пътя ни, докато ние не се осъзнаем и направим това.

През хилядолетията Той е работил усилено да ни извади от това низко, невежо и животинско състояние – издигайки постепенно морала и съвестта на човечеството.

Целият прогрес (законите, моралността, демокрацията) са резултат на усилията на Бог и вярващите. Като се започне от законите, „Не убивай, не кради, не прелюбодействай…“ та се стигне до „Безкръвната революция в Англия“ водена от християни, която даде началото на съвременната демокрация, по-късно пренесена в Щатите от търсещите религиозна свобода нови християнски движения.

Войните и насилието, от друга страна, са резултат от материализтичното гонене на интереси. Често и религиите са били въвлечени или използвани в тези мантерялни конфликти, но това е срещу есенцията им.

Бог позволява научния и техничеси прогрес в последните столетия за да допринесе да изградим идеални условия за живот, но моралната криза и егоизма не позволяват този прогрес да достигне пълния си капацитет. Това е част от плана за подготовката на света за приемане на Второто пришествие.

Края на света
Предсказано е че ще дойде края на този свят понеже Божията цел е да спре тази история на злото. Едва тогава ще започне истинската история – историята с център Бог. До днес светът е тънел в криза, войни, насилие, омраза и разврат понеже Бог е бил изхвърлен от нас от живота ни и злото и егоизма са доминирали.

Края на света не е разрушение, а упадъка на фалшивите егоистични ценности които управляват света днес и издигането на нова култура на любов, мир, хармония разбирателство и взаимен просперитет. Тази култура ще се установи с появата на Месиянска фигура в наши дне – човек който ще намери разрешението на всички тези проблеми и промени курса на историята по този нов път.

Установяването на този нов свят не става с чудеса, а започва с появата на истински семейства, от там родове, нации и свят на доброто и любовта.

ПЛАНЪТ ЗА СПАСЕНИЕ: МИСИЯ НА МЕСИЯТА

ПРИНЦИПЪТ: ВЪВЕДЕНИЕ
1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

Наука и религия; материализъм и вяра, ритуали и правила,

Filed under: Наука и религия, Ролята на религията

Глобална обиколка за Мир – Германия

March 23, 2009 by Angel Stefanov : Глобална обиколка за мир, Проекти,

Федерацията за всеобщ мир – Германия започна нова мирна инициатива

Перспективи за мир в 21. век

Berlin, 15.03.2009

В Берлин започна серия от проекти и събития в рамките на инициативата “Перспективи за мир през 21. век”, организирана от Федерацията за всеобщ мир – Германия, като част от Глобалната обиколка за мир започнала от началото на месец март до средата на май тази година в 194 държави.

С помощта на организациите Служба за младежка инициатива и Детската благотворителна организация ARCHE, няколко детски площадки в Берлин бяха ремонтирани и обновени.

Проведе се и симпозиум на тема “Перспективи за мир през 21. век” със спонсорството на Семейната федерация за световен мир и обединение – Германия и Ислямското общество – Берлин.

Състоя се и шествие за мир и митинг пред Бранденбург. Карл Майер, председател на ФВМ – Германия, заяви: “Всички хора имат общ произход и са с еднакво достойнство. Западния свят понякога гледа с пренебрежение хората от слабо развитите страни, но има много неща които могат да научат от тях по отношение на човешките взаимоотношения.”

Семейството е институция съществувала преди държавата и държавата трябва с предимство да се грижи за семейната институция

Множество изтъкнати представители на Германското общество се събраха на този форум, за да дискутират ролята на семейната институция в съвременното общество. Анализаторите посочват, че се наблюдава отместване на важността на семейството при формиране на семейната политика. Семейството е най-естествената същност за обществото и е от съществена важност за гражданския и световен мир и сигурност. Семейството е съществувало преди правителствените структури да бъдат формирани. Затова приоритет на правителствата трябва да бъде грижата към семействата, образованието и възпитанието. Социалистическо-феминистки план беше наречен опита за заличаване на ролята на половете в съвременното общество и семейство. Поради стремежа към максимизиране на икономическите резултати за растеж, правителствата провеждат семейна политика при която за жените е трудно и те загубват всякакво желание за създаване на семейство, раждане и отглеждане на деца.

В най-добрия случай, политиката на правителствата към семействата и родителите се превръща в нищо повече от компенсации за отглеждане на децата.

Силата и безсилието на Организацията на обединените нации

Д-р Норман Вайс, преподавател във факултета по човешки права в Подздамския университет, изнесе презентация за силата и безсилието на Организацията на обединените нации. Той подчерта, че усилията на организацията не могат да предотвратят конфликтите по света и затова е необходим нов подход за решаване на проблемите със световния мир.

Няма световен мир без междукултурен диалог

Д-р Дитер Шмид, зам. председател на федерацията за всеобщ мир – Германия, каза че съгласно статистиката 88% от населението на света и 70% от германците, заявяват че са членове на една или друга религиозна общност. Затова религията има огромна роля и потенциал за решаване на междукултурните проблеми и не трябва да бъде игнорирана. Със сигурност, цел на всяка религия е установяване на траен мир и разбирателство в и между отделните общества.

Разбира се, в историята има множество примери, когато религиите не са в роля на миротворци, а се бият помежду си. Точно в това е предизвикателството за религиозните лидери. Тяхна е задачата да работят за утвърждаване на общоприетите ценности, добруването и сътрудничеството за решаване на световните проблеми. Федерацията за всеобщ мир предлага пет принципа за мир, като обща основа за сътрудничество между всички: Бог е общ родител на цялото човечество; хората са предимно духовни същества; хората са създадени да водят живот за благото на другите; семейството е универсалното училище за правилни взаимоотношения. Всичко това минава отвъд културните различия, като: раса, религия, етнос и т.н., и свързва целия свят.

Едно световно Божие семейство – мирен свят през 21. век

Редица високопоставени гости, правителствени ръководители, парламентаристи и представители на дипломатически мисии изразиха подкрепата си към тази инициатива.

Президентът на Федерацията за всеобщ мир – Европа, д-р Сонг, представи визията за световен мир в речта си: “Ние сме изправени пред големи предизвикателства, огнени конфликти, изблици на насилие по целия свят. Но още по-ужасно е че се намираме в условия на морална и духовна криза, която се подчертава и с разрушаване на семейната институция, с нарастване на разводите, разпространение на болести предавани по полов път, нарастване на броя на младите хора с чувство на отчужденост от обществото, в които преобладава стремеж към насилие и разрушителни импулси.”

Глобалната обиколка за мир, според д-р Сонг, е насочена към обновление на обществото и е основа за междукултурно сътрудничество, укрепване на семействата и установяване на култура на живот за благото на другите.

Посланиците на мира представят своите проекти

Г-н Фриц Пипенбург, актвист за мир и архитектът Йохен Гарбе представиха своя проект за Градина на мира в Кабул, която да бъде построена пред сградата на парламента. Паркът ще служи на гражданите и техните семейства като място за отдих и забавление.

Г-н Армин Вайс, студент от Гьотинген, представи компютърен проект за училищата в Афганистан и проект за студентски обмен с Германия.

Посланикът на мира Сами бен Мансур, мениджър на Mellowvibes Ltd, представи проекта “Забравените деца на Германия”.

Представителите на ФВМ – Щутгарт, разказаха за гражданската инициатива “Религии за мир”.

Поход – Мир, Шалом, Селам алейкум

Filed under: Общи проекти, Ролята на религията

Божията любов ще донесе мир между религиите

Само Божията любов може да донесе мир и сърдечно единство между религиите

(Тази реч е изнесена на основаването на Женската федерация за мир, от г-жа Хак-джа Хан Мун, пред световни политически и религиозни лидери)

Логиката на любовта

23 януари 2009 | Любов | Семейство | Възпитание | Развод |

Междурелигиозните проблеми не могат да бъдат решени със силата на логиката… Нашите сегашни проблеми могат да бъдат решени само с логиката на любовта. Истинската любов е безкористна, вечна и непроменлива. Това означава да даваме безусловно и живеем безусловно за обекта на нашата любов.

Много от привидно нерешимите проблеми, пред които се изправяме, изглежда се предават от поколение на поколение. Поради това много хора са изгубили надеждата, че ще бъдат намерени реални разрешения. Така много възприемат “реалистична” позиция, като се отказват от идеята за постигане на истински и продължителен мир и любов, основани на субстанциалнито помирение и обединение между разделените страни в конфликта.

Семейната федерация – СФСМО, е посветила силите си да намери разрешения на общите световни проблеми. Принципите на помирение и обединение са сред фундаменталните идеали, за които ратуваме. Но в следствие на какво се появява помирението? То е резултат от истинско лидерство. Истинското лидерство се олицетворява от човек, загрижен за благоденствието на цялото човешко семейство. Подобно на родител, грижещ се за хармонията и добруването на децата си, истинският лидер има визия за универсален мир, който се разпростира отвъд краткосрочните резултати и егоистичните интереси. Най-важното, истинският лидер желае да се жертва в името на по-висшето добро.

Принципът в сърцевината на всичко е “живота за благото на другите”. Тази фраза обхваща основата и същността на всеобщото помирение. Можем да помирим разделените и враждуващи страни чрез процес на даване и приемане, като започнем първи да даваме. Това е основата на всички творчески способности.

Днес проблемите не могат да бъдат решени със силата на логиката… Нашите сегашни проблеми могат да бъдат решени само с логиката на любовта.

Истинската любов е безкористна, вечна и непроменлива. Това означава да даваме безусловно и живеем безусловно за обекта на нашата любов.

Как може да бъде изграден свят на истинска свобода, мир и благополучие? За да направим това, най-напред трябва да опознаем първопричината на всички неща – Бог, и Неговата цел за създаването на света.Първоначално Бог създава обект за Своята любов, за да преживява радост. За да създаде шедьовър, скулпторът работи ден и нощ, като влага своята младост и цялата си енергия. Откъде произлиза тази всеотдайност у един скулптор? Те идва от Бог, който също желае да намери обект за своята любов, чрез който да преживява радост.

Ако се вгледаме във физическия свят във всичко ще открием наличието на двойки. И минералите, и растенията, и животните и хората съществуват по двойки. Това е така , защото всяко същество трябва да има обект. С когото да си взаимодейства. В света на атомите съществува взаимодействие между положителните и отрицателните йони. В света на растенията виждаме взаимоотношения между тичинката и плодника. По същия начин в света на животните наблюдаваме взаимоотношения между мъжките и женските екземпляри. Бог създава съответен партньор на всяко едно сътворено от Него битие. Така че всички нива от творението да преживяват радост и любов. На по-високите нива Божията любов е изразена чрез хармоничните физически закони и естествените инстинкти. На най-високо ниво Божията любов е изразена чрез динамичната връзка на любов между мъжа и жената.

Когато имаме любящи съпрузи и съпруги, колко ги обичаме? Ако някой ви предложи да размените своя любящ съпруг за голямо богатство, ще се откажете ли от него? Има ли съпруг, който би замени своята любяща съпруга, ако му предложат царска корона? Когато зададох този въпрос на моят съпруг, той ме погледна в очите и с любов ми каза: “Не бих те заменил дори за целия свят”. Всичко се свежда до това, че мъжът е роден заради жената и жената е родена заради мъжа.

Тогава кой е Божия партньор в любовта? Това е светът с център Божиите синове и дъщери. С други думи, Бог създава света, за да може и Той да дава и преживява любов. Връзката между ни с него е тази на Родител и деца. Бог е родител на цялото човечество, Той не прави разграничения за нашата религия, раса или националност.

Да живеем в името на другите

Тъй като Бог създава света заради любовта, важно е да разберем природата на Божията любов. В нашия свят използваме думата любов по много начини. Чувала съм някои хора да казват, че обичат шоколад, или че обичат да танцуват. Изразът “Обичам те”, който чуваме често, вече не се отнася до вечната любов. Колко често днес в нашето общество “Обичам те” се превръща в “Искам да се разведем”. Такава ограничена и егоистична любов не е любовта на Бог.

Божията любов е истинска, безкористна и непроменлива. Истинска е любовта, когато даваме без очакване да получаваме. В процеса на нашето сътворяване Бог непрестанно е влагал 100% от всичко, което притежава. Бог влага всичко от себе си, защото иска обекта на Неговата любов да бъде по-добър от самия Него. Да живеем за другите означава, да даваме 100% от себе се, докато не остане нищо, което бихме могли да дадем. Единствено тогава любовта на нашия обект ще се върне обратно, за да запълни празнината.

Един пример за това е земната атмосфера. Когато се оформи система с по-ниско атмосферно налягане, към нея се придвижва въздух от система с по-високо налягане. Въздухът започва да циркулира и това може да доведе дори до образуването на ураган. С други думи, истинската всеотдайност и пълното посвещаване на другите създава вакуум, който става източник на огромна сила, когато Бог ви изпълни наново със Своята любов.

Божията истинска любов е такава, че Той обича непрестанно и дава непрестанно като прави това естествено и безусловно. Ако вие съзнателно запомняте какво сте дали, тогава започвате да изчислявате колко да дадете. Ако решите, че сте дали достатъчно, тогава любовта не може да бъде вечна. Любовта е непрестанна, единствено когато тя се дава безусловно.

(Тази реч е изнесена на основаването на Женската федерация за мир, от г-жа Хак-джа Хан Мун, пред световни политически и религиозни лидери)

Filed under: Екуменизъм, Ролята на религията

Междурелигиозен съвет към ООН

Междурелигиозен съвет към ООН ще донесе мирът на планетат. Няма ли междурелигиозно помирение, няма да има мир в бъдещето!

Религиозните различия ще доведът до нарастващи напрежения, ако не се сложи край на сепаратизма помежду им. Релгиите трабва с общи усилия да допринесат за мира и възстановяването на моралните ценности! Необходим е Междурелигиозен съвет към ООН. Такава е била и пъроначалната идея при основаването на Обединените Нации. Включването на страни от Комунистическия блок е предотвратило това да се случи и днес сетът жъне плодовете на резултатната аморланост, която свободно завладява културата на човечеството през последните 50 години.

Като Неправителствена организация със Специален консултативен статут в икономическия и социален съвет на ООН (Special Consultative Status with the United Nations’ Economic and Social Council (ECOSOC)),Федерацията за вселенски мир подкрепя ООН в постигане целите на хилядолетието Millennium Development Goals чрез:

1. Създаването на междурелигиозен съвет като форум за духовните ценности.
2. Заздравяване на семейството като „училище на любовта.“
3. Създаване на култура на служене чрез образование за мир.

.

Междурелигиозна младеж призовава за Междурелигиозен парламентарен съвет в ООН – Женева
InterfaithYouth Reps. call for Permanent Interfaith Advisory Body at the UN in Geneva

Tuesday, 02 September 2008

“Женевската конфенция по Междурелигиозно коопериране и протекция на човешките права и достойнство” която се състоя през септември в Женева, събра близо 280 религиозни и обществени лидери, дипломати и представители на ООН. Специално внимание бе отдадено на приноса на вярата за мира и протекцията на достойнството на хората. Фокуса бе върху ролята която един междурелигиозен съвет би играл във ООН.

Преп. д-р и г-жа Мун със Бившия президент на Коста рика в Палата на мира, Чон-пьонг, Кореа.
Д-р Мун твърди, че Междурелигиозен съвет в ООН е пътя за спиране на световните конфликти

президенти и нобелисти, признати учени и религиозни лидери посещават д-р Мун в Палата на мира. Кореецът, Сан Мьон Мун, сега на 89 години, обещава да доживее 100. Той е твърдо решен да доведе няколко световни промени. Първо, да гарантира създаването на Междурелигиозен парламентарен съвет в ООН; Да гарантира кооперирането на световните религии в усилията за мир; Да издигне нов модел на световно управление по-добър от Демокрацията; Да премахне световните граници; Да създаде световна магистрала със супер бързи влакове; Да премахне пропастта между бедни и богати; и да спре аморалността като издигне семейните ценности. Няколко от идеите му са вече подкрепени от световни глави и правителства.

Filed under: Общи проекти, Ролята на религията, Uncategorized

Айнщайн: За Молитвата

В отговор на дете което му задава въпроса, „Молят ли се учените“, Айнщайн дава следния отговор през 1936 г.:

Научните изследвания се основават на идеята, че всичко което се случва е определено от законите на природата и следователно това се отнася и за действията на хората. Ето защо, научните изследователи трудно биха повярвали, че събитията могат да бъдат повлияни от молитвата, т.е. от желанията ни адресирани до едно Свръхествествено Битие.

Но, трябва да признаем, че нашето познание на тези закони е несъвършенно и частично, така че, на практика вярата в съществуването на основни и общовалидни закони в Природата също се основава на нещо като вяра. Също така, всеки който сериозно се занимава в изследване на науката се убеждава, че духът се проявява в законите на Вселената – дух много по-висш от човешкия, пред чието лице с нашите скромни способности трябва да се чувстваме смирени. Ето защо, отдаването на науката води до специални религиозни чувства, които са по различни от църковната религиозност.

ЖИВОТЪТ: Случайна еволюция или „Интелигентен дизайн“

Снимка на 6 дневен човешки ембрион

Грешките на Дарвин
Съдя прекрати дело срещу Бог
Сексуалността и генетиката

Filed under: Наука и религия, Ролята на религията

Религиозно обучение в училищата – проблеми и възможности!

Религията да стане задължителен предмет от 1 до 7 клас, а от 8 до 12 клас да се изучава като ЗИП или СИП. Това предлага Общественият съвет към МОН в своя концепци“, публикувано в dnes.bg

Религията влиза в училище – най-големия проблем е чия религия да се изучава. В Русия и много от бившите републики на Съюза са разрешили проблема чрез въвеждането на предмет по „Образование на характера“ в който се изучават ценностите и историята на всички основни религии. Учебниците са основани на Обединителната концепция на д-р Мун и Обединителното движение.

Напоследък се прилага доста натиск за въвеждането на “религията” като задължителен учебен предмет в светските училища. Има няколко проблема които възпират това, които Васил Даков описва доста добре в статията си, „Религията влиза в училищата“. В настоящия отговор отговор обаче, ще предложим малко по различен подход за тяхното разрешаване:

1. Социалния проблем

В България съжителстват мирно представители на няколко различни религиозни общности – християни (православни, протестанти и католици), мюсюлмани (също с различни възгледи за исляма), евреи изповядващи юдаизма, както и огромен брой атеисти. Важно е да отбележим липсата на хомогенен религиозен възглед, въпреки дефинираното в Конституцията официално “източно православие”. Когато се говори за предмет “религия”, не става въпрос за изучаването на религията като социален феномен, с нейните многобройни проявления (християнство, ислям, юдаизъм, индуизъм и т.н.), а изучаване източноправославните възгледи за християнството. Едно религиозно образование в училищата би трябвало да е всеобхватно и да спомага младите хора да развият не просто толерантност, а наистина осъзнаване на ценностите във всяка една от големите религии, както и техния принос за доброто на човечеството. Този подход ще предотврати бъдещи етнически и социални проблеми на религиозна основа.

2. Юридическия проблем

Конституцията е основата на всяко демократично общество. Според Конституция на Република България “чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи“. Разбира се всеки гражданин на тази държава има правото да изповядва своята религия или да бъде атеист, което важи за всички, включително и за децата. Това е още една причина релгиозното образование да е безпристрастно и да спомага търпимост и уважение както между вярващите с различни вероизповедания, така и между вярващи и невярващи. За уточнение трябва да споменем, че атеистичната нетърпимост към вярващите също се основава на невежество.

Нека погледнем още и Закона за закрила на детето, според който “Глава 2, Чл. 11, (4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности…. Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години – по съгласие между тях и родителите или попечителите им. (2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.“

Изводът е прост – задължителното изучаване на религия трябва да е по-скоро основано на историческите уроци и моралните ценности, отколкото на налагането на една деноминация, за да не нарушава закона.

3. Психологическия проблем

Безспорно детската психика е крехка и лесно се потдава на внушения. Не можем да смятаме, че изучаването на един предмет ще им промени или определи вярата, но трябва да осъзнаем, че най-вжно за децата е да научат общоприетите морални ценности, които всички, и вярващи и невярващи в съглсие приемат като важни морални пътеводители в живота. Психологическия блок между религиите е въпрос на невежество по-отношение на вярата на другия. Ето защо е от голямо значение такъв предмет да разшири кръгозора и познанието на децата за всички религии, за живота на техните основатели и за ценностите котио научаваме от тях. Това ще изпълни и конституционния дълг на държавата да спомогне за търпимост и уважение между религиозните етноси – граждани на страната ни.

Какво е заключението

Нека да не забравяме, че източното православие не е единственият носител на морално етични ценности. Във всяка една от 5-те велики религии (Юдео-Християниство, Ислям, Будизъм, Хиндуизъм, Конфуцианство) се заключават много ценности.

Ако разделим децата, всяко да изучава само религията на родителите си, това ще допринесе бариерите между хората да нарастват. Като резултат ще имаме много социални и етнически напрежения. Един общ предмет, който възпитава моралните ценности и запознава децата с историята и ползата от всяка една от религиите, би допринесал много за доброто и морала на цялата нация.

Filed under: Екуменизъм, Ролята на религията