Алберт Айнщайн: виждания за вярата

Алберт Айнщайн* (1879 – 1955)

„Наука без религия е куца, а религия без наука е сляпа.“ – Алберт Айнщайн.

Айнщайн е известен като създател на теорията на относителността и със значителния си принос за развитието на релативистката космология. Повече от когото и да било друг, Айнщайн възвестява началото на един свят, тласкан и движен от науката. Неговото име се отъждествява с популярното уравнение E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия. Това откритие променя представата ни за материята. Оказва се, видимата реалност е съставена от невидима енергия. Айнщайн написва 50 научни труда, а също и много книги и статии по религиозни и философски въпроси, като най-известната между тях е “Светът такъв, какъвто го виждам” (The World As I See It, 1934).

Kолкото по-високо по стълбата на познанието се е изкачвал Алберт Айнщайн, толкова по силна е била вярата му в Бог, но по един научен начин в допира му с чудото на природата. Негов е прословутия цитат: ”Наука без религия е куца, а религия без наука е сляпа.”

Неотдавна, писмо на Айнщайн, в което учения е изразил своето отношение към религията е било продадено на аукцион за 400 хил. щ.долара. В писмото, адресирано до философа Ерик Глуткинд от 3 януари 1954 г., Айнщайн е написал, счита, че понятието Бог е продукт на човешката слабост, а Библията-сборник от достойни, но детски примитивни легенди. Освен това отхвърля идеята, че еврейския народ е “богоизбран”. Може би, неговата религиозност е в нещо друго. Например в хармонията и реда който той е открил в природата и безкрайната вселена.

Религиозни концепции

• Молитвата

  Айнщайн не вярвал в молитвата но въпреки това имал някакъв вид вяра.

• Съвестта и „Вечния живот“

  Коментари на Айнщайн за живота след смъртта, мистерията на съвестта и несъществуването на „Аз“-ът.

• Исус

  Кратки коментари на Айнщайн за Исус.

• Не вярвал в Бог като личност
  

  Той изоставя идеята за линостен Бог в продкрепа на развитието на доброто, истината и красотата в човечеството.

• Кратки коментари за Бог
  

  Кратки коментари изразяващи някои от вижданията на Айнщайн за Бог.

• Антипатия спрямо Атеизма
  

  Айнщайн изразява антипатия спрямо атеизма.

Наука и Религия

• Религиозността на Науката
  

  Има религиозни мотиви в заниманието си с наука, но не задължително вяра в Бог като личност.

• За развитието на Религията
  

  Има три етапа на религията, най-висше е „космическото религиозно чувство“

• Религията и Науката: в съгласие ли са?

  Няма конфликт между религия и наука, ако правилно разберем природата на религията.

БЪДЕЩЕТО

Изкуството: ЕСЕНЦИЯ НА КУЛТУРАТА

Живот СЛЕД СМЪРТТА съществува!

Есе: Бъдещия Свят и етиката

Нострадамус: пророчества за Милениумът

Filed under: Известни личности, Наука и религия

Религиозно обучение в училищата – проблеми и възможности!

Религията да стане задължителен предмет от 1 до 7 клас, а от 8 до 12 клас да се изучава като ЗИП или СИП. Това предлага Общественият съвет към МОН в своя концепци“, публикувано в dnes.bg

Религията влиза в училище – най-големия проблем е чия религия да се изучава. В Русия и много от бившите републики на Съюза са разрешили проблема чрез въвеждането на предмет по „Образование на характера“ в който се изучават ценностите и историята на всички основни религии. Учебниците са основани на Обединителната концепция на д-р Мун и Обединителното движение.

Напоследък се прилага доста натиск за въвеждането на “религията” като задължителен учебен предмет в светските училища. Има няколко проблема които възпират това, които Васил Даков описва доста добре в статията си, „Религията влиза в училищата“. В настоящия отговор отговор обаче, ще предложим малко по различен подход за тяхното разрешаване:

1. Социалния проблем

В България съжителстват мирно представители на няколко различни религиозни общности – християни (православни, протестанти и католици), мюсюлмани (също с различни възгледи за исляма), евреи изповядващи юдаизма, както и огромен брой атеисти. Важно е да отбележим липсата на хомогенен религиозен възглед, въпреки дефинираното в Конституцията официално “източно православие”. Когато се говори за предмет “религия”, не става въпрос за изучаването на религията като социален феномен, с нейните многобройни проявления (християнство, ислям, юдаизъм, индуизъм и т.н.), а изучаване източноправославните възгледи за християнството. Едно религиозно образование в училищата би трябвало да е всеобхватно и да спомага младите хора да развият не просто толерантност, а наистина осъзнаване на ценностите във всяка една от големите религии, както и техния принос за доброто на човечеството. Този подход ще предотврати бъдещи етнически и социални проблеми на религиозна основа.

2. Юридическия проблем

Конституцията е основата на всяко демократично общество. Според Конституция на Република България “чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи“. Разбира се всеки гражданин на тази държава има правото да изповядва своята религия или да бъде атеист, което важи за всички, включително и за децата. Това е още една причина релгиозното образование да е безпристрастно и да спомага търпимост и уважение както между вярващите с различни вероизповедания, така и между вярващи и невярващи. За уточнение трябва да споменем, че атеистичната нетърпимост към вярващите също се основава на невежество.

Нека погледнем още и Закона за закрила на детето, според който “Глава 2, Чл. 11, (4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности…. Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години – по съгласие между тях и родителите или попечителите им. (2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.“

Изводът е прост – задължителното изучаване на религия трябва да е по-скоро основано на историческите уроци и моралните ценности, отколкото на налагането на една деноминация, за да не нарушава закона.

3. Психологическия проблем

Безспорно детската психика е крехка и лесно се потдава на внушения. Не можем да смятаме, че изучаването на един предмет ще им промени или определи вярата, но трябва да осъзнаем, че най-вжно за децата е да научат общоприетите морални ценности, които всички, и вярващи и невярващи в съглсие приемат като важни морални пътеводители в живота. Психологическия блок между религиите е въпрос на невежество по-отношение на вярата на другия. Ето защо е от голямо значение такъв предмет да разшири кръгозора и познанието на децата за всички религии, за живота на техните основатели и за ценностите котио научаваме от тях. Това ще изпълни и конституционния дълг на държавата да спомогне за търпимост и уважение между религиозните етноси – граждани на страната ни.

Какво е заключението

Нека да не забравяме, че източното православие не е единственият носител на морално етични ценности. Във всяка една от 5-те велики религии (Юдео-Християниство, Ислям, Будизъм, Хиндуизъм, Конфуцианство) се заключават много ценности.

Ако разделим децата, всяко да изучава само религията на родителите си, това ще допринесе бариерите между хората да нарастват. Като резултат ще имаме много социални и етнически напрежения. Един общ предмет, който възпитава моралните ценности и запознава децата с историята и ползата от всяка една от религиите, би допринесал много за доброто и морала на цялата нация.

Filed under: Екуменизъм, Ролята на религията

Свещеният Коран – един Бог на Евреи, Християни и Мюсюлмани

Познаваме ли ислямската култура и нейните ценности. Невежеството води само до страх и насаждане на етническа омраза и ненавист. Има наколко погрешни разбирания, които спомагат това:

1. Думата Аллах означава „Един Бог“… има много невежество по въпроса. Често се злоупотребява като се казва, че те вярват в друг Бог. Напротив това е същия Бог на Аврама… създателя на света, в който вярват и Християните и Евреите!

2. Мохамед, като пророк не създава нова религия или вяра! Той просто събужда отдавна забравената вяра на Арабското потомство на Аврам (от синът му Исмаил)… Затова Коранът често повтаря, „не е ли казано …“ защото просто донася същата вяра, която Евреите като потомство на Исак (брат на Исмаил) са запазили, докато Арабите, потомството на Исмаил са забравили.

3. Разбира се, че посланието е от Бог, но то е дадено на Мохамед от Архангел Гавраил. Любопитното е, че точно архангел Гавраил се явява и на Йосиф Смит, като му разкрива „Книгата на Мормон“… не знам дали това има нещо общо с многоженството практикувано и в двата случая…

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Аллах (в превод, Един Бог) е Богът в който вярват и Християните, и Евреите, и Мюсюлманите – това е Богът на отца им Аврам. Трите религии са братски религии. Евреите идват от потомството на втория син на Аврам, Исак. Мюсюлманите са от потомството на първия син, Исмаил. И според библията Божията благословия е била обещана и на двете потмствени линии. Конфликта между тези две братски потомства трябва да се разреши с прегрътка, така както Яков и Исав показаха упешния пример за това. За съжаление неприязънта между тези две братски потомства, започната от конфликта между майките на двете деца на Аврам, е все още жива. Това е така, понеже и двете страни не могат да се освободят от предразсъдъците в сърцата си, натрупани от поколенията, и да прегърнат другия с любов. Обединителния принцип (Божествения Принцип) ясно показва пътя за разрешението на този конфликт. Двамата братя трябва да се прегърнат и да си простят, това е Божието очакване, но това в същото време е нашата човешка част от отговорността по възстановяването, в която Бог не може да се намеси.

Кратка история на Свещенният Коран

За разлика от юдаистките канонически книги (Библията – 36 книги; Талмуда – 63 трактата; Зоара), които били писани в продължение на повече от хиляда години и се различават по жанр и стил; за разлика от каноническите книги на християнството (Стария Завет – 44 книги, Новия Завет – 6 книги и 21 послания), които – поне що се отнася до Новия Завет – били създавани в продължение на няколко десетки години от многобройни автори, Коранът представлява една-единствена каноническа книга, чийто автор е Аллах, който „говори” чрез устата на своя Пророк в течение на точно определен исторически период – от 612 г., времето на първите откровения» до смъртта на Пророка през 632 г.

Божието слово е спуснато на Мохамед, Пророка-Пратеник на Аллах (едновременно „расул” -пратеник, и „наби” – пророк), който го „изговаря”, „вика”, „чете устно”, „декламира”. Действително, преди да бъдат написани, откровенията на Пророка се разказват, те са устни.

Докато Пророкът бил жив, мнозина от правоверните запаметили всичко или откъси от Корана; някои от следовниците му съставили „сборник” от неговите откровения, преписани на пергамент, плочки или друг материал, и е твърде възможно самият Пророк да е диктувал на писарите всичко или част от Корана. Може дори да се предположи, че в някои моменти или в определен момент той е подреждал – или желал да подреди – текста. Това обяснява донякъде мистериозното и напълно лишено от смисъл присъствие на букви в началото на трийсетина от главите (вместо поредни номера или графични знаци).

Във всеки случай на базата на различни преписи (сборници от текстове), съществували, когато Пророкът умрял (преписите на Али, неговия зет, на Ибн Абас, неговия първи братовчед…), комисия, натоварена от Осман (третия халиф) да състави официалния текст, оповестила през 656 г. една „Вулгата”, призвана да стане „истинският” Коран, след като всички други преписи бъдат унищожени. Макар че някои от тях вероятно били запазени и укрити, те никога не са съперничели на „Вудгатата” на Осман.

Тъй като в писмената реч на онази епоха не съществували диакритични знаци (които биха позволили например да се различават при еднаква базова графика „s” от „ch”, „п” от „b”…), нито кратки гласни, не всякога дори дълги гласни, едва към средата на Х в. Коранът добил окончателния си вид, ne varietur (неподлежащ на промяна -Б. пр.), в който е известен и досега.

Трябва да се отбележи също така, че подреждането на главите в него вероятно не съответства на последователността в нито един сборник или препис, като не може да се твърди, че изобщо е същест-: вувал препис с хронологична или систематична подредба на текста. Във всеки случай такава не намираме в Корана – какъвто го познаваме сега: нито между отделните глави, нито в рамките на всяка една от тях. Именно това прави четенето му трудно и не особено приятно за този, който не се постарае да привикне към подобен начин на изложение.

Коранът се състои от 114 сури (глави), които обхващат 6200 стиха. Трите най-кратки сури имат само по три стиха. Най-дългата („Крава” или сура 2) наброява 286. Най-кратките сури са накрая, най-дългите – в началото. Много сури в края на Корана се отнасят към първия период на меканските откровения (612-615), докато повечето сури в началото са от последния период на откровенията – мединския (622-632). Хронологичният прочит би трябвало да следва, обратния ред – от края към началото. Отделните сури имат поредни номера (1-ва, 2-ра… 114-а) и собствени имена („Крава” (2), „Нощно Пътуване” (17), които не са еднакви във всички издания, както и номерацията на някои стихове.

И още нещо. Коранът е самото Божие слово, той е в буквалния смисъл неподражаем, а също така според най-разпространената традиция и „неръкотворен”, „вечен”, въпреки че представлява „Откровение… на ясен и безупречен арабски езш” (2.6: 193,196). Но думите на онези, които го четат на арабски и го рецитират напевно според канона, Коранът крие в себе си една тънка литературна, магична, омайваща красота, която до голяма степен се губи при превода.

Filed under: Деноминации

Религия и икономика

Религия, икономика, права на работниците и собствениците, ролята на религията в установяването на коректни взаимоотношения в пазара-все актуални въпроси.

От Антъни Дейвис, Професор по Икономика към Университета Дюкесън, Питсбърг, САЩ

За отбелязване е, че темата за връзката между религията и пазарната икономика не трябва да се позовава на определена религиозна доктрина. Евангелията ясно споменават, че Исус е призовавал хората „да го следват“, а не както много съвременни християнски течения го разбират „да му се прекланят“. Католическият теолог Ричард Рор описва намерението на Исус не да създаде религия, а движение. (1) Това движение е с център Исусовото заявление, че първата и най-важна заповед е да възлюбиш Бога с цялото си същество, а втората е да възлюбиш ближния си както себе си (Марк 12:29-31). Тази концепция става движеща сила не само за християнството, но тя става такава и за Будизма (Висудхи-Мага, гл. ХVІІ), и за Исляма (Коран, 107. 1-7). Директивата да се уважава достойнството на хората, особено на тези в нужда, е залегнала дълбоко в основните религии. Да възлюбиш ближния си в смисъла на казаното от Исус, е да разпознаеш и да отвърнеш на Божественото в него. В контраст на това, светския призив за защита на човешкото достойнство звучи колкото гръмко, толкова и кухо, поради неспособността на същия призив да отговори на въпроса „защо“. Без зачитането и преклонението пред Божественото у човека не можем да говорим за човешкото достойнство като различна категория от това на останалата част от природата. Така светският призив за зачитане на човешкото достойнство логично преминава в нещо като „фокусирана защита на околната среда“.

Приносът на религията към обществото е чрез формализирана структура, в която човеците се свързват с Бог, и в този процес те откриват и отвръщат на Божественото в тях самите. За да се прецени въздействието на религията върху икономиката, трябва да се изследват последиците за хората, произтичащи от осъзнаването на тяхната божественост.

Всяко производство е човешки труд. Сферата на услугите е човешки труд. Стоките се произвеждат чрез суровини, капитал и труд. Суровините се извличат, обработват или придобиват чрез използването на капитал и труд. Капиталът се добива чрез суровините и труда. Всяко производство дължи своя произход на труда.

От друга страна, всички икономически участници са човеци, а техния приход е в основата си разплащане за вложения от тях труд. Какво се получава, когато хората, под влиянието на религията, осъзнаят и се обърнат един към друг като към Божествени същества, достойни за уважение, и как това зачитане на човешкото достойнство играе роля в пазарната икономика?

Зачитането на човешкото достойнство означава и зачитане на правата на собствеността. Собствеността е въплащение на човешки труд. Да се пренебрегнат правата на собственост означава да се потъпчат хората, чийто труд е вложен в съответната собственост. Ако на хора, които създават определена собственост за работодателя си, им се плати коректна надница, тогава създаденото от тях е въплащение на труда им. Така че, човекът създал собствеността, е въплатил труда си в надницата, получена от него за сътворението му.

Какво включва и какво представлява коректната надница? Една надница при пазарната икономика е коректна, когато има наличие на конкуренция. По дефиниция, такава надница е равна на крайната, пределна печалба на работника за отдаденото от него време. От страна на работодателя, надницата представлява праделната стойност на продукта, създаден от труда на работника, заплатен чрез надницата. Ако след като съответната собственост е създадена и работодателя откаже да заплати коректно на работника, то работодателя унижава работника, крадейки от труда му. От друга страна, ако след като е бил напълно компенсиран, работника предяви претенции върху създадената от него собственост, то той унижава собственика, крадейки от собствеността му.

Кражбата на труд и собственост е по своята същност заробване. Традиционно робството е означавало извличане на човешки труд срещу волята на личността. Или по-общо казано, робството е кражба на труд. Видяно в тази светлина, когато се заплати по-малко на работника от коректната надница, то това е заробване на същия. И обратно, заплащане на надница, по-голяма от коректната, е заробване на работодателя.

Зачитането на човешкото достойнство изисква да бъде изплатена коректна надница на работника-нито повече, нито по-малко. Именно тук религията играе роля в пазарната икономика. Религията призовава човеците да осъзнаят и отвърнат на Божественото в отсрещния. Необходима част от нашия ответ е да уважаваме труда, произведен от човека. Това уважение се изразява в зачитане на правата върху собствеността, или задължението да не се изземва собственост срещу волята на човека. Същият принцип изисква при смяна на собствеността да се предложи коректна цена от уважение към човешкия труд, вложен в собствеността. Религията трябва да призовава правителството и пазара към две неща-първо, да поощряват конкуренцията, и второ, да защитават правата върху собствеността. Конкуренцията ще подсигури коректни заплати и цени на труда, вложен в продуктите. Тя също ще предотврати евентуалната възможност работниците и работодателите да се заробят един друг. Обезпечаването на правата върху собствеността ще гарантира, че даден труд, веднъж вложен, няма да може да бъде отнет със сила. Правата върху собствеността ще предотвратят възможността правителството да зароби гражданите.

Отстояването на конкуренцията и правата върху собствеността от своя страна не биха допринесли за създаването на едно егоистично общество. Конкуренцията често се характеризира със своя „мъжки“ аспект на борба между съревноваващи се участнищи, в който по-силния побеждава, а по-слабия отпада и накрая излиза от играта. Но освен това, конкуренцията се характеризира и със своя „женствен“ аспект на грижата, при който слабия, учейки се в съревнованието със по-силния, става силен също. Затова конкуренцията по своята същност е неутрална. Конкуренция между неодухотворени участници представя единствено аспекта на борбата. Но конкуренция между извисени хора се характеризира както с борба, така и с грижа.

Правата върху собствеността също често се характеризират със техния „мъжки“ аспект на изключването, или придобиването на богатство за сметка на изключването на другите. Правата върху собствеността се характеризират от друга страна и със „женственият“ им аспект на споделянето. Но човек не може да сподели, нито пък даде нещо, което не притежава. Затова, притежаването и правото на собственост е необходимо условие за споделяне и даване.

Третият аспект, но не и последен, който религията трябва да подсигури е просветлението, а именно хората да съумеят да канализират силите на конкуренцията и правата върху собствеността към споделяне и подпомагане. Стабилните икономики се зараждат, когато хората се отнасят добре един към друг. Слабите икономики съответно са в резултат на лошо отношение на хората един към друг. Да се изгради свята\божествена икономика означава, първо, да се осъзнае, че икономиката е базирана върху човеците, и второ, да се насърчат хората да разпознаят и отвърнат на божественото в отсрещния.

Ясно е доказано, че най-продуктивните общества са тези, които гарантират най-силна защита върху правата на собствеността. В годишния доклад на Heritage Foundation държавите се класифицират според нивото на защита на правата върху собствеността.(2) Зависимостта между икономическата свобода и брутния приход на глава от населението е доста показателна. Вероятността една нация да е водеща по отношение на брутния доход на глава от населението означава, че страната е водеща по отношение на правата върху собствеността.(3) Изследването не се ограничава само със стандарта на живот. То показва също, че приходите са по-равномерно разпределени в страните с по-големи защити на правата върху собствеността.(3)

Да следваме Исус означава да разпознаем и отвърнем на Божествената същност, изразена във всеки човек. Осъзнаването на Божественото у другите изисква нашето уважение към тях. Ето защо, най-голямото уважение, което човек може да покаже към другия е като защити свободната му воля, когато го ангажира в дадена дейност. Това е достойнство, което човешката природа заслужава.

1. Richard Rohr, OFM, Scripture as Liberation, Credence Communications, 2002,.

2. Cf. Marc A. Miles et al., eds., 2004 Index of Economic Freedom, The Heritage Foundation, 2004

1. Cf. Antony Davies, “Globalization: Who Benefits?” Mercatus Center, Capitol Hill Campus lecture, U.S. House of Representatives, August 2003 (www.business.duq.edu/faculty/davies/research/mercatus03.ppt).

Filed under: Ролята на религията, Uncategorized

Глобален фестивал във Вашингтон

Глобален фестивал във Вашингтон призовава:

„Всички сме от

семейството на Бог“

Почитаемият Маноел Ферейра, конгресмен и бразилски архиепископ, обявява предстоящия ГФМ в Бразилия

„Когато хората видят мюсюлмани и евреи – от … конфликтни места – да се прегръщат … със сълзи на прошка и помирение, тогава те съвсем естествено се свързват помежду си…“

Хиляди миротворци се събраха в събота, на моравата пред Капитолия, за прослава на мира, в рамките на Глобалния фестивал на мира в САЩ. Събирането, обявено като най-голямото междурелигиозно и мултикултурно събитие, провеждано някога във Вашингтон, беше второто от серията от 15-те Глобални фестивала тази година.

Няколко от ораторите направиха паралел с друго голямо събиране във Вашингтон преди 45 години, когато преп. Д-р Мартин Лутър Кинг произнесе своята безсмъртна реч „Имам една мечта”. Д-р. Джоузеф Е. Лоури, един от най-близките помощници на Д-р Кинг през 60-те години, каза, че е дошло времето да се изпълни мечтата за създаване на любящо общество. „Ние трябва да станем поколението на Исус Навин,” каза Лоури ”което води света в Обетованата земя като „семейството на Бог.”

„Искам да споделя едно ново виждане за Америка”, каза Д-р Мун – основател на Глобалния фестивал за мир и трети син на преп. Сан Мьонг Мун – „това е виждане, чийто корени са в основополагащите принципи на нацията; което приема идеала за една нация под закрилата на Бог и пренася този идеал със стъпка напред към по-големия, всеобщ идеал за едно семейство под закрилата на Бог. Едно световно семейство на мира е мечта за американците и за всички хора на вярата, но преди всичко това е мечтата на Бог.”

Основното обръщение бе, „Америка и ние – семейството на Бог.” Светът трябва да разбере силата на служенето за преобразуване на хората и общностите. „Служенето е просто друг начин да кажеш „Обичам те”, каза преп. Марк Фар от института „Точки на светлината” – един от главните партньори на фестивала. Институтът, заедно с Федерацията за вселенски мир, Клубовете на момичетата и момчетата на Вашингтон и повече от 242 агенции организираха дни преди фестивала в столицата Вашингтон „Ден на служенето”.

Основателят на ГФМ Д-р Хьон Джин Мун в своята реч заяви: „Америка е модел за мирен свят, но тя трябва да осъзнае, че нейните благословии са за всички хора и страни по света”.

Звездите на госпъла Йоланда Адамс и Дейвид Фелпс – носители общо на 7 награди Грами – бяха измежду многото изпълнители, които създаваха празничната атмосфера, заедно с 500-те гласа на хора на фестивала и силната група местни младежки формации, които пееха песента на Глобалния фестивал за мир „Където започва мира.”

Filed under: Екуменизъм, Общи проекти

Мечтата на Лутър Кинг, Махатма Ганди и д-р Мун

„През всички епохи мечтата на човечеството е била един свят на мир“

Мартин Лутър Кинг, Махатма Ганди, Сан Мьон Мун и много други са мечтали за мир. Всеки един от тях е преминал през преследване и неразбиране, но е променил курса на историята безвъзвратно.

Мечтата на Мартин Лутър Кинг

Мартин Лутър Кинг е водач на движението за граждански права и свободи, един от най-влиятелните хора в историята на САЩ. На 28 август 1963 г. той предвожда най-голямото шествие в защита на гражданските права в САЩ. Пред паметника на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон произнася една от най-известните речи в американската история: „Имам една мечта!“. Тя завършва с думите:
„…Имам една мечта: четирите ми деца един ден да живеят в свят, в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата, а по силата на техния характер.“

„Имам една мечта“

През 1964 г. Мартин Лутър Кинг става най-младият носител на Нобелова награда за мир за усилията му да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията в САЩ. Но той плати с живота си.

Махатма Ганди

Махатма Ганди бива преследван и държан в затвора. Той бе индийски адвокат, политик, пацифист, идеолог на концепцията за ненасилие при постигане на политически цели, и духовен лидер на индийското движение за независимост. Визията му за независима Индия и неговата последователност при прилагане на ненасилието при нейното постигане довеждат през 1947 г. до края на управлението на Британската империя в родината му.

Махатма Ганди

Мощта на един човек, който със силата на своята идея и философия за ненасилие, разбива владичеството на най-мощната империя в света.

Мечтата на д-р Сан Мьон Мун

Сан Мьон Мун е корейски религиозен лидер който в своя живот изгражда мрежа от организации в полза на мира обхващащи всички сфери на човешкия живот. Той също претърпява неимоверно преследване и лъжливи обвинения. Визията му за „Човечеството като едно семейство с център Бог“ обаче, вдъхновява религиозни и политически лидери от всички нации и деноминации.

Мощта на един човек, който със силата на своята идея и философия за „Световен мир чрез здрави семейства“, „Едно сърце, едно човечество, един Бог“, преобразява света. Както Алберт Айнщайн казва относно Ганди, ще заявяват и за д-р Мун: „На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята.“

ВИДЕО: Преп. Мун 1 – Междурелигиозен диалог

Проекта за Мир в Средния Изток, Middle East Peace Initiative включва широк спектър от междурелигиозни събития, пътувания до светите места в Израил, междурелигиозен диалог, култруни и спортни програми. Д-р Мун успешно обединява лидери от трите братски – аврамови религии: Християни, Мюсулмани и Евреи. Политическия и религиозния свят трябва да се събудат за реалността, че без междурелигиозно помирение световния мир е непостижим.

„Запознайте се с обхвата на дейностите на д-р Мун. Учете, за да разберете виждането, което той предлага за бъдещето, и тогава решете за себе си дали виждате Божията ръка зад всичко това.“
– Д-р Фредерик Зонтаг от Колежа Романа

Време е да създадем култрурата на мира. През всички епохи, мечтата на цялото човечество е била един свят на мир. Махатма Ганди, Мартин Лутер Кинг или преп. Мун сега, те са всичките кръстоносци на мира, кръстоносци които имат куража да говорят, имат куража да мечтаят, и вдъхновяват другите да мечтаят също. Това не е само желана цел, а постижима цел!

Filed under: Духовни преживявания, Известни личности, Ролята на религията, Uncategorized

Едно сърце, едно човечество, един Бог

Надежда за мир:
„Едно сърце, едно човечество, един Бог“

„Всички вярващи имат общо духовно наследство, което е вярата в единствения Бог“

Заяви Папският съвет за междурелигиозен диалог. Кардинал Жан Луи Торан, председател на ватиканското ведомство подчерта, че „Бог е единствения, който дава смисъл на човешкия живот и история”. „Като християни – каза кардинала – ние сме длъжни да търсим истината, да я обичаме, да я защитаваме и я предаваме”. Само два месеца по късно ролята на междурелигиозния диалог бе дискутирана и в Обединените нации.

Междурелигозна младеж призова за Междурелигозен съвет в ООН

Представителите на младежки организации от различни религии призоваха за Междурелигиозен парламентарен съвет в ООН. Те подчертаха ключовата роля която един междурелигиозен съвет би играл във ООН в усилията за постигане на мир. Посланниците в Обединените нации организиращи събитието специално се обърнаха за подкрепа от представителите на Федерацията за Вселенски Мир основана от д-р Сан Мьон Мун.

„Бог е Родител на цялото човечество“

(на снимката: Междурелгиозна конференция на Федерацията за вселенски мир)
Сан Мьон Мун е известен с обширната си дейност в областта на междурелигозния диалог. Неговия модел за обединение са всеобщите действия и разбирането, че Бог е родител на цялото човечество, а не на съответна религия. В миналото Корейския религиозен лидер работи усилено за обединение на религиите в борбата с атеистичния комунизъм. В последствие той става водеща фигура във борбата с аморалността, отново мобилизирайки представители от всички религии за съвместни действия. Сега неговите неговите организации са лидери в усилията за Световен Мир, чрез преодоляване на етническата и религиозната омраза.

Мюсулмани, Християни и Евреи са Братски религии

Израел: Проекти за мир „Едно сърце, едно човечество, един Бог“
Проектите които Федерацеята за мир организира в Близкия изток, Middle East Peace Initiative, включват широк спектър от междурелигиозни събития, пътувания до святите места в Израел, междурелигиозен диалог, култруни инициятиви, спортни програми и проекти за служене. С тези ралита за мир, под наслов, „Едно сърце, един Бог,“ успешно обединяват лидери от трите братски – Аврамови религии; Християни, Мюсулмани и Евреи.

Мирът е невъзможен без Междурелигиозно помирение

Без религиозно помирение световния мир е непостижим. Преподобния Мун не вижда това помирение посредствум теологически диалог и компромиси, а единствено чрез силата на любовта; изразена в общите действия за ценности, които всички признаваме.

В Прокламацията за мир направена в над 120 страни пред политици и видни социални лидери се заявява: „В Близкия изток, едно от огнищата на напрежение в света, юдеи, християни и мюсюлмани, откриват възможности чрез философията за мир на преп. Мун да започнат диалог в ново измерение. През изминалите десетилетия инициираната от преп. Мун Обединителна мисъл изигра решаваща роля в това да се сложи край на Студената война.“

СРОДНИ ТЕМИ:
Мечтата за мир на Лутер Кинг, Ганди и Муун
Папски съвет за междурелигиозен диалог
Междурелигиозен съвет в ООН
.

Filed under: Uncategorized

„Ролята на религиите за постигането на мир“

Среща на Върховния съвет за мир

UPF World Summit on Peace 2007

На среща на високо равнище бе изрзена решителност за изграждането на мостове на диалог, разбирателство и мир. Проектът за Тунел на мира през Беринговия проток ще „обедини светът като едно голямо селище” и събори стените между раси, култури и националности, по думите на Министъра на образованието и културата на Санта Лучия, Гаспар Чарлмейн.

Среща на високо равнище с 350 делегати

Обсъдени бяха и въпросите с ролята на религиите за постигането на световен мир и преодоляване на съвеременните морални проблеми.

„Чрез работата на д-р Мун ние се справяме с коренните проблеми на обществото,” заяви Хамилтън Гриин, Премиер министър на Гвинея (1985-1992). Много световни посланници на мира изразиха признание и подкрепа към основателя на Федерацията за глобален мир, д-р Сан Мьон Мун.

„Подкрепям идеята за Междурелигиозен съвет възобновяващ ООН. Също съм в съгласие с д-р Мун, че най-сериозните проблеми пред които сме изправени са свързани с разрушението на семейството.

Хусен Фара Аидид, Премиер министър на Сомалия

„Религията е играла огромна роля в трансформирането на културите през историята, а възобновяването на добротата и морала са нужни в съвременното общество. Отец Мун е личност чиито усилия могат да донесат промяна.”

Лоид Ерскин Сандифорд, Премиер министър на Барбадос (1987-1994)

„Като Конфуционист аз желая да видя светът като едно семейство (всички сме братя и сестри). Надявам се Конфуцианството ще помогне на Китай да се присъедини към ‘световното семейство’. Конфуцианството е напълно в съгласие с учението преподобния Мун за ненасилие и съвместна работа за световния мир.”

Ксю Пинг Хонг, Директор на Конфуцианската академия, Китай

„Ние трябва да открием път за премахване на психологическите бариери между враждуващите и да развием проекти за помирение”, заявиха организаторите от Федерацията за мир.

Filed under: Екуменизъм, Общи проекти, Uncategorized

Свидетелства на онователите на Световните религии

Облак от Свидетели:

Свидетелства на Светци за Истинските Родители

Този материал бе публикуван във множество вестници на САЩ рано този Юли.

Настоящото е един комплексен документ. Той е произведен на семинар в духовния свят за лидерите на петте велики религии. Той включва свидетелства за Истинските родители, писмо от Бог, послания от 4 комунистически лидери, и резолюция написана и приета от представители на петте велики религии.

Документа е публикуван от Семейната Федерация за Световен Мир и Обединение по цяла Америка и в 40 страни по света. Наша отговорност е да позволим цялото човечество да знае за дейността на Бог в нашата епоха чрез тази прокламация.

Будизъм

Буда: 120 Отявлени Будист сега обещават да допринасят за напредъка на движението за мир което ще води човечеството в ново направление. Ние обещаваме да следваме Бог и Истинките родители на човечеството… и че ще въоръжим себе си с Обединителния принцип и Обединителна Мисъл. (2001.12.20)

Преп. Сарипута (Един от десетте най-велики последователи на Буда): Ние 12 представители на Будизма обещаваме да отдадем себе си на ученията на Преп. Мун.

Преп. Махакассапа (Който е систематизирал вярванията на Буда): Аз мисля че Обединителния принцип и Обединителна мисъл са велики учения, не само за Будистите, но за цялото човечество.

Това послание има значим практически както и духовен принос. То е обединително послание, отнасящо се към всички вери като едно глобално семейство. Като такова неговата цел е да привлече всички мъже и жени към единствения Свят Бог и помогне за установяването на световен мир. Мира не ще дойде единствено чрез политическо и икономическо развитие, колкото и важни да са те. Фундамента за мир е общата вяра в Бог и практиката на истинска родителска, съпружеска и семейна любов

Хиндуизъм

Шанкара (основател на Адвайта Веданта): Аз осъзнах нови неща (с Духовния свят): Бог е Родител на човечеството, и за да корегира отклонилата се история Бог изпраща централни провиденчески фигури. Така Бог изпрати великия учител, Преп. Сан Мьон Мун, като спасителя на човечеството. Обединителния Принцип бе разкрит като новата истина, да покаже на човечеството коректния път.

Понеже Хиндуизма не познаваше съществуването на един Бог, нашите религиозни церемонии бяха много комплексни, и с промяната на епохите и околната среда, нашата религия възприе най-разнообразни местни и етнически религиозни форми. Но, в духа на Хиндуизма винаги бе търсенето да открие абсолютното битие.

Мадуа (Пионер на дуалистичната философия, който изгради Храма на Кришна): След като слушах Обединителния Принцип, аз осъзнах че ние прекарвахме много време над неща които са безмислени… Аз Мадуа съм покрусен за това че прекарвах толкова много време в медитация и разсъждения, когато всичко това е било напразно… Въпреки че живяхме погрешно, сега когато открихме автентичната истина във вечния живот след смъртта ще бъдем благодарни на Бог и започнем живота си отново… Аз Мадуа, ще вложа цялата си енергия за да разбера напълно Обединителния Принцип.

Махариши Гаутама (Основател на Нияая философията и философията и практиката на Йога): Бях ужасно шокиран когато разбрах, че Бог е Родител на човечеството. Въпреки че съществува идеалното място където Бог и Неговите деца трябваше да живеят заедно от времето на сътворението ни, до сега ние бяхме отвърнали нашето лице от Бог и създадохме една непринципна история. Когато осъзнах, че напълно трябва да изхвърлим атеистичната философия, на душата ми бе толкова тежко, такова главоболие. Какво да направя? Не мога да обясня как се чувствам. Изпълнен съм със скръб, ридание и погнуса.

Обединителния Принцип ни даде нова надежда. Толкова е ясно. Бог не е създал мъжете и жените да са толкова комплицирани. Бог даде един коректен път на човечеството. След като блуждаех безкрайно в облаците най-накрая се чувствам пресътворен, като ново създание.

Filed under: Духовни преживявания

Муун Сан Мьон: Най успешния религиозен лидер на 20 век

В тази статия ще се опитаме накратко да представим един от най-противоречивите религиозни лидери на съвремието ни, и в същото време най-широко признат и уважаван от представители на разични религии. Защо се получава този фрапиращ контраст? Защо отзивите за него констрастират от негативни описания за секта до признаване за „пророк на съвремието“, „миротворец“ и дори „лидерът най-много допринесъл за мира в нашето време“?

Факт е че преподобния д-р Мун преминава през доста преследване и неразбиране от 50-те, та чак до 80-те. Също е факт, че отношението към него доста се променя след 85 година. Тук ще изброим само няколко от характеристиките около неговата дейност и постижения.

Д-р Мун е известен като основател на Вашингтон Таймс, изиграл централна роля за падането на Комунизма, и е признат за шампион на междурелигиозния диалог и революционен подръжник на семейните стойности.

За да не бъдем предубедени и да не се изказваме за неща които не познаваме лично, сме подбрали няколко изказвания на признати личности, които определено знаят за какво говорят.

Преди година Маргарет Тачър поздрави приноса на д-р Мун и основания от него Вашингтон Тайс по случай 25 годишнината на вестника със следните думи: „Не бе лесно на д-р Мун когато той започна Вашингтон Таймс… имам в предвид твърдото изправяне на вестника срещу Съветския Комунизъм и подкрепата която той даде на президент Рейгън и мен самата за приключването на Студената война“. Още…

Един от подкрепниците на Сан Мьон Мун е Бразилсият футболист, Пеле.  „Царя на Фудбола”, подкрепя д-р Мун в спортна инициатива за мир. Според тях Футбола е естествен мост между култури, религии, раси, етнически групи и нации. Поради тази визия за футбола, като мощна обединителна и миротворна сила д-р Мун основа през 2002 Световната купа по футбол за мир – Кинг Пиис Кап. Още…

Пионерът в борбата за човешки права и десетократен конгресмен, преп. Уолтър Фаунтрой отбелязва: „Аз подкрепям напълно преподобния д-р Сан Мьон Муун, защото той влага всичките си финанси и целия потенциал на организациите му за две основни цели; мирът и семействата.”

Сенатор Лари Преслър добавя: „Моето възхищение от Д-р Мун и съпругата му нарасна безизмерно. Неговата енергия, визия и отдаденост на каузата на мира са несравними в историята на човечеството.”

Ако смятате, че цитатите са едностранно избрани, то много се лъжете. Оказва се, че подобни оценки на неговата дейност и личност идват от всички краища на света. Днес пред лицето на неговите неимоверни постижения в усилията за мир, упреците от миналото изглеждат по-скоро смешни, наивни, предубедени и тесногледи, отколкото и най-малко сериозни.  Или както Сенаторът на Сан Франциско, Амос Браун, се изказа, „Посланието му за мир заплаши тези които са религиозно тесногледи“ и те отвърнаха с нетолерантност, тесногледа нетърпимост и яростна критика:

„Той бе винаги неразбран. Същото се случи и с Мартин Лутер Кинг, което се случва и с д-р Мун. Посланието му за мир заплаши тези които са религиозно тесногледи. Някои му отвръщат с нетолерантност, но той продължава да прегръща лидери от всяка вяра, инвестирайки себе си и движението си за да обедини общностите на вярата.“

„Той е човек с визия, но и с желанието и способността да направи тази визия реалност. Има и други религиозни традиции които имат средствата, но нямат волята и желанието, но д-р Мун определено е много твърд в решеността си.“

Filed under: Деноминации, Известни личности, Uncategorized